Какво прави Бог, когато нещо Негово липсва?

 

Лука 15:1-10:

1А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат. 

2А фарисеите и книжниците недоволстваха, като казваха: Този приема грешниците и яде с тях! 

3И Той им разказа тази притча: 

4Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери? 

5И като я намери, я вдига на рамената си радостен. 

6И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мен, защото си намерих изгубената овца. 

7Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние. 

8Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери? 

9И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мен, защото намерих драхмата, която бях изгубила. 

10Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае. 

Искам да започна с един въпрос, на който заедно да търсим отговор: Какво прави Бог, когато нещо Негово липсва?  

Не става въпрос за това какво правим ние, когато изгубим нещо, а за това какво прави Бог. Защото начинът, по който Той реагира на липсата, разкрива какъв е Той.

Лука разкрива една сцена, в която бирници и грешници се приближават към Исус, за да Го слушат (Лука 15:1). Фарисеи и книжници гледат тази сцена и роптаят. Казват: Този приема грешниците и яде с тях! (Лука 15:2). Ще се върнем на тези думи накрая.

Две реакции за една и съща сцена. Докато едните се приближават да слушат, другите роптаят заради това, което виждат. И точно на роптаещите Исус разказва двете притчи, които четем днес.  

Овцата

Има сто овце, но една липсва. Сто овце е голямо стадо. Едно животно, изгубено сред толкова много други, лесно би могло да остане незабелязано известно време и никой не би се учудил, ако броенето излезе неточно за ден или два. 

И все пак пастирът знае, че не са сто, а са деветдесет и девет.

Понякога за нас е лесно да си помислим, че сред толкова много други хора, за които Бог има грижа, присъствието или отсъствието ни няма особено значение. "Ако аз изостана, кой всъщност ще усети липсата ми?"  

Притчата започва точно с Този, който забелязва. Не са нужни обяснения за това защо липсва овцата, нито пък тя е укорена, задето се е отделила. Важното е, че пастирът знае бройката и знае, че тя вече не е сред стадото.

Той не решава, че деветдесет и девет са достатъчни. Но ги оставя в полето и тръгва след едната, и я търси докато я намери (Лука 15:4).

Забележете: Докато я намери. Не казва: докато му омръзне търсенето, а докато я намери. Търсенето има посока и край, определени от мястото на изгубената овца.  

И когато я намира, какво прави пастира? Лука казва: я вдига на рамената си радостен (Лука 15:5). Той не я подкарва пеша обратно, както е изтощена и засрамена, за да се влачи последна зад стадото.

Забележете реда на действията! Пастирът се радва още по пътя, с овцата на раменете си, далеч от кошарата, далеч от сигурността, далеч от мястото, където тя би трябвало да бъде, покаена и поправена. 

Питам се понякога какво си мислим за Бог? Дали мислим, че Бог ще ни се зарадва чак когато най-сетне стигнем там, където трябва да бъдем, едва когато животът ни се подреди както Бог очаква от нас и едва когато сме отново на мястото си, почистени, покаени и святи?

А в тази притча Божията радост започва още по пътя, докато Той ни носи на раменете.   

Пастирът се прибира и извиква приятели и съседи: Радвайте се с мене, защото намерих овцата си, която бе изгубена (Лука 15:6).

Забележете какво казва: Моята овца. Не нечия друга овца, но Неговата.  

Драхмата

Втората картина ни разказва как жената с десет драхми губи една от тях. Стойността на една драхмата е приблизително стойността на един дневен надник, така че историята не е за нещо дребно или без значение.

Три думи-действия описват какво прави жената. Запалва. Помита. Търси грижливо (Лука 15:8). Запалва светило. Помита къщата и търси, докато намери.  

Докато четях тази история, мислех за търсенето на самата монета. И в началото подминах факта, че докато овцата се губи навън, в полето, далеч от кошарата, драхмата е изгубена вътре, под същия покрив, сред нещата, познати на жената от всекидневието. Тя не е изнесена навън и не е паднала другаде. Просто лежи някъде вътре в къщата, скрита от погледа на жената.

