Мина дълго време, откакто не пишем тук. Причината е само една - културният шок, от който не можахме да се отърсим.
Така че, ето ни днес, 10.08.2024, когато осъзнаваме, че точно това е проблемът, с който не можахме да се преборим - културния шок.
Културен шок? Да, въпреки, че очаквахме да преживеем нещо подобно, очакванията ни бяха за различия в начина на живот, различния език, разстоянието до родното място. Но ние бяхме спокойни, че отиваме в същата методистка църква, от която идваме. Затова и болката и разочарованието бяха толкова големи. Оказа, че всъщност най-голямата разлика е в църквата.
А другият фактор, който забавя адаптацията ни е сложната политическа обстановка между България и Македония, умишлено подклаждането на вражда между двата народа и силното политизиране на Методистката църква в Македония.
Всъщност Методистката църква в Македония е всичко друго, но не е методистка ...
А относно културния шок, ето малко информация и етапите, през които минаваме.
“Културният шок е психологически преход (може да бъде и физически – като например промени в здравословното състояние или на телесното тегло), причинен от промяната на обичайния начин на живот и/или културната среда. Проявите на културния шок са строго индивидуални. Те зависят от характера на ситуацията, в която е попаднал конкретният човек, от преживяванията и промените в характера и поведението му, от задачите, за които отговаря, от адаптивните, социалните и комуникативните му способности и т.н.
Той се дели на 4️⃣ етапа:
1️⃣ Ентусиазъм – непосредствено след пристигането в новата среда. Периодът, в който всичко около нас е ново и неизвестно: различна култура; навици, храна, климати т.н.(ок. 3-4 седмици)
2️⃣ Раздразнение – това е най-лошият от четирите етапа. Преходът настъпва, когато всички неща, които първоначално са предизвиквали ентусиазъм, започват да те дразнят. С други думи – всичко, различно от дома.
3️⃣ Привикване – продължителността на този етап е малко по-дълга от тази на първия. Това е може би най-приятната фаза. Нещата, които доскоро са притеснявали, постепенно се променят. Започваш да взаимодействаш с местните, възприемаш техните обичаи и ставаш част от местната култура.
4️⃣ Адаптация – времетраенето на този етап е индивидуално, тъй като се отнася до пълната трансформация на всеки човек. Той се превръща в приветлив и разбиращ чуждата култура. В същото време носи в себе си закодирана своята собствена култура и всеки път, когато се връща в родината си, лесно може да превключи обратно към нея.”
Информация от интернет
"Забавно нещо е прибирането у дома. Нищо не се е променило. Всичко изглежда еднакво, чувства се еднакво...дори има същият аромат. Тогава разбираш, че това, което се е променило си самият ти” – Ф. Скот Фицджералд
Но да се върнем на новините покрай нас.
От месец март вече живеем в населба (квартал) Раклиш, което преди е било село.
През март се проведе окръжна конференция, на която Ирена заяви, че подава заявление да извърви пътя на ръкоположено служение. След това беше дистриктната конференция, на която трябваше да се проведат избори. Накратко ще кажем, че дисциплината не бе спазена и конференцията беше един от поредните фарсове, които се представят за методизъм. Нямаме доказателства за това, което се случва, защото не получихме протокол от конференцията. Имаме само аудио запис на виковете на македонците срещу нас, когато поискахме спазване на реда...
Междувременно Ирена започна да учи теология в Методистката е-акадeмия.
Църквата в Радовиш вече има два нови члена - Стоянка и Лорис Димови.
Световният молитвен ден на жените се проведе в началото на март в църквата в Раклиш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар