Кон Прво писмо
Драги мој Горчилко,
Со големо незадоволство забележувам дека твојот пациент стана христијанин. Немој да имаш илузии дека ќе ги избегнеш казните предвидени во вакви случаи. Всушност, веројатно не сакаш да ги избегнуваш бидејќи си доволно просветлен. Во меѓувреме, мораме максимално да ја искористиме ситуацијата. Нема смисла да се депресираме - стотици од овие постари луѓе кои го прифатија христијанството, се вратија на вистинскиот пат по краткото престојување во логорот на непријателот и сега се меѓу нас. Сите навики на пациентот, и психички и телесни, сè уште функционираат во наша корист. Еден од нашите најважни сојузници во овој момент е самата Црква. Не ме сфаќајте погрешно. Не мислам на Црквата каква што ја гледаме, распространета низ времето и просторот и вкоренета во вечноста, стравови како војска со развиорени знамиња. Признавам дека ова е глетка која предизвикува немири и кај нашите најхрабри искушувачи. Меѓутоа, за среќа, како таква е апсолутно невидливо за човечките суштества. Твојот пациент ја гледа само полузавршената псевдоготска зграда во новата станбена зона. Кога ќе влезе во неа, се среќава со локалниот бакал, кој со прилично мрсен израз му пика во рацете сјајна литургиска книга, која ниту еден од нив не ја разбира, а друга прилично распарчена, полна со страшни текстови на религиозни песни, повеќето од нив инфериорни и испечатени со многу фини букви. Кога вашиот пациент ќе дојде до своето место и ќе погледне наоколу, ќе ја види самата група соседи што по правило дотогаш ја избегнувал. Ќе мора многу да се потпрете на овие соседи. Направете неговиот ум да се врти напред-назад помеѓу изразите како „Телото Христово“ и лицата во следниот ред. Се разбира, не е важно какви се навистина луѓето на следната клупа. Можеби знаете еден од нив како голем воин на страната на непријателот. Не се грижи. Слава на нашиот Долен Татко, твојот пациент е будала. Ако случајно некој од дотичните соседи пее лажно, ако му чкрипат чизмите, или има двојна брада или е несоодветно облечен, твојот пациент многу лесно ќе поверува дека поради набројаните причини и религијата што ја исповедаат, исто така, мора да биде и апсурдна. Како што можеш да видиш, во неговата сегашна состојба тој има изградена идеја за „христијаните“, за која мисли дека е многу духовна, но всушност е повеќе слика. Неговата глава е полна со тога, сандали, одежди и боси стапала, а самиот факт, тоа што остатокот од луѓето во црквата се во модерно облекување претставува значителна тешкотија за него (иако, се разбира, тој тоа не го сфаќа). Во никој случај не му дозволувај да го знае тоа. Никогаш не дозволувај да се прашува како всушност очекувал да изгледаат овие луѓе. Сега имај сè магливо во неговиот ум и ќе имаш цела вечност да се забавуваш со тоа што ќе ја создадете во него јасност што ја дава Пеколот.
Затоа, ќе мора да работиш напорно на фрустрацијата или ненадејното губење на интерес што неизбежно ќе се појави кај пациентот во текот на неговите први недели како посетител на црквата. Непријателот ја дозволува оваа фрустрација на прагот на секој човечки потфат. Се појавува кога момчето, кое како дете било фасцинирано од приказните за Одисеј, тргнува навистина да научи грчки јазик. Се појавува кога љубовниците стапуваат во брак и се соочуваат со тешката задача да научат да живеат заедно. Во секоја област од животот, ја означува линијата помеѓу сонливата аспирација и болното достигнување. Непријателот го презема овој ризик, затоа што ја забавува чудната фантазија да го претвори овие гнасни човеци во она што Тој ги нарекува Своите слободни сакани слуги - „синови“ е зборот што Тој го користи во Неговата непоправлива страст да го понижи целиот духовен свет со неприродни асоцијации со животните со две нозе. Затоа што ја сака нивната слобода. Тој одбива да ги носи, само со силата на нивните страсти и навики, до која било цел што ќе им ја постави. Така Тој ги остава „сами да се снаоѓаат“. И токму тука е нашата шанса. Но запомнете дека тука лежи и најголемиот ризик за нас. Откако успешно ќе го надминат ова почетно ладење, тие се многу помалку зависни од своите чувства и затоа многу потешко се искушуваат.
Досега пишував со претпоставка дека луѓето на следната клупа не нудат разумна причина за разочарување. Се разбира, ако навистина го разочараат, ако пациентот знае дека жената со апсурдната капа е страствен играч на карти или дека мажот со чизмите е скржавец и уценувач - тогаш вашата задача е многу полесна. Треба само да го задржите следново прашање во неговиот ум: „Ако јас, таков каков што сум, можам да се сметам себеси во некоја смисла христијанин, зошто различните пороци на луѓето во следниот клуп да ме натераат да мислам дека нивната религија е само лицемерие и прашање на навика?" Можеби ќе прашате дали е можно да се спречи таква очигледна мисла да влезе во умот дури и на човечко суштество.
Замисли Горчилко, можно е! Излажи го правилно и едноставно нема да му падне на памет. Тој сè уште не бил со Непријателот доволно долго за да има вистинска понизност. Она што тој го кажува, иако на колена, за сопствената грешност, е само папагалски разговор. Во дното на душата тој сè уште верува дека изградил доста голем имот во сметките на Непријателот со тоа што удостојува да се покае, и замислува дека покажува голема понизност и снисходливост со тоа што воопшто оди во црква со овие „самозадоволни“ и едноставни соседи. Чувај го во таа состојба на умот колку што можеш подолго.
