Токсичните общности и съдбата на „неудобният“ новодошъл или Защо системата гони този, който я разобличава?

В много общности с нездравословна динамика новият човек не се посреща добре, а като заплаха, не заслужаваща доверие и уважение. Когато този човек има по-високо самочувствие, емоционална зрялост или морална стабилност, той несъзнателно разклаща токсичния баланс, който държи тази общност в „ред“. Резултатът често е отхвърляне, манипулации, интриги и опити за изолиране.

1. Какво представлява токсичната общност?

Токсичната общност е емоционално незряла и зависима от контрол група от хора. Често се наблюдава йерархия на страх и вина, а не на любов и уважение. Един или двама „властови“ членове диктуват отношенията и определят кой е „добър“ и кой „лош“, на кого може да се гласува доверие и кой е заплаха. Неписани правила, като „Не противоречи на главния“, „Не изнасяй мръсното бельо на показ“, „Главният винаги е прав“ и т.н са скритото оръжие за контрол, в който дори няма нужда от участието на "Главния". 

Водещите личности във властови позиции изискват безусловна лоялност и нарушават личните граници на другите. Членовете на общността, в желанието си да им угодят се злепоставят един друг. Индивидуалността е обезценена и общността е в емоционална зависимост. 

Такива системи са затворени, защото оцеляват чрез контрол, а не чрез близост.

2. Новият човек се появява като „огледало“

Когато в такава общност влезе нова личност с по-здрава психика, граници и осъзнатост, това предизвиква шок. Този човек става огледало, което показва колко незрели са отношенията в общността, как липсва уважение към личните граници и колко фалшива е „хармонията“, поддържана с манипулации и страх. Тази личност често се превръща в "изкупителна жертва", за да се прехвърли вниманието на общността от съществуващите вътрешни проблеми към новия "проблем".

Именно заради това системата реагира с отхвърляне. Тя се защитава.

В Психологията това