Благовещение е ден, в който си припомняме явяването на ангел Гавриил на дева Мария.
Когато четем историите от Библията, в които се разказва за велики мъже и жени на Бог, е лесно да си кажем: Те са били велики, имали се способности и затова са извършили тези велики постъпки и чудеса.
Обаче, всички те са хора като нас. И те са имали своите слабости, проблеми и предизвикателства.
Единственото, което ни отличава от тях е времето, в което са живели.
А разликата между героите на вяра, за които четем и другите техни съвременници е била в това, че другите не са отговорили на призива на Бог и сърцата им не са били напълно разположени към Бог.
Днес ще се върнем във времето назад, за да си припомним времето преди раждането на нашия Господ, в което Мария, неговата майка беше призована да послужи на Бог. Бих искала да четем историята от евангелието на Лука 1 глава 26-33.
Ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град наречен Назарет. Назарет беше много малък град с няколко хиляди души население.
В това градче Назарет живее млада жена на име Мария.
Нека да се опитаме да си я представим, как изглежда, как е облечена, какви занимания запълват ежедневието ѝ.
На колко години си представяте, че е Мария?
Представете си едно съвсем обикновено и нормално момиче. В нея няма нищо изключително. Ангелите не я следват навсякъде, където отиде. Вероятно Мария е тийнейджърка или най-много да е около 20 годишна.
Нека да си спомним, че тогава жените са се омъжвали много по-рано, отколкото сега се омъжват момичетата.
Мария е толкова млада, че дори още не е омъжена. Мария е девица, сгодена е и се подготвя за своята сватба с един много добър и перспективен мъж на име Йосиф. Той е бил от рода на Давид и имал царска кръв. Тъй като Мария и Йосиф са сгодени, всяко дете, родено от Мария, ще се счита за син на Йосиф и част от неговото родословие.
Тя има обичайните женски задължения на еврейка - носи вода от кладенеца, приготвя храна, пере на ръка, простира и докато върши всичко това мечтае за своята сватба.
В свободното от домакинстване време тя подготвя своя чеиз.
Годежите в тогавашното общество били различни от нашите.
Има три стъпки в еврейския брак: Годеж, който се урежда от родителите чрез сватовник, когато момчето и момичето са още деца; Годеж, който е официално утвърждаване на бъдещия брак и обикновено се извършва една година преди сватбата; и самата сватба , която продължава цяла седмица и по това време бракът се консумира.
Лука ни подготвя за останалата част от историята. Ангел Гавраил се явява на Мария и казва: „Здравей, благодатна, Господ е с теб!“
"Добре. Какво означава това?" си мисли Мария, докато се опитва да разбере какво става.
Ангелът продължава — “Не бой се.”
Какво е първото нещо, което правите, когато някой започне да ви говори с думите „не се страхувайте“ или „Не се притеснявайте”? Винаги очакваме думата “Ама…”
Да, започваме да се притесняваме.
И ангелът продължи като хвърли “бомбата”. „Мария, ти не си омъжена все още и си твърде млада, но ще имаш момченце. И то не какво да е момченце. Месията! Царят на Израел! Синът на Всевишния! Ти си придобила Божието благоволение. Твоят син ще бъде надеждата на Израел и изпълнението на Божиите обещания към неговия народ и към света.”
Каква би била нашата реакция на такива думи?
Обърнете внимание на нейните думи в отговор, в стих 34: „Как ще бъде това, след като съм девица?“
Ангелът отговаря:
„Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светият, който се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. (1:35)
Сега, аз сериозно се съмнявам, че Мария е имала представа за какво говори ангелът. Но все пак тя го изслуша и когато той свърши, тя наведе глава в знак на смирено покорство и каза:
„Ето, слугинята Господна; нека ми бъде според думата ти. (1:38)
Мария печели своето място в историята на църквата не заради своята интелигентност, нито заради красотата си, нито дори заради своята доброта.
Тя се превръща в най-важната жена в света, просто защото е готова да каже „да“ на странното предложение на ангел, без да знае къде ще я отведе това. Така тя става пример за всички нас, които сме поканени от Бог да Му служим. Мария е за нас един от най-добрите примери, за реакция в трудни обстоятелства в живота:
"Нека ми бъде според думата Ти."
Как мислите, за какво е мислила в този момент? Може би трескаво обмисля последиците от това да бъде бременна неомъжена девица!
Тя ще трябва да обясни на Йосиф как е забременяла. А той дали ще й повярва? Той би имал право да я остави заради изневяра, ако има и най-малко съмнение. Може би се опитва да си представи как ще му обясни, че това бебе наистина е Божието чудо?
А още ще трябва да обяснява и на обществото, в което живее - семейството си, съседите… Да имаш дете, без да си омъжена, по нейно време е било голям позор. Никой мъж не би се оженил за нея, ако има извънбрачно дете. Това щеше да е фатално за нейното бъдеще.
Нормално би било Мария да се съпротиви на този план, защото това ще съсипе живота й. Щеше да бъде опозорена и посрамена.