Твојот сакан вујко
Духојадецот
Драги ми Горчилко,
С огромно неудоволствие забелязвам, че пациентът ти е станал християнин. Не си прави илюзии, че ще избегнеш предвидените в такива случаи наказания. Всъщност, в миговете си на просветление ти едва ли желаеш да ги избегнеш. Междувременно трябва да се възползваме доколкото може от ситуацията. Няма смисъл да униваш - стотици от тези възрастни хора, приели християнството, се връщат в правия път след кратко пребиваване в лагера на Врага и сега са сред нас. Всички навици на пациента - и умствени и телесни - все още действат в наша полза.
Един от най-важните ни съюзници в този момент е самата Църква. Не ме разбирай погрешно. Нямам предвид Църквата такава, каквато ние я виждаме, разпростряна над времето и пространството и вкоренена във вечността, страховете като армия с развети знамена. Признавам, че това е гледка, която всява смут и у най-смелите ни изкусители. За щастие обаче, като такава тя е абсолютно невидима за човешките същества. Твоят пациент вижда единствено полузавършената псевдоготическа постройка в новия жилищен квартал. Когато влезе в нея, той среща местния бакалин, който с доста мазнишко изражение му тика в ръцете лъскава книжка с литургия, която нито един от двамата не разбира, и една друга - доста опърпана, пълна с ужасни текстове на религиозни песни, повечето долнопробни и напечатани с много ситен шрифт. Когато пациентът ти стигне до мястото си и се огледа, ще види точно онази сбирщина от съседите си, които дотогава по правило е избягвал. Ще трябва много да разчиташ на тези съседи. Накарай съзнанието му да се люшка напред-назад между изрази като "Тялото Христово" и физиономиите от съседната редица. Разбира се, няма почти никакво значение какви са в действителност хората на съседната пейка. Ти може да познаваш някого от тях като отявлен воин на страната на Врага. Не се притеснявай. Слава на Нашия Долен Отец, пациентът ти е глупак. Ако случайно някой от въпросните съседи пее фалшиво, ако ботушите му скърцат или има двойна брадичка, или пък е неподходящо облечен, пациентът ти много лесно ще повярва, че поради изброените причини и религията, която те изповядват, сигурно също е малко нещо абсурдна. Както виждаш, в сегашното си състояние той има изградена представа за "християните", която според него е много духовна, но всъщност е по-скоро картинна. Главата му е пълна с тоги, сандали, ризници и боси крака и самият факт, че останалите хора в църквата са в съвременно облекло, представлява съществена трудност за него (макар и, разбира се, той да не го осъзнава). В никакъв случай не му позволявай да разбере това. Никога не му разрешавай да се запита как всъщност е очаквал да изглеждат тези хора. Сега дръж всичко мъгляво в ума му и ще имаш на разположение цяла вечност да се забавляваш, като произвеждаш у него своеобразната яснота, която дава Адът.
Следователно ще трябва да работиш усилено върху разочарованието или внезапното спадане на интереса, което неминуемо ще настъпи у пациента през първите му няколко седмици като черковник. Врагът допуска това разочарование пред прага на всяко човешко начинание. То се явява, когато момчето, което още като дете е било очаровано от приказките за Одисей, се заеме наистина да научи гръцки. Появява се, когато влюбените се венчаят и се заловят с нелеката задача да се научат да живеят заедно. Във всяка област на живота то отбелязва границата между мечтателния стремеж и мъчителното постигане. Врагът поема този риск, понеже Той храни странната фантазия да превърне тази противна човешка паплач в онова, което Той нарича Свои свободни любящи служители - "синове" е думата, която употребява в непоправимата си страст да принизява целия духовен свят чрез противоестествени връзки с двукраките животни. Понеже желае тяхната свобода, Той отказва да ги пренесе, само чрез силата на техните страсти и привички, до която и да било от целите, които им поставя. Така Той ги оставя "да се справят сами". И точно в това е нашият шанс. Но помни, че тук също така се крие и най-големият риск за нас. Щом веднъж успеят да преодолеят успешно това първоначално охладняване, те вече много по-малко зависят от чувствата си и поради това е много по-трудно да ги изкушиш.
Дотук писах при предположението, че хората от съседната пейка не предлагат разумна причина за разочарование. Естествено, че ако наистина го разочароват - ако пациентът знае, че жената с абсурдната шапка е страстна картоиграчка или че мъжът със скърцащите ботуши е скъперник и изнудвач - тогава твоята задача е много по-лесна. Трябва само да не допускаш в съзнанието му следния въпрос: "Ако аз, такъв какъвто съм, мога да се смятам в известен смисъл за християнин, защо би трябвало разните пороци на хората от съседната пейка да ме карат да мисля, че тяхната религия е просто лицемерие и въпрос на навик?" Може би ще попиташ дали е възможно да се попречи на толкова очевидна мисъл да се появи в съзнанието дори и на едно човешко същество. Представи си, Горчилко, възможно е! Залъжи го както трябва и това просто няма да му мине през ум. Той още не е бил достатъчно дълго при Врага, за да има някакво истинско смирение. Онова, което казва, макар и коленичил, за собствената си греховност, са само папагалски приказки. В дъното на душата си той все още вярва, че е натрупал доста голям актив в сметките на Врага, като е благоволил да се покае, и си въобразява, че проявява голямо смирение и снизхождение, като изобщо ходи на църква с тези "самодоволни" и прости съседи. Дръж го в това състояние на ума колкото можеш по-дълго.
Твой любящ чичо
Душевадецът
Няма коментари:
Публикуване на коментар