Странно е, че за да се изгуби, драхмата не е трябвало да напусне дома.  

И се запитах: Може ли човек да бъде близо до всичко познато и въпреки това да се чувства изгубен? Да знае молитвата Отче наш наизуст; да знае да цитира Библейски текстове; да знае кога се става и кога се сяда по време на богослужението; да знае песните от години; да бъде на мястото си всяка неделя, и въпреки всичко това, някъде вътре, да е загубил усещането за това къде точно е Бог и къде точно е самият той? 

Когато я намира, жената свиква приятелки и съседки и отново чуваме за радостта: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила (Лука 15:9).

Драхмата, която бях изгубила. Чуваме пак същото отношение на принадлежност, което видяхме и при овцата.  

Нека да видим: Какво ни казват тези две истории за Божията благодат?

Нека да ги погледнем заедно: Овцата е търсена, преди сама да е направила и крачка обратно към дома. Драхмата е търсена, докато тя самата не може да направи абсолютно нищо, не се движи, не вика, дори не знае, че е изгубена.

И Божието търсене, и човешкото покаяние стоят ясно пред нас в текста.

Исус разказва и двете истории пред хора, които роптаят, че Той приема грешници и яде с тях. И веднага след тях говори за грешник, който се кае (Лука 15:7, 10).

Двете неща стоят едно до друго, без Лука да бърза да ги обясни едно чрез друго. Божията благодат тръгва първа, преди нашето обръщане, дори когато нямаме сили да направим и крачка. И същевременно Исус не премахва покаянието от разказа. 

Благодатта, която търси, не отменя нашия отговор. Но благодатта предхожда нашето покаяние и го прави възможно.  

Радостта 

Има още нещо, на което искам да обърна внимание, защото евангелист Лука го повтаря упорито през целия този откъс. И това е темата за Божията радост: "радостен" при пастира (15:5); "Радвайте се с мене" при овцата (15:6); "радост на небето" (15:7). "Радвайте се с мен" отново при драхмата (15:9) и "радост пред Божиите ангели" (15:10).

Повтаря я пет пъти за десет стиха. Лука акцентира на радостта, защото това има какво да направи за нас и за нашата вяра в Бога.

На нас ни лесно да си представим Бог, Който прощава. Прошката можем да си я представим административно, като присъда, която ни оправдава в съда. Дългът е заличен. Сметката е приключена. Случаят и делото са затворени.

Но Исус избира образа на отворена врата към приятели и съседи и поканата: Радвайте се с мене. Тук има и удоволствие от самото намиране на загубеното, нали?!

Понякога ни е по-трудно е да си представим Бог, Който ни се радва, отколкото Бог, Който ни прощава. Но именно това е образът, на който Исус настоява два пъти в тези десет стиха.

Роптаещите 

Нека да се върнем в началото на текста. Фарисеите и книжниците роптаеха с думите: "Този приема грешниците и яде с тях! " (Лука 15:2). Те мислеха, че изричат обвинение.

Но след двете истории, които току-що чухме, същите думи звучат различно. 

Този приема грешниците! Да! Точно това прави!

И може би книжниците и фарисеите дори не са осъзнавали какво са казали за Исус. 

Този приема грешниците... Точно такива хора са дошли при Него в началото на тази глава. И когато Исус отговаря на роптаенето, Той разказва за пастир, който забелязва липсата на една овца, тръгва след нея и я търси, докато я намери. Разказва и за жена, която запалва светилото, помита къщата и търси една изгубена драхма, докато я намери.

И в двете истории търсенето започва от този, който е забелязал липсата.

Това е добрата вест на Евангелието, която чуваме в тези притчи. 

Божията благодат вече е тръгнала към нас, преди ние да сме намерили пътя обратно. 

Тя ни търси, преди да сме успели да подредим живота си. Преди да сме намерили правилните думи. Преди дори да сме разбрали колко далеч сме стигнали.

