И в началото на тази календарна година ще се върна назад през годината заедно с вас, за да споделя за новите и старите неща, за радостите и за разочарованията.
Годината започна с големи очаквания и изглеждаше, че и ние се адаптираме, а и местните свикват с нас.
Ирена започна второ богослужение в неделния следобед с 3 млади жени. Милен започна да преподава богословие онлайн.
Но.
За съжаление има и "но". Не всичко, което започна добре, свърши също така добре.
Хората един след друг започнаха да напускат църквите. Някои обясниха уклончиво, а за други само предполагаме.
Семето е посяно. Бог има грижа за останалото.
Януари 2025
В Македония Рождество Христово се празнува през януари, затова и първото събитие ще са коледни снимки. Първото събитие, което показвам е детски празник, проведен на последния Адвент. Понеже снимките са толкова много, че ми е трудно да избера, ще оставя линк, който вероятно ще е валиден за определен период, но който следи блога, ще е успял да ги види навреме. Link
В Методистката църква има традиция в началото на годината да препотвърждаваме посвещението си на Господа. Богослужението е много празнично, а Причастието е начин Църквата да участва в живота на Христос.
Нашият син, Сава, дойде за празника и го поразходихме из Скопие.
Няма как да минем без традиционните за Радовиш - сомуни.
Домашно посещение и споделяне на Евангелието в ромската махала
Разболяхме се тежко от грип и понеже нямаме все още здравно осигуряване в МК, беше тежко. Една сестра от църквата на Милен ни донесе любов и грижа.
В началото на януари Ирена участва в среща с жените-водачки на женски групи в Македония.
Следващата снимка е от събиране в църквата в Колешино.
Няколко седмици след Световния молитвен ден, получихме обаждане от организацията, която разпространява кутии с коледни подаръци, че са получили сигнал от касиерката на Радовишката църква, (майка на две от момичетата, които посещаваха детски час), че отваряме кутиите, вземаме скъпите вещи и раздаваме кутии, допълнени с използвано бельо. Това беше голям шок и срам за нас. Жената и нейното семейство не посещават вече църквата. Същата отказа за се направи ревизия на касата и е оставила касовата книга и някакви пари в офиса на суперинтендента, който е брат на съпруга и. Горчи ни все още.
... ... ...
По-малката ни дъщеря Злати ни гостуваше.
Усилията ни в градинката дадоха първите плодове
Милен продължава да се среща всяка сутрин на кафе с група от няколко мъже. Оказва се, че това е единствения начин да видиш и да бъдеш видян. Този ден отидоха на обяд в един курортен град - Дойран.
Женският час в Раклиш продължава в много намален състав
И все пак. За рождения ден на Милен Злати му направи неговия любим чийзкейк.
Имаше и after party с втора торта, и подаръци, и все пак и го посетиха и гости, макар и малко на брой...
И другата му любима торта
Края на март донесе първата издадена книга на Ирена, която съдържа 10 разработени лекции за работа с жени и работни листи към тях.
По време на годишната конференция в Поградец, Албания, Ирена беше лицензирана за локален пастор
Която послужи в оредяващата женска група
За Цветница имахме общ обяд
В края на април ни бяха на гости семейството на Антонио, Ангела и дъщеричката им. Те отскоро се присъединиха към църквата в Радовиш, пастирувана от Милен
Бог ни благослови изобилно
На 27.04. 2025 Милен проповядва в Струмица
В началото на май Ирена пътува до Добрич с Мелисса. Присъстваха на неделното богослужение.
А в това време Милен поддържаше лицето на църквата в Раклиш
До оградата едва се виждат малиновите храсти, които Ирена засади през есента на 24-та. Оцеляха през зимата.
За хората в селото е много важно да отглеждаме зеленчуци и плодове. Това е критерий за тях дали сме "вредни"(мак.) - работливи, и в буквален превод - полезни.