Нормално би било да спори с ангела, защото е би била права да твърди, че е твърде млада, за да отгледа детето, което ще бъде Царят Месия! Това би била пре-голяма отговорност Защо Бог да не избере жена, която има опит в отглеждането на деца и е успяла в това?
Но вместо нашите очаквания, Мария отговаря:
„Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал“. (Лука 1:38)
Мария осъзнава трудностите на този призив от Бога, но просто отговаря: „Ето Господната слугиня“.
"Аз съм просто слуга. Щастлива съм да служа на Господ. Не каквото ми е удобно на мен, но от каквото имаш нужда, Господи, това ще направя."
Мария е готова да направи всичко, за да служи на Бог. Впечатляващо е спокойствието, с което, след като преминава през първия шок, тя приема посланието на ангела и призива на Бог.
В това е простото величие на нейния характер: Истинско смирение, с радостна вяра в невъзможното, Тихо примирение, с активно усърдие и Вярна любов, с непоклатим героизъм.
И Мария захвалява Бог, че я е почел!
Благословението, на което Мария се радва, е в рязък контраст с отношението на нашата култура. По нашите стандарти тя не изглежда никак благословена.
Бог я е избрал да бъде майката на Месията, но на практика какво означава това за нея?
Тя не е от богато семейство.
Тя е никой - обикновено момиче от малък град. Нейните приятели и съседи я виждат като позор, защото е неомъжена и бременна.
Освен това, тя скоро ще осъзнае, че да бъдеш майка на Месията едва ли изглежда като голямо благословение.
Тя ще понесе неописуема мъка да гледа как нейният син е отхвърлен, засрамен и разпнат и като с меч ще бъде пронизана душата ѝ.
Въпреки всичко това, Мария хвали Бог, че я е почел. Изглежда, че това е целта на живота й, нейното призвание от Бог.
Това ѝ дава сили да издържи и понесе всичката тежест, която това призвание носи със себе си.
Можем ли да разберем всичко, което минава през ума ѝ? Можем ли да видим колко е голяма любовта ѝ към Бог, за да е готова веднага да приеме мисията, която Бог и дава?
Бог е същият и сега.
Нашата дисциплина(устава) на методистката църква казва, че Бог призовава мъже и жени за свята служба.
Бог призовава и днес жените по целия свят.
Бог идва в нашия живот след новорождението и поставя цел в живота ни. Богословите го наричат призвание, но ние можем да го усетим като силно желание да вършим нещо за Бог.
Бог призовава и млади и стари, богати и бедни, неуки и образовани. На някои Бог дава с вяра да преместват планини, а на други - малко камъче. И едната и другата вяра е дар от Бог, който призованите да използват, за да изпълнят целта на живота си.
Ясно е, че Божият призив идва и в нашия живот. Той е за всеки различен.
От едни, както казах Бог ще очаква по-трудни неща, от други - може да е само да бъдат добри съпруги и майки, които да предадат вярата на поколенията.
И както изглежда да си брачен партньор и родител за пример, също не е по-лесно от това да проповядваш Божието слово…
Понякога изглежда като че от нас се очаква да извършим нещо, което е свръх нашите сили, умения, дори смелост.
И логичният въпрос е: Как бих могъл/могла аз да извърша Божието призвание, като нямам нито подходящия опит, нито естествената способност за това?! Да не говорим, че не съм и квалифицирана (например да поучавам или проповядвам)!!!
Добрата новина за нас днес е, че Бог дава призив в живота ни, но заедно с това и ни екипира, дава ни дарби и способности да го изпълним.
„… няма нищо невъзможно за Бога“.
Вярваме ли на тези думи?
Нека да не ограничаваме Бог и това, което той може да направи, защото можем да видим закономерност, която следва всеки един, който приема Божия призив в живота си.
Знаейки тази закономерност, можем “да сверим часовника си” с Божия принцип, който намираме и в историята на героите на вярата, за които пише Библията.
Създателят на небето и земята и на цялото творение, нашият Бог, може да направи всичко. Бог има силата да постигне всичко. За него не е проблем със снабдяването на това, което ни е потребно, за да изпълним мисията си на тази земя.
Бих искала да ви разкажа накратко как аз бях призована от Бог.
Преди 30 години аз бях новоповярвала. Едва от няколко месеца посещавах редовно църква с момичетата си, когато те получиха в църквата християнско списание за тинейджъри.
Аз, като една съвестна майка, реших, че трябва да проверя какво ще четат децата ми, преди да им позволя да го имат. И така една вечер късно през нощта, най-сетне дойде времето да прегледам списанието. На една от последните страници беше статията за Майка Тереза, която промени живота ми завинаги.
Вярвайте ми, не си спомням какво точно пишеше в статията. Но мога много точно да опиша какво почувствах в онази нощ. Бях сигурна, че Бог ме призовава да бъда мисионер.
Аз се намирах в много трудна ситуация. Разведена, самотна майка с две деца на 5 и 7 години.
Без помощ от никого, работех на две места, за да мога да плащам сметките и наема на квартирата ни. В този момент най-голямата ми грижа беше как да купя маратонки на голямата дъщеря, защото всяка вечер зашивах подметките и на другия ден, те бяха отново скъсани…
А голямата ми мечта беше да имам къща с пердета на прозорците.