Исус говори и за покаяние. Нашият отговор има значение. Нашето обръщане към Бога има значение. И когато се обърнем към Него, откриваме, че Неговата благодат вече ни е търсила.  

Може би ние изобщо не се разпознаваме в изгубената овца. Ние сме тук, на обичайното си място. Знаем песните. Знаем молитвите. Знаем как протича богослужението. И все пак понякога човек може да бъде близо до всичко познато и да не знае къде се намира спрямо Бога. Тогава нека си спомним за драхмата. Тя е в къщата и жената я търси.   

Не знам къде се намира всеки от нас днес. Не знам какво носим в себе си, когато заставаме пред Бога. Това си остава между Бога и всеки от нас лично.

Знам обаче какъв Бог ни показва Исус в тези две притчи.

И затова сега можем да се върнем към въпроса, с който започнахме: 

Какво прави Бог, когато нещо Негово липсва?  

Той забелязва липсата, тръгва, търси, докато намери и се радва.

Исус казва: "Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае." (Лука 15:10).  

Драги мои, понякога ни е трудно да повярваме, че Бог може да се радва точно така за човека, който се връща при Него. Но Исус ни се разкрива именно в тези образи - на Пастир с намерената овца на раменете си, който вече се радва и на жена с намерената драхма в ръката си, която вика другите да споделят радостта ѝ.

И образа на Исус, за Когото роптаят: „Този приема грешници.“   

Да! Такъв Бог ни показва Исус. 

Бог, Чиято благодат тръгва първа към нас!

Бог, Който търси изгубеното!

Бог, Който се радва, когато го намери!

Да се молим:

Боже, Ти знаеш къде се намира всеки от нас.

Знаеш кога сме близо и кога сме се отдалечили.

Знаеш и онези места в нас, в които самите ние трудно намираме пътя.

Благодарим Ти за благодатта, която ни търси, за светлината, която достига и до скритото, за раменете, които носят изгубената овца по пътя към дома.  

Господи, дай ни смелост да се обърнем към Теб за това, за което имаме нужда от покаяние. 

Дай ни да се доверим на Твоята благодат там, където нямаме сили сами да намерим обратния път.

И когато ни е трудно да повярваме, че можеш да ни приемеш отново, напомняй ни думите, които чухме днес: „Този приема грешници.“  

Приеми и нас, Господи.

И нека Твоята радост стане радост и за нас.

В името на Исус Христос. 

Амин.

Пастор Ирена Стефанова,

12.09.2026

Раклиш, Северна Македония

Не съм мислила, че ще напиша това

Живея в Македония вече повече от 4 години. През цялото това време искрено се старая да бъда част от тази прекрасна страна. Едно от първите неща, които направих, беше да науча македонския език. И до днес продължавам да го уча. Интересувам се от историята, културата, традициите и от хората, защото за мен уважението към една държава и нейните хора започва именно от това.

Да, говоря с акцент и понякога използвам или произнасям някоя дума неправилно или допускам грешки. Но всеки човек, който е живял или живее в чужда страна, минава през това. 

Всеки, който живее в друга държави, също говори чуждия езици с акцент и също допуска грешки, поне в първите години и това е напълно нормално и въобще не е причина някой да бъде унижаван или осмиван за това.

Зад моите проповеди стоят 30 години обучение, опит и практика в областта на богословието, психологията и работа в и за църквата Христова, хиляди часове учене, стотици прочетени книги и искреното ми желание да споделям опит и знания, които могат да помогнат на хората (и то абсолютно безплатно)...

Затова ми е тъжно, когато вместо да чуят смисъла, някои хора започват да търсят грешки. А това казва много за отношението към труда на другия.

Не твърдя, че говоря съвършен македонски, но мога с чиста съвест да кажа, че обичам Македония, уважавам хората тук (които са невероятни), спазвам законите, продължавам да уча езика и всеки ден се старая да бъда полезна. 

И вярвам, че именно това заслужава уважение много повече от безупречното използване или произношение на всяка дума.

Токсичните общности и съдбата на „неудобният“ новодошъл или Защо системата гони този, който я разобличава?