А за нас винаги е било важно църквата и отвън да изглежда вива и поддържана, за да няма основание никой да каже, "толкоз им е важна вярата, щом нямат грижа за Божия дом".И в Добрич нямахме помощници последните години, преди да тръгнем за насам, но тук съвсем няма на кого да разчитаме за помощ.
... ... ...
В края на май отпразнувахме годишнината от сватбата си на пикник. Прекрасно е да можем да сме щастливи навсякъде и във всичко.
През юни, църквата празнува Петдесятница. На национално ниво беше отбелязан празника с общ пикник, по време на който Милен поучава.
След този пикник още едно семейство окончателно престана да посещава църквата. Обяснение все още нямаме, но те рязко разредиха посещенията си след адвентните богослужения, когато един мъж от Раклиш се развика грубо против паленето на свещи и децата им се изплашиха.
... ... ...
Църквите от Радовиш и Раклиш по традиция се събраха за общо богослужение, след което ядохме торта
Момичетата участваха в младежкия локален лагер в Раклиш.
По същото време Милен започна да преподава в Назарянския колеж, онлайн
На 27 юли Ирена започна в Раклиш поредица от еднодневни женски семинари
Нашите кумове и скъпи приятели пастор Даниел и Теодора Кирови ни бяха за кратко на гости.
Ирена получи покана да говори на женски семинар в Сърбия и се подготвяше с ръчно изработени подаръци, когато пристигна новината, че първата църква, в която служихме и живяхме в Падина, Сърбия е изгоряла.
Така че тя тръгна по-рано от планираното и отиде да помага в разчистването на църквата.
А след това отпътува за женската среща.
Следващата снимка показва източника на топло за църковната зала и за нашият дом. А трудът, който в повечето случаи се взема за даденост е на Милен.
През август почивахме в България
През септември бяхме в църквата на пастор Канг, в София, където разказахме за мисията в Македония.
На 28-ми септември Милен проповядва и отслужи причастие в ромската църква в Кочани
Жените изработиха брошки и картички в работилницата, водена от нея.
В началото на ноември участвахме в среща на пасторите с епископа. Това е снимка от разходката ни - поглед към Скопие.
Станахме баба и дядо за трети път
Сава дойде за Коледа и традиционно го посрешнахме с боб в гърне
Посрещнахме в София и сестра ми и заедно отпътувахме към Добрич
Сава участва активно в детския час, който се провежда паралелно с женския час. Което означава, че докато майките са в църквата, Милен има време за игри, библейски истории и почерпка с децата у дома
Майките не са снимани
В началото на декември в Скопие се проведе редовна пасторска среща, по време на която беше обявено, че който иска от колегите може да облича униформена риза. Суперинтендента подари на себе си и на трима от колегите ризи. А ние с Милен не получихме, защото "сме си купили" вече.
Не е до ризите, а до отношението... Тук снимка няма да сложа, въпреки, че бях помолена да снимам.
... ... ...
С Ноемина запалихме и втората свещ по време на Втория Адвент в Радовиш.
Тази година не организирахме детски празник с раздаване на подаръци заради изненадващото и много неприятното преживяване в началото на годината, след което решихме да не рискуваме да раздаваме за известен период подаръци, за да не бъдем отново изложени на непроверими обвинения.
... ... ... Ирена организира за 4-тия Адвент един тематичен и по-специален женски час - коктейл, но понеже не се очакваше посещаемост от локалните жени, се обади на отговорната за работа с жени, за да отправи покана към църквите в региона, които биха искали да дойдат.
Осем жени от Струмица отговориха на поканата.
Бързо измина годината.
И тази нова година, 2026-та, я посрешнахме с гости, готвихме за тях и им дадохме любовта си.
Благодарим ви, че бяхте с нас, благодарим за отворените сърца и за всяко мило съобщение и молитва!
Господ да Ви благослови!
Дано следващите години да виждаме траен плод от труда си!
Няма коментари:
Публикуване на коментар