Продължих да мисля за случилото се през следващите седмици и това желание да служа на Бог ме “изгаряше” отвътре. Не разбирах какво означава да си мисионер, затова потърсих книги за мисионери и попаднах на историята на Джонатан Гоуфорд, англичанин, чийто деца и жена умират трагично по време на мисията им в Китай. Ужасих се!
Не си спомням какво точно мислех, но си спомням една моя вечерна молитва, когато момичетата вече бяха заспали. В тази молитва казах на Бог, че се отказвам от къщата с пердета и приемам да отида там, където иска и да правя това, което е нужно.
И какво си мислите? Не се случи нищо особено.
Малко по-късно срещнах Милен. Започнахме да се срещаме, за да разговаряме за това какво е да си мисионер, за призванието от Бог, което споделяхме.
Изминаха много години, през които бях мисионер навсякъде, където отидех.
Мисията ми на дъщеря много скоро се изпълни и моята майка се присъедини към църквата, а по-късно и баща ми предаде сърцето си на Бог.
В университета моята мисия беше да бъда най-добрата студентка. При завършване на магистърската си степен, бях поканена на остана като преподавател в Добричкия колеж за учителки.
Колегите ми ме наричаха “кака”, но не само защото бях отговорник на групата и най-голямата, но и защото бяхме като едно голямо семейство, в което всеки можеше да получи помощ, когато се нуждае.
И сега поддържам връзка с повечето колеги, които ме търсят за съвет и помощ. Една от състудентките ми вече е вярваща от повече от 10 години.
Хорът, на който бях административен организатор и хорист, отново беше мисионерско поле за мен. И сега имам приятели от онова време, които вече са част от църквата.
На всяко място на което съм работила, съм била мисионер и напускайки, съм напускала добри приятели.
Дали това е моя заслуга и моите способности? Категорично НЕ!
Бог беше работил в мен през годините и беше дал възможности, дарби и способности.
Само един пример ще дам - за това, как Бог промени моята способност да уча.
След като завърших гимназия, аз учех в Техническия университет и трябваше да стана инженер по автоматизация и роботика, ако не бях се провалила с висшата математика.
Слушах лекциите на професора и нищо, ама нищичко не разбирах! Като да беше затворен ума ми.
След като повярвах, Милен, моя съпруг ме насърчи да уча богословие и започнах да уча дистанционно. Бог отвори ума ми.
Промених се толкова, че когато след това започнах да уча в университет в специалност Информационни технологии, слушах същите лекции и не само че разбирах всичко, но и бях в състояние по време на междучасията да обяснявам на колегите си това, което не са разбрали. Дори преподавах частни уроци на студенти по висша математика.
Другото, което Бог направи за мен беше, че ме направи състрадателна и грижовна жена.
Често казвам на хората, че ако са видели нещо добро в мен, това е Божието действие, а ако са видели нещо не толкова добро - това е моето старо Аз, което се проявява непоканено.
Минаха повече от 25 години. Сега официално съм мисионер.
Това се случи през декември 2022 година, когато подадохме документи в посолството на Македония, в което в графата професия пишеше мисионер - доброволец.
Винаги съм се чувствала повече като мисионер, отколкото като пасторска съпруга, неделен учител и проповедник в църквата.
Дали през всичките тези години ми е било лесно? Категорично не!
Дали съм срещала пълно разбиране сред вярващите в църквата? Много рядко!
Дали все още съм съгласна да бъда мисионер въпреки трудностите? Абсолютно ДА!
Чувстваш ли това непреодолимо желание и призив от Бог да вършиш нещо за него?
Може би не знаеш каква е целта на живота ти.
Отдели време, за да помислиш какви са твоите способности. Обикновено това са дарби, които Бог е дал в живота ти, за да послужиш на Неговото намерение.
Какво най-силно желаеш? Как това може да послужи на църквата или на хората около теб?
Не се сравнявайте с другите, защото така може да изпуснете и да не видите мястото си в Божия план. Всеки един от нас е като парченце от пъзела на Божията картина.
Колкото и величествена и красива да е картината, ако липсва някое парче, тя няма да е съвършена и завършена.
Не си мисли “някой друг ще го свърши”, защото ти си това парче, което ще направи завършена Божията картина.
Очите на Господа тичат по целия свят, за да намерят разположено към Бог сърце.
Ще кажем ли в сърцето си „Ето слугинята Господня; нека ми бъде както Бог иска“?
Нашият отклик на Божия призив ще ни направи Царските синове и дъщери, които ще променим света около нас.
Истинското величие, богатство и благородство, което проявяваме като Царски синове и дъщери е да бъдем в едно цяло с Вечната доброта, Истина и любов на Бог; да бъдем великодушни като Христос, да бъдем богати на вечните добродетели, да бъдем благородници, които се отличават в тълпата, да прощаваме както Бог прости.
Нека да извървим пътя на Мария – да бъдем слуга на Бога и да вършим волята Му.