В много общности с нездравословна динамика новият човек не се посреща добре, а като заплаха, не заслужаваща доверие и уважение. Когато този човек има по-високо самочувствие, емоционална зрялост или морална стабилност, той несъзнателно разклаща токсичния баланс, който държи тази общност в „ред“. Резултатът често е отхвърляне, манипулации, интриги и опити за изолиране.

1. Какво представлява токсичната общност?

Токсичната общност е емоционално незряла и зависима от контрол група от хора. Често се наблюдава йерархия на страх и вина, а не на любов и уважение. Един или двама „властови“ членове диктуват отношенията и определят кой е „добър“ и кой „лош“, на кого може да се гласува доверие и кой е заплаха. Неписани правила, като „Не противоречи на главния“, „Не изнасяй мръсното бельо на показ“, „Главният винаги е прав“ и т.н са скритото оръжие за контрол, в който дори няма нужда от участието на "Главния". 

Водещите личности във властови позиции изискват безусловна лоялност и нарушават личните граници на другите. Членовете на общността, в желанието си да им угодят се злепоставят един друг. Индивидуалността е обезценена и общността е в емоционална зависимост. 

Такива системи са затворени, защото оцеляват чрез контрол, а не чрез близост.

2. Новият човек се появява като „огледало“

Когато в такава общност влезе нова личност с по-здрава психика, граници и осъзнатост, това предизвиква шок. Този човек става огледало, което показва колко незрели са отношенията в общността, как липсва уважение към личните граници и колко фалшива е „хармонията“, поддържана с манипулации и страх. Тази личност често се превръща в "изкупителна жертва", за да се прехвърли вниманието на общността от съществуващите вътрешни проблеми към новия "проблем".

Именно заради това системата реагира с отхвърляне. Тя се защитава.

В Психологията това явление се нарича системна съпротива към промяна.

Всеки опит за изцеление, искреност или лична граница се тълкува като бунт и нарушаване на „традицията и реда“.

3. Механизмите на отхвърляне

Токсичните общности използват различни стратегии, за да неутрализират „неудобния“ човек. На Балканите най-популярно е очерняне и газлайтинг. Това е изкривяване на истината, така че новият човек да изглежда „неспособен“, "психически неуравновесен", "с лош характер" или „агресивен“ дори в собствените си очи. Чрез системно поставяне под въпрос възприятието и самочувствието на жертвата, ѝ се внушава, че начинът, по който вижда света, е “погрешен” или че в този контекст "така функционират нещата".

Новият човек бива оглавен като изкупител на вина и към него/нея се приписват несправедливи обвинения, срам и гняв, които групата проектира. Като „изкупителната жертва“ той/тя понася отговорността за проблемите в системата.

Друга характерна стратегия е психологическата изолация в комбинация с триангулация (включване на други членове на общността в конфликта, за да се усили натискът). Близките сътрудници или новите контакти на човека в общността се настройват срещу него/нея. Понякога се възлага шпиониране на новия човек, с цел да се подкопае авторитета и доверието(ако въобще успее да го изгради).

Друг успешен механизъм е приемане на "Ролята на жертва", в която цялата общност в желанието си да злепостави новия, представя себе си като „наранена“ и "обидена" от поведението на новия човек.

Тези тактики са типични за общности от нарцистични или емоционално недоразвити личности.

4. Психологическите корени

Изследванията в семейната психология показват, че подобни общности имат недоизградени емоционални граници. Членовете им често страдат от ниско самочувствие, имат страх от изоставяне и са зависими от външно одобрение.

Когато нов човек влезе със стабилна личност и ясно усещане за себе си, те се чувстват застрашени, защото губят контрола, който им е давал чувство за сигурност.

Хората с ограничен емоционален и морален капацитет (т.нар. „ниска топка“) трудно понасят истина, критика или саморефлексия. Те предпочитат самозаблуда и контрол, вместо да признаят слабостите си.

Когато новодошлият им покаже (дори несъзнателно), че може да се живее по-истински, с безкористна любов, честност и равнопоставеност, реакцията е срам, завист и гняв към него/нея.

