Одмор

 

Одмор

Замислете дека стоите сами на рид. Крај Вас тече поток, а над Вас весело црцорат птици. Сонцето Ви свети на лицето, дува благ ветар. Сè изгледа мирно и тивко, но Вашиот ум трча низ списокот на задачи што сте ги оставиле недовршени, проблеми што не можете да ги решите и штети што не можете да ги поправите. Иако се наоѓате на мирно место, звукот на сопствените мисли Ве спречува да уживате во она што се случува околу вас.

Што ќе ви биде потребно за да застанете, да ја замолчите вревата и да молчите?

Преку тишината учиме да обрнуваме внимание на она што Бог го прави во нас и околу нас. Но, тишината е и активна и пасивна. Ова вклучува да Му дозволиме на Бог да ја пренасочи нашата визија и да ги прилагоди нашите уши на Неговиот глас додека Му ја даваме вревата во нас. Ова бара од нас да му ги предадеме нашите грижи, грижи и проблеми на Бога додека му дозволуваме да ги пренасочи нашите срца кон Него.

Така, ние стануваме поподготвени да му оддадеме слава на Бога за Неговата моќ што дејствува во нашите животи, бидејќи почнуваме да забележуваме што Бог веќе направил во нашите животи.

Преземете акција. Излезете надвор неколку часа и вежбајте да Му дозволите на Бог да има какви било грижи што ќе Ви паднат на ум. Во ред е ако треба да го правите ова постојано некое време. Само искористете го ова време за да ја замолчите вревата во вас и да стекнете навика да направите простор за да го слушнете Божјиот глас.

Покой

Представи си, че стоиш на един хълм сам. До теб тече поток, а над теб весело чуруликат птички. Слънцето грее върху лицето ти, полъхва лек бриз. Всичко изглежда спокойно и тихо, но умът ти препуска през списък със задачи, които си оставил недовършени, проблеми, които не можеш да разрешиш, и щети, които не можеш да поправиш. Въпреки че си на спокойно място, звукът на собствените ти мисли ти пречи да се насладиш на това, което се случва около теб.

Какво ще ти е необходимо, за да направиш пауза, да заглушиш шума и да замълчиш? 

Чрез тишината се научаваме да обръщаме внимание на това, което Бог прави в нас и около нас. Но тишината е едновременно активна и пасивна. Това включва да позволим на Бог да пренасочи нашето зрение и да настрои ушите ни за гласа Му докато ние Му предаваме шума вътре в нас. Това изисква да предадем нашите притеснения, грижи и проблеми на Бог докато Му позволим да пренасочи сърцата ни към Него. 

Така ние ставаме по-подготвени да отдадем слава на Бог за Неговата сила, действаща в живота ни, защото започваме да забелязваме какво Бог вече е направил в живота ни. 

Предприеми действие, излез навън за няколко часа и се упражнявай да оставяш на Бог всички притеснения, които ти идват на ум. Няма проблем, ако ти се налага да правиш това многократно за известно време. Просто използвай това време, за да заглушиш шума вътре в себе си и да придобиеш навика да освобождаваш място, за да чуваш Божия глас.