Честито Рождество Христово

Скъпи приятели! Благодарим ви, че ни четохте през тази година и ви поздравяваме с тази радостна снимка на ангели, което възвестяват раждането на Христос!

Пожелаваме ви изпълнени с радост и вдъхновяващи Коледни празници, които да донесат успешна Нова година!

Милен и Ирена

Нова страница в блога - Живот и служение в Македония - 1

Понеже приятели пишат, че трудно намират актуалната информация за това какво се случва с нас, пиша (Ирена) тази публикация с линк към страницата.

Живот и служение в Македония - 1 

https://thebalkanscall.blogspot.com/p/1.html#

Страниците, в които описваме нашия живот се намират в горната дясна част на блога във версията за настолен компютър.

Притчата за талантите

Матей 25:14-30

 Притчата за талантите, която чухме, е част от поредицата от учения на Исус, в които той учеше учениците си как да устоят в предстоящите трудни времена и как да живеят в очакване на завръщането на Господа.
Подобно на всички притчи в тази поредица, и тази разказва, че Господ със сигурност ще се завърне, но освен, че тази притча за талантите описва как функционира Божието царство, тя е и днешното послание към нас – Христовите ученици, за това как трябва да живеем, докато чакаме Господ да дойде.
За да разберем тази притча, трябва да знаем какво са разбрали хората, които са я слушали. Думата "талант" имала две значения, които не са това, което си мислим, когато чуем думата днес. По времето на Исус талантът е бил мярка за тегло, като килограм или тон. Смятало се, че талантът е тежестта, която един възрастен мъж може да носи на гръб. Но думата "талант" означавало също така и определена сума пари. Преди две хиляди години един талант е бил еквивалентен на това, което човек може да спечели за 15-20 години. Един талант бил много пари, а пет таланта били пари, които можело да бъдат спечелени за няколко живота, ако човек нямаше разходи.
В нашето съвремие думата "талант" е приела значението на умение или способност. Ако някой има дарба или способност - като способността да създава изкуство, или способността да свири или композира музика, или способността да успява в бизнеса - ние наричаме тази способност "талант". Всъщност нашата дефиниция на тази дума е дошла от същата притча.
В духовен смисъл талантът се разбира като притежаването на различни способности, дадени от Бога, които трябва да използваме в служба на Бога и за разширяване на Небесното царство. Нека да четем в Божието Слово в Римляни 12:3-6
И така, нека се върнем към текста: В стихове 16 и 17 Божието слово описва двама слуги, които работят усилено, за да увеличат това, което им е дадено. Обърнете внимание, че господарят им е поверил своите притежания и богатството си. 
В стих 18 четем за третия слуга, който като получи един талант, отиде и го зарови в земята и така реши да употреби парите на господаря си.
Това е бил обичаен начин за съхраняване на пари в миналото, когато парите са били заравяни на тайни места. И сега този начин на съхранение се използва в селата на Балканите от хора, които не са много образовани, не са предприемчиви и не вярват на банковата система. Но духовните таланти и дарбите трябва да се използват, а не да се погребват. 
Тази притча е още едно доказателство, че библейският текст е заимстван в развитието на езика. От тази притча изразите - талант, талантлив, не погребвайте таланта си и т.н. - станали стереотипни, обичайни и са използвани в ежедневието.

В стих 19 има важен момент, върху който искам да помислим – Господарят се върна и поиска сметка от слугите си.
Забележете, че слугите не отиват при господаря, за да получат дължимото за делата си, но господарят идва при тях. Господарят на слугите отиде в чужбина, без да им каже какво да правят с тези пари. Така че те трябваше сами да се досетят какво да правят с тях. Двама от тях знаеха, че ще им бъде поискан отчет и постъпиха разумно. Третият обаче мислеше другояче. 
И така, какво ни носи тази притча, около 2000 години по-късно? Как да тълкуваме значението ѝ в светлината на нашия свят, в който нещата не са толкова прости като “господар, който заминава и ни оставя да управляваме собствеността му”?
При нашето кръщение на всеки от нас беше дадена Неговата божествена спасителна благодат – „талантът“ от притчата.
Какви са нещата, които Бог ни е дал на разположение, докато дойде отново?

1. Умения, способности и дарби
2. Той ни даде имущество, притежания и богатство
3. Той ни даде вяра и вярност

1. Ако Бог ни е дал таланти под формата на „умение“, „способност“ или „дарба“, това означава ли, че Бог ги е дал на всички? Да, Бог ги е дал на разположение на абсолютно всеки един! Но не са еднакви! Някои хора имат много таланти, други имат няколко, а някои от нас имат само един. Но всеки е надарен от Бог с някаква способност, умение или дарба. И какво ни казва тази притча? - Тя казва, че един ден Бог ще ни държи отговорни за това как сме използвали талантите си в този свят. „Дадох ти дарбата на музиката.“ Разви ли я и използва ли я?“ Дадох ти ценния дар да се грижиш за израстването на децата във вяра. Какво направи за тях? Дадох ти способност да водиш хората към Бог. Опита ли поне?” Това ще ни попита Господарят, когото наричаме Господ. Защото, драги мои, "Господ" означава Господар.
2. Бог, в Своята голяма грижа към нас, ни е благословил с наследство, дал ни е притежания и богатства, за които много погрешно смятаме, че са наши. Исус говори за пари. Може да са лири, може да са евро, може да са левове; но всеки човек е надарен с известна степен на богатство. И един ден Господ ще се върне да ни попита какво сме направили с повереното ни. — Заровихте ли парите в буркани или ги оставихте в банкова сметка? Или заложихте на сигурно, като ги заделихте за "черни дни"? 
Дали се сещаме, че може да ги използваме, за да се разширява Божието царство, като докоснеме живота на хората?” Защото, скъпи мои, искам да знаете, че нашето богатство, наследство, пари, които имаме, не са наши. Както къщите не са наши, така и нивите не са наши. Всичко е на Господа и Той е благоволил да ни го повери, за да го използваме. Така че, когато му дойде времето, Той със сигурност ще ни попита: „Какво направи с това, което ти поверих?“.
3. И последно, но на първо място по важност - Бог ни даде вяра в Евангелието. Кой може да се похвали, че сам е създал някога вяра?! Бог казва днес: „Дадох ти духовно любопитство и създадох в теб празнина, която можеш да напълниш само с Моето присъствие. С какво я запълни? Обградих те с Божиите доказателства и ти изпратих хора, които да проповядват Словото Ми; имаше всякакви възможности да практикуваш вярата си.
Какво направи с нея?
Практикува ли някога живот на вяра или винаги си избирал сигурното?
Колко е привлекателно за вас идеята да се живее на ръба?
Дали някога рискува репутацията и сигурността си заради факта, че това, което казвам, е истина?
На Мен ли вярваш или само на това, което може да бъде докоснато, доказано и видяно?'
Това са въпросите, които Бог, Господарят на нашия живот, ни задава в днешното послание.
Защото скъпи братя и сестри – няма значение по кое време и по какъв точно начин, дали по време на Страшния съд или не – Бог ще иска сметка от всеки човек и за наша безопасност и за да бъдем подготвени за този ден, нека да решим.
И моята работа като проповедник на Божието слово е да ви напомням и да се уверя, че поверената ми църква е предупредена за предстоящия съд. А пък и Исус го каза: „Който има уши да слуша, нека слуша“.
Но да се върнем на притчата. Имаме трима слуги - двама мъдри и един глупав.
Господарят похвали мъдрите и им обеща голямо благословение. За какво мислите, че бяха похвалени двамата слуги? Те бяха похвалени за тяхната вярност. В реакцията на господаря виждаме Божия характер – суров, дори жесток, но справедлив. Ние предпочитаме да слушаме поучения и проповеди за един добър и милостив Господ, който ще ни благослови, защото е дал хиляди обещания за това. Но не трябва да забравяме, че живеем в завет с Бог. И всеки завет е един вид двустранен договор. Ако Божието задължение в този завет е – със смъртта Си да ни изкупи за вечен живот, благославяйки, грижейки и защитавайки ни – тогава нашата част е да Му бъдем верни!
Как се изразява верността към Бог в живота ни?
Бог очаква от нас да вземем и използваме благодатта, която Бог ни дава ежедневно, за да изградим Неговото царство. Той иска всички ние да сме на негово разположение. Както казва апостол Павел, трябва да сме готови светът да ни види като безумци, като луди заради Христа. Нека да прочетем 1 Коринтяни 1:18
Какво мислите, че си мислеха някои от колегите ми в училището, в което работех? Някои от тях, които вече бяха приели Господ в сърцата си, разбраха решението ми да дойда тук. Но за останалото бях абсолутно луда. Кажете ми кой напуска сигурен, уреден живот с много висока заплата, за да отиде в неизвестното; с хора, които не познава и хора, които не го познават!? Да загуби авторитета, който е градил с години?! Да даде живота си на разположение на народ, който го смята за политически враг и го подозира в нечисти намерения?! Защото, вижте, да бъдеш чужденец в Македония е много трудно. А да бъдеш българин е още по-трудно! Кажете ми, кой нормален човек би го направил това?! Ако не беше Божието призвание в живота ми, нямаше дори да си помисля да го направя!
Решението ми да остана вярна на Бог беше благословено. Вече не се чувствам нежелана от хората в Македония, дори и да нямаме добра комуникация. Не само това - Бог ми даде невероятна любов към вас. Въпреки че не получавам нито уважение, нито любов, както подобава на Божи пратеник, изпратен за ваше благословение.
Това означава да бъдеш верен на Бог - да обичаш, когато си наранен и те боли. Означава да даваш, когато изглежда трудно и да прощаваш, когато си обиден.
И вижте, и тримата слуги преживяха последствия от решенията си. Виждате ли мили мои, винаги има последствия, дори и да не ги виждаме веднага. Не се заблуждавайте, че последиците се бавят. Бог е милостив и ни чака да се покаем и да се обърнем в правия път.
Последствията от правилното решение на първите двама слуги бяха похвала и благословения. Но третият беше осъден за решенията и действията си. И вижте, не Бог е лош, когато ни се случват неприятни неща, а това, което решаваме да направим или да не направим с живота си. Защото Господ в благостта си даде на всички.
На всеки от нас е дадена мярка благодат и вяра.
Верните слуги поеха рискове. Те можеха да загубят, но доброволно се поставиха в позиция на уязвимост. Те използваха талантите, които им даде господарят. Те знаеха, че „ако не рискуват – няма да спечелят“. 
Нашият Господ очаква от нас, неговите верни слуги, да бъдем непоколебими и да поемаме рискове. 
Какво рискуваме днес? - Да ни се подиграват заради нашата вяра! Но нашето решение трябва да бъде – да се поставим в уязвима позиция заради Него. Той не очаква от нас да играем на сигурно, като погребем Неговата благодат; още по-малко пък - да използваме Неговата любов, за да угаждаме на себе си и да живеем за себе си. Христос не понесе Голгота, за да води множество страхливци в битката за този свят, които са твърде плахи, за да провъзгласяват Неговата любов и затова изграждат свое собствено царство, а не Божието!

Така че нека да ги обичаме хората в Раклиш така, както Бог ни обикна! Да не се срамуваме да живеем като Христови ученици и нека да споделяме вярата си.
В заключение ще кажа още, че това е история и за доверие. Бог ни вярва. Бог ни има достатъчно доверие, за да ни повери всичките си таланти.
Затова е важен нашият отговор, важно е нашето решение да ги използваме разумно. Какво ще направим с това, което имаме? Готови ли сме да рискуваме всичко в името на Христос и идването на Неговото царство? Нека Бог да ни дава сили да го направим!

Проповед на Ирена Стефанова,

проповядвана на 26.11.2023 г.

в Евангелско-методистка църква в село Раклиш, Северна македония

Параболата за талентите

 В YouTube канала ни има качени нови проповеди по Евангелие на Матей 25:14-30 от вчерашната неделя:

Проповед на Милен:

Проповед на Ирена:

Избери днес

 Исус Навин 24:1-3А,14-25

Днес ще размишляваме за решенията, които взимаме всеки ден. 

Ние решаваме какво да ядем, кога да си лягаме, какви дрехи да облечем, какво да четем, кой ще ни бъде добър приятел. Сигурна съм, че можем да се сетим за още примери?

Повечето от примерите, които изброихме, биха позволили много възможности за избор. Когато решаваме какво да ядем, можеме да избираме между праскова или ябълка, хляб или сухар, супа или кисело мляко, или можем да изберем и двете.

Сега нека ви дам друг пример, но ще трябва да изберете само едно нещо. Да предположим, че видите паднал портфейл на улицата. Може да има много пари в него, но ние не знаем това. Можете да запазите портфейла или можете да опитате да го върнете на собственика му. Това е избор между правилно и грешно решение. Трябва да изберете да направите едното или другото.

Днешният Библейски текст е продължение на историята от миналата неделя и ни разказва историята на Исус Навиев, лидер на израилтяните в момент на вземане на важно решение. 

От предната неделя знаем, че Бог беше избрал Исус Навиев да води израилтяните. Той пое водачеството от Мойсей и неговата задача да изпълни мисия от две части: 1-во да завладее ханаанците (Исус Навиев 1-12) и 2-ро да засели израелските племена в обещаната земя.

В Исус Навиев глава 24 събитията се случват много години след чудото на преминаването на река Йордан. 

Това е последната голяма реч на Исус Навиев към израилтяните. Той беше добър лидер, но времето му на земята приключваше. Беше осъзнал, че е време да напусне този живот. И тук четем неговите последните думи на наставление за подновяването на заветния ангажимент на Израел към техния Бог.

Знаете как преди да се разделим с някого искаме да му кажем най-важното. Помните ли като бяха малки децата и ги изпращахте на лагер или на екскурзия, как искахте да им предадете най-важните съвети, с които да осигурите безопасността и сигурността им?

Така и Исус Навиев говори на израилтяните с надеждата, че може да ги насочи в правилната посока. Той осъзнавал, че няма да може да им помага вечно, но поне можел да ги насочи по правилния път, преди да умре. Така че той започва, като разказва всичко, което Бог беше направил за тях:

• Бог беше избрал Авраам да бъде баща на велика нация и го благослови със син в старостта му.

• Бог беше отвел израилтяните в Египет, за да избягат от смъртоносен глад. Там бяха станали велика нация.

• Когато египтяните поробиха израилтяните, Бог беше принудил фараона да ги пусне.

• Когато стигнаха до Червено море, Бог избута раздели водите, за да създаде път за бягство.

• Бог ги храни с манна в пустинята.

• Бог ги беше защитил в битките за завладяване на обещаната земя.

Израилтяните очевидно имаха причина да са благодарни и да се доверят на Господ, така че Исус Навиев ги предизвика в 14 и 15 стих:

Затова сега, бойте се от ГОСПОДА и Му служете с искреност и истина; и махнете боговете, на които бащите ви са служили оттатък реката и в Египет, и служете на ГОСПОДА. 15Но ако не желаете да служите на ГОСПОДА, изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!

„Избери днес на кого ще служиш.“ 

Избери! Вземи решение!

• Не можем да кажем: „Няма нужда да вземам днес решение, аз вече го взех преди години“, защото има нужда.

• Не можем да кажем: „Няма да избера нито едното, нито другото,” защото да не избереш е избор.

• Не можем да кажем: „Не мога да реша“, защото да не решиш означава да решиш.

Какво си мислеха израилтяните? Е, Бог обеща да ни заведе в обещаната земя и ние вече се населихме, успокоихме се и хубаво или лошо, времената в които живеем са добри.

Когато четем тази история на израилтяните, трябва да размислим за нас и за нашия живот с Бог.

Ние също бяхме роби на греха. Но Бог в Своята голяма милост умря за нашите грехове и ни изкупи. Взе върху себе Си наказанието, което всеки един от нас заслужаваше. Беше бит, беше разпънат заради моят и твоят грях. Но не само това, но и възкръсна, за да имаме надежда за един качествено нов и различен живот с Него. Изпрати Святия си Дух, да ни придружава в пътя на спасението. 

Защото скъпи братя и сестри, нашето спасение е път, който води до вечността.

Нека да си припомним Римският път за спасение от Римляни 10:6-10, за да знаем докъде сме стигнали и дали обещаната за нас земя е близо и до колко е сигурно, че ще стигнем някога там?

6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу; 7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите? 8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме. 9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение.

И така кои бяха стъпките?

1. Признайте, че сте грешник.

2. Вярвайте, че Исус Христос е единственият истински жив Бог, който плати наказанието за вашия грях.

3. Изповядайте в молитва на Исус Христос желанието си да получите прошка за греха си.

4. Решете да живеете за Исус Христос.

„Изберете днес на кого ще служите“, защото това решение ще определи къде ще отидете – къде ще бъдете утре – къде ще бъдете следващата година., защото това може да определи посоката за останалата част от живота ви.

Изберете днес! Не чакайте утре! Ако не изберем Бог днес, едва ли ще го изберем утре.

Освен това утре може да е твърде късно! Трябва да се подготвим за трудните времена, преди те да настъпят. Трябва да се подготвим за трудните времена, когато времената са добри.

Исус Навиев предизвика израилтяните за този избор, защото те бяха лоялни към други богове, към боговете, които завариха в тази добра и обещана земя. Той искаше те да служат на единствения истински Бог. Така е и с нас - заобиколени сме от толкова много изкушения в нашето ежедневие - компромисите изглеждат толкова малки, а водят до толкова голяма пропаст. Вземете за пример турските сериали - изглеждат толкова безобидни и пълни с “добри” неща - възхищаваме се на семейните традиции и почит. И така неусетно стават модел за мислене и поведение - примерът за сплетните, клюките и интригите се промъкват покрай добрите неща и сме склонни да им подражаваме в ежедневието. И това е само едно от малките изкушения в нашия живот. А какво ще направим с намерения портфейл, ако никой не ни гледа? 

Когато сме обсебени от други неща или начинания, ние сме отдадени на други богове вместо на Бога на нашата вяра.

Това е, към което Исус Навиев призоваваше израилтяните.

 Времената бяха добри. Бяха влезли в Обетованата земя. Те се настаняваха в новите си домове. Беше вълнуващо време. И точно в тези добри времена Исус Навиев ги призова да изберат Бог.

На всеки един от нас също е даден този избор. Можем да изберем да служим и да се покланяме на Бог или да вършим нашите неща без Бог. Това е най-важното решение, което някога ще вземем.

Никой не трябваше да им казва на израилтяните да помнят Бог, когато бяха роби с Египет, когато обикаляха в пустинята, когато пред тях бяха бурните води и времената бяха трудни. 

В трудности всички се молим, нали?. 

Но сега израилтяните бяха спечелили битката. Сега сме се настанили удобно на църковните пейки. 

Исус Навиев ги призоваваш да си спомнят този, който им даде победата. Бог ни казва днес и на нас: "Изберете днес на кого ще служите"

Нека да правим добрите избори, докато времената все още са добри, защото тези избори ни помагат да избегнем трудни времена и ни помагат да оцелеем в тях, защото те със сигурност ще дойдат.

Да изберем Бог днес, ще ни помогне да избегнем трудните времена утре. Съобразяването с Бог във всяко решение ще ни помогне да избегнем много само нанесени рани и още повече болка. 

Колко по-лесни биха били последните ви десет години, ако бяхте включили Бог във всяко ваше решение? 

Колко по-лесно щеше да е за нас и нашите семейства? Колко бедствия и проблеми щяхме да избегнем?

Изберете Бог днес, за да избегнете бедствието утре!

Защото Бог не е обещавал, че няма да бъдем изкушени; не е обещавал, че няма да бъдем измъчвани и наранени. Той не е обещавал, че няма да паднем.

Добрите хора се нараняват; добрите хора боледуват; добрите хора умират. Как ще се справим, когато ни връхлетят тежките времена? Ако сме вървели с Него, ще сме силни за бурните води, които със сигурност ще дойдат.

Изберете този ден на кого ще служите. Изберете да служите на Господ!

Проповед на Ирена Стефанова

от 19.11.2023 г.

проповядвана в методистката църква в село Раклиш, Северна Македония

Низ бурните води

  Здравейте, в YouTube канала ни има качена нова проповед на Ирена

https://youtu.be/CF8oRgUd67I?si=AfxMYIS-UslL__qM

Дали сме будни?

 Здравейте, в YouTube канала ни има качена нова проповед на Милен - https://youtu.be/dlFqKVRjlxw?si=iVQzijGqqt8CaZ2c

"Дали Бог е с нас?"

 Здравейте, в YouTube канала ни има качена нова проповед на Милен "Дали Бог е с нас?"

https://youtu.be/ft9TjNETGSY?si=Rwlaq8OIywQ4wgWk

Неделя на Реформацията

 Здравейте, в YouTube канала ни има качени две нови проповеди за Реформацията.

"Реформация на сърцето" на Милен

https://youtu.be/cqrG6i4V1HI?si=kN3J0qaWgeAx_ahd

"Неделя на Реформацията" на Ирена

https://youtu.be/5ppbRyC1xm4?si=eBw9evS1qeYPcFGK

Невидимият Бог

 Здравейте, в нашия YouTube канал има качена проповед на Милен по Изход 32:1-14.

https://youtu.be/NSrg6nMLqfg?si=SJikb41auYA_kY5O

Извор на благодарност

 В нашия YouTube канал има качена проповед на Ирена по Филипяни 4:1-9

https://youtu.be/3Kyb_jPd514?si=D5tKpDNhHX3p94Dw

"Непростителността"

Здравейте,

в YouTube канала ни има нова проповед по Матей 18:21-35 на Милен - "Непростителността". Видеото е на македонски, но се надяваме да ви е интересно.

https://youtu.be/JrpDogs08pk?si=gqkaLHOwSnFQ4UK7

Да бъдеш ученик на Христос

 Здравейте, качихме ново видео в You Tube канала ни:

Видеото е на македонски, но се надяваме да ви е интересно.

https://youtu.be/3U669aU6WBY?si=YSTsgpNgesbc0SMe

Тийнейджърски лагер август, 2023

От 23-ти до 26-ти август в базата на евангелската църква в Ново Коњско, Гевгелија се проведе тийнейджърски лагер, организиран от Комисията за работа с деца и младежи (КРДМ) към дистрикт Северна Македония, част от Конференцията на Сърбия, Албания и Северна Македония.

Ние водехме три момчета - две от Радовиш и едно от Раклиш. Само едно от децата посещава църква с родителите си. Другите две научиха за лагера от детската програма, която имахме в Раклиш. Повече за нея може да научите ТУК.

Лекциите на основната тема на лагера "Молитвата има сила" бяха водени от Лазо Танчев, пастор на методистката църква в Скопие.

В програмата преобладаваха духовните преживявания, но бяха интересно разнообразявани от игри на закрито и на открито, крафт работилници и къпане в близката река.

Ирена отговаряше за видео и фото заснемането и направи видео, което можете да гледате в нашия канал в YouTube

Това бяха ръководителите на лагера: От ляво на дясно: Симона Танчева, Давид Велковски от евангелска църква в Скопие, Нена Арсова, Ирена и Милен Стефанови, Лазо и Валентина Танчеви, Дженифер Муур (директор на лагера, мисионер на Методистката църква, а това е информация, която тя споделя за себе си: Ms. Jennifer Moore, Christian Educator for Women’s, Children’s, and Youth Ministries, Republic of North Macedonia, Global Ministries, The United Methodist Church, Advance #3022165; In Mission Together Coordinator, Republic of North Macedonia, Advance #00220A)

Детска ваканционна седмица 17-21 юли 2023

 

От 17-ти до 21-ви юли проведохме детска ваканционна седмица с програма като за детски лагер без преспиване в селската църква (в село Раклиш).

Поканени бяха децата на Раклиш, но за съжаление в лагера участваха само две момиченца и то само в първия ден. 

В лагера участваха общо 21 деца, като всеки ден имаше между 13 и 18 деца.

Поканихме 5 деца на семейства, които посещават църквите в Радовиш и Струмица. Както и 8 деца от Радовиш, чийто родители не посещават никоя църква.

Останалите деца бяха от едно съседно село - Дамјан. Милен ги извозваше ги всеки ден с нашата кола.

Едно жена от Радовишката църква се ангажира с приготването на обяда. 

Слава на Бога за Стојанка! Ако не беше тя, трябваше Милен и да готви...

В последния ден, направих импровизирана анкета с обратна връзка. При 75% имаше "чек марк" пред всяка от активностите от програмата. Най-много имаше пред "библейския час", след това следваха игрите и работилниците. 

Благодарим на Бога да привилегията да можем да послужим на Македонските деца!

Споделяме с вас линк към видео.

https://youtu.be/4mJlsARyvJo

Каква почва и какви сеячи сме?

 Здравейте, в YouTube канала ни има качена нова проповед на Ирена Стефанова по Матей 13:1-9, 18-23. 

https://youtu.be/a6AcHvLf2pE?si=aOQbij69hyb8vAhL

Моето начало с Исус и вторият живот, който живея за Него

 

Тази снимка за софиянци не би говорила нещо повече от кръстовището на бул. "Константин Величков" и улица "Цар Симеон" (сега "Пиротска").

Но за мен, това е мястото, където за първи път извиках към Исус и не само извиках към Него, но и Го призовах като Спасител. И разбира се Той отговори.

За да направя дългата история кратка, ще кажа, че случката е отпреди 30 години. Беше пролетен късен следобед. Бях взела децата си от детска градина, бях им купила кифли от сладкарницата и пресичахме неправилно улицата, без да изчакаме зелената светлина на светофара. Тогава задната част на един трамвай излезе от релсите и с много силно скърцане и ужасяващ звук се понесе към нас. Опитах да избягам с децата, но те изпуснаха кифлите си, искаха да си ги вдигнат от земята и това ни забави. Всичко се случи толкова бързо, а за мен спомена се движи в забавен каданс... Виждах лицата на хората в трамвая, виждах отворените им за вик усти, но не можех да избягам. Бях като парализирана. Тогава се чух да викам: "Исусе, спаси ме!".

Чувствам се длъжна да обясня, че по това време нямах никакви интереси към вярата и към Бог.

Трамваят се закова на една педя от лицето ми и виждах уплашените лица на хората вътре в трамвая.

Обърнах се и задърпах децата към къщи. Пътят към дома ми, водеше през парка "Света Троица".

Сетих се, че в близост има православна църква, затова промених посоката и затичахме към нея.

Храмът беше празен, аз бързо отидох до стъпалата пред Святото място и се "изсипах" на пода. Не помня дали тогава имаше заграждение, но аз исках да съм колкото може по-близо до Бог и интуитивно се насочих към централната част. Не помня колко дълго плаках, нито какво говорих на Бог, но някакъв човек дойде да ми напомни, че мястото на което лежа, не е подходящо за молитви. Имам някакъв смътен спомен, че беше свещеник, но не съм сигурна. Може и да е бил обикновен мирянин. Момичетата разглеждаха любопитно и с уплаха мрачния храм, но не смееха да се отдалечат много от мен. Прибрах се у дома, при бащата на двете ми дъщери - насилник, алкохолик и хронично безработен тип. По пътя съм загубила ключа за в къщи и това по някакъв чуден начин ме насърчи, че следващия път, когато съпругът ми ни изхвърли с децата на улицата, не трябва да го моля да ни прибере обратно в къщи.

Историята ми с Христос продължи през следващите няколко години, през които не усещах Неговото действие и присъствие, но днес от дистанцията на почти 30 години, мога да видя как Бог е подреждал обстоятелствата, водил е хора в живота ми, докато Му предадох контрола на живота си, приех призива да Му служа и ето ме днес - обичана съпруга, но и мисионер-доброволец по документи пред Македонската държава, но амбасадор на Божието царство!

Слава да бъде на Бога! 

Ирена Стефанова

Какво е Цветница за църквата днес?

credit to https://youtu.be/ELzaAgFQrFQ

Някои хора днес ще поканят гости, ще ядат и пият и ще празнуват празника на хората, които носят имена на цветя. А други, които са по-религиозни, ще отидат на църква, ще запалят свещ и ще се помолят пред икона. Ще се молят и за мъртвите, и за живите, но без никаква представа от кого точно ще очакват отговор на молитвите си. Но пък ще успокоят съвестта си и ще спят спокойно нощем.

По такъв начин през вековете се е изкривила причината за празнуване, че вече въобще не се споменава Исус Христос.

Но днешният празник е много важен за църквата, защото е повод да си припомним в кого вярваме, да си припомним кой е Исус Христос за нас днес?!

Какво направи Той за нас и какво Му дължим в отговор?!

В прочетената история от евангелието на Матей 21:1-11 виждаме, че и хората по онова време също бяха объркани в някаква степен от начина, по който Исус влезе в Ерусалим, защото имаха различни представи за това кой е Той. Можем да разберем за тяхното объркване само от една дума “збунето”(македонски) в 10-тия стих целиот народ збунето прашуваше: „Кој е овој?“, но тази дума говори много.  

Всеки търсеше нещо различно в Исус и повечето бяха разочаровани, защото техните очаквания не съвпаднаха с това, кой всъщност беше Той.

По-късно ще видим до къде доведе тяхното разочарование, но нека сега да видим какви хора посрещаха Исус?

Сред тълпата бяха неговите най-близки ученици, имаше зилоти, фарисеи и обикновени хора. 

Кой беше Исус за тълпите? Те искаха Исус, който прави чудеса. Те бяха привлечени от притчите, които поучаваше, защото бяха по-лесни за разбиране от неясните разсъждения на фарисеите. Те бяха привлечени от него, защото беше енергичен и интересен водач. Те много Го харесаха, когато постави фарисеите на място. Но от всички качества на Исус, тълпите харесваха най-много чудесата. Тълпите се тълпяха около него, когато лекуваше куци, слепи и болни. И те настояваха за още чудеса, но „А Тој воздивна длабоко и рече: „Зошто овој род бара чудесен знак? Вистина ви велам: нема да му се даде чудесен знак на овој род.“ Марк 8:12. И трябва да са били много разочаровани, когато им каза да не казват на никого. Тълпите искаха от Исус чудеса, но Той имаше други намерения, Той носеше много по-голямо благословение за тях, но те не Го разбраха и бяха разочаровани. Не сме ли и ние понякога такива? Очакваме и искаме от Бог дребно благословение тук на земята, когато Той всъщност ни подготвя за нещо много по-велико и голямо във вечността?!

Кой беше Исус за зилотите? Зилотите бяха радикалните националисти, които бяха готови да използват сила, за да свалят потисническата ръка на римското правителство. Те искаха военен Исус. Зилотите винаги са били готови за бунт. Те очакваха Исус всеки момент да вземе меч и да ги призове на оръжие. Явно искаха Исус да ги поведе в революция. И когато Исус разчисти храма със сила и камшик, те трябва да са си прошепнали един на друг “Да събирами войските! Време е!”. 

Зилотите очакваха един военен Исус, но Той донесе мир и ги разочарова.

Та кажете ми, не очакваме ли и ние понякога, Бог да се бори с враговете ни?! Не очакваме ли Бог да им отмъсти? А Той ни казва, че невярващите ще ни наблюдават, за да видят дали прощаваме и дали ще бъдем в мир с всички. Но и това ще бъде нашето добро свидетелство!

Кой беше Исус за фарисеите? Те искаха един ритуален Исус. Те смятаха, че най-важното в религиозния живот са традициите и не искаха да променят нищо. Не можеха да приемат, че не е важно как се обличат, как се мият и ядат, а е важно как вярват, как се молят и какви взаимоотношения имат. 

Но Исус дойде и проповядва, че истинският път към Бог е чрез вяра в Бог и това изисква висок морал. Да не споменаваме колко често Исус нарушаваше правилата, установени от фарисеите...

Фарисеите очакваха от Исус да е ритуален, но Той беше преди всичко истински и ги разочарова.

Чудя се дали ако днес Исус дойде с китара и запее нова песен в нашето събрание, ще запее някой с него?! Или ще си поискаме за край на богослужението да ни изпее1-ва песен от песнарката, защото винаги нея сме пяли!?

Кой беше Исус за учениците? Те искаха победоносен Исус. Те следваха Исус, но в ума си таяха едни такива, егоистични мечти. Те спореха кой ще седне от дясната Му страна, когато дойде царството Му. Мислеха за облагите, но не и за цената, която трябва платят. 

Все пак, нека да им отдадем заслуженото и да признаем, че не им е било лесно да бъдат от избраните дванадесет. Те бяха истински вярващи. Да си припомним Симон Петър как смело провъзгласи в Кесария Филипова: „Ти си Христос!“

И все пак и те си имаха очаквания - те очакваха Исус да бъде приет от всички евреи и очакваха от Исус по някакъв чуден начин да ги увери в своята правота и божественост, та всичко да става лесно от този момент нататък.

А нямаме ли и ние подобни очаквания - всеки, който поканим на църква, веднага да повярва в Бога?

Учениците очакваха Той да бъде по-велик от цар Давид. Но Исус продължи да говори за смъртта Си. Той продължаваше да им намеква, че тяхното бъдеще ще бъде гонения и преследване, а не слава. Исус не беше победоносния Месия, който те очакваха. Исус беше страдащ слуга. Исус им казваше, че да Го следват има висока цена, но те се надяваха да е различно. Очакваха победоносен Месия, но Исус ги разочарова.

Всички тези различни групи бяха в тълпата на първата Цветница. Всяка група хора имаше собствена представа за Исус. 

Докато размахваха палмовите клонки и викаха „Осанна“, те си мислеха, че най-накрая получават това, което искат.

Тълпите очакваха, че Той ще направи още повече чудеса в Ерусалим, отколкото в Галилея, и следващите дни ще бъдат изпълнени с огромни и велики чудеса.

Фарисеите вече бяха решили, че Исус не им харесва. Те наблюдаваха встрани от тълпата, опитвайки се да Го хванат в грешна постъпка, за да могат да обърнат тълпите срещу Него.

Зилотите бяха развълнувани, че Исус най-накрая носи революцията в Йерусалим.

А учениците очакваха това да бъде най-славната им седмица на популярност и известност. 

Но очакванията на всички тези групи много скоро бяха разбити.

Те не разбираха великия Божий промисъл за спасение, който се изпълняваше в този момент. Хората не разбираха и не виждаха как Бог е подготвял и пророкувал влизането на Христос в последната седмица преди да се изпълни напълно Неговото спасително намерение да донесе помирение между човечеството и Бог. Исус влезе в Ерусалим като Цар на Мир.

А Исус вече знаеше, че аплодисментите ще спрат много скоро.

Разочарованието на хората доведе до Разпети Петък.

Но нека да видим кой е Исус за нас?

Какви са нашите очаквания от Него?

Дали е само Този, от когото искаме снабдяване на нуждите си и помощ в труден момент? Или е Господаря и Спасителя на живота ни?

Дали и ние като тълпите в Ерусалим сме разочаровани когато не получим очаквания отговор на молитвите си, когато искаме да накаже неприятелите ни и да изпълни егоистичните ни желания?

Може и да не си признаваме, но се обзалагам, че всеки един от нас има съмнения дали Бог иска да даде очаквания отговор на молитвите му и то да го даде веднага. Тези съмнение ни водят до голямо разочарование.

Но причината да сме разочаровани е, че имаме грешна представа за това, какъв е Исус.

Ние търсим такъв Исус, който ще направи живота ни лесен, а Неговото желание е да ни помири с Бог и да ни осигури всички ресурси, за да Го следваме. 

Неговият път не винаги е лесен, човешката ни природа се стреми към удоволствия и приятни преживявания, а Исус предлага мир и спасение!

Да помислим: кое е по-важно за нашето бъдеще във вечността?

Готов ли си да приемеш Исус такъв, какъвто е - Господар и Цар, Глава на църквата, Господар на живота ти? Готов ли си да бъдеш Негов ученик и да Го следваш всеки ден?

Готов ли си да свидетелстваш на всеки, по всяко време и по всякакъв начин за Неговата добрина и спасение?

Готов ли си да прощаваш, както прощава Той?

Готов ли си да обичаш, както обича Той?

Готов ли си да отдадеш живота си за добротворство и служба на ближния?

Готов ли си да бъдеш Божия посланик на мир на Земята?

Ето в този Исус вярваме днес - Исус, който е отговорът на Божието намерение за общение с човека. 

Този момент на влизането на Исус в Ерусалим е бил подготвен още преди да бъде положена основата на земята. 

Бог имаше идея как да ни изкупи от греховете чрез жертвата и възкресението Му. Бог се е подготвял да ни покаже Своята любов чрез Исус много преди дори да чуем за съществуването Му. 

Впечатляващо е как Бог подготови с пророчество Исусовото влизане в Ерусалим. По същия начин Бог подготвя и нашето изкупление.

Исус дойде в Ерусалим с мир, за да донесе мир. Но Той носи мир и в нашите сърца, и в сърцето на всеки, който се обърне към Него. 

Ето този Исус влезе в Ерусалим! Ето този Исус е тук и днес за нас!

Това е Исус, в когото вярваме днес!

А отговорността да провъзгласяваме мира, който Той ни донесе е наша.  

Иронията на триумфалното влизане е, че онези, които Го посрещнаха с викове „Осанна“, по-късно извикаха „Разпни Го“ и поискаха да бъде осъден на смърт на кръст. 

Неговата смърт и възкресение донесоха шествието на благодатта към нашите сърца. 

Исус дойде да прости на онези, които извикаха „Разпни го“. 

Но Исус дойде да прости и на теб и мен, защото и ние ежедневно Го разпъваме като допускаме грях. 

Исус дойде да прости и на всички, които извикат към Него за спасение. 

Той дойде да донесе мир тук и сега, защото Той е Принцът на мира.

Затова нека размислим какъв Исус очакваме, да забравим всички разочарования и да намерим сили да Му благодарим за мира, който носи.

Ирена Стефанова