Този гняв често се прехвърля върху „чуждия елемент“, към човека дошъл отвън.

5. Къде е изхода за мен?

Всички тези констатации и анализ на моя контекст биха могли да ме обезкуражат и доведат до безнадеждност.

Както при всяка страшна лекарска диагноза, логичният въпрос би бил: Какво може да направи човекът, попаднал в такава среда? Отговорът за мен е на първо място осъзнаване, че не е в мен грешката, второ - самозащита и на края - молитва и търсене на мъдрост от Бог за решаване на проблема.

1. Да разпозная модела

Вместо да се обвинявам за събитията, да осъзная, че се намирам в типичен токсичен сценарий. Да помня, че повечето обвинения към мен всъщност са проекции на личните проблеми на другите.

2. Да поставя твърди граници, дори с риск да бъде отхвърлена. 

Да определя ясно какво поведение ще допускам и какво не. Дори ако това доведе до конфронтация, е важно да не се отказвам от собствените си ценности и нужди. Да говоря спокойно и ясно, когато някой надвиши границите ми.

3. Да избягвам конфронтация

Да не влизам в емоционални битки (защото токсичните общности живеят от драма). 

„A few quick tips: If you are dancing the Gaslight Tango: opt out of the power struggles; avoid the right-wrong debates; use silence instead of commenting when someone is provoking you; write down your dialogues, then, take a look at them, at another time; talk to a trusted friend; trust your gut, if something feels wrong, it is wrong for you!” Robin Stern, Ph.D.

4. Да потърся терапевтична подкрепа извън контекста ми.

Да подърся и споделя с доверени хора преживяванията си. Обратната връзка от външен човек помага да се види ситуацията по-обективно и да не я изживявам само през призмата на груповите манипулации.

5.  Да се фокусирам върху грижа за себе си, достатъчно сън, физическа активност, занимания, които ме зареждат с енергия. Да не допускам токсичната среда да ме отдалечава от призванието ми и от вземане на реални решения.

Дистанция.

Токсичните общности се страхуват не от външните хора, а от Истината, която те носят.

Тези общности прогонват огледалото, вместо да се погледнат в него.

Но времето винаги показва разликата между човека, който руши, и човека, който просто отказва да участва в лъжата.

Източници на информация:

1. Streep, P., & Forward, S. (1989). Toxic People: Decontaminate Difficult Relationships. Bantam.

2. Stosny, S. (2013). Living and Loving After Emotional Abuse. Adams Media.

3. Stark, L. (2009). Power and Control: Domestic Violence, Child Abuse and the Social Structure. Oxford University Press.

4. Herman, J. L. (2015). Trauma and Recovery: The Aftermath of Violence—from Domestic Abuse to Political Terror. Basic Books.

5. Stirling, J. (2020). “Gaslighting as a Collective Behavior: Manipulation and Denial in Closed Groups.” Journal of Social Psychology, 160(5), 609–622.

6. Streep, P. (2019). “The Narcissistic System: When Entire Communities Mirror the Abuser.” Psychology Today.

7. Shaw, D. (2014). Traumatic Narcissism: Relational Systems of Subjugation. Routledge.

8. Oakley, L., & Humphreys, J. (2019). Spiritual Abuse: Unspoken Crisis in the Church. Routledge.

9. Ward, D., & Waller, R. (2019). Understanding Narcissism in Christian Leadership. Grove Books.

10. Tudor, H. G. (2020). The Narcissistic Group Dynamic. Tudor Publishing.

11. https://cptsdfoundation.org/2022/01/06/codependency-and-narcissistic-abuse/#:~:text=,best%20for%20themselves%20and%20others

12. https://robinstern.com/the-gaslight-effect/

13. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/learner-english/scapegoat

14. https://www.psychologytoday.com/us/blog/power-in-relationships/200903/identify-the-gaslight-effect-and-take-back-your-reality#:~:text=The%20powerful%20gaslighter%20,stand%20in%20her%20own%20reality

15. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/03069885.2023.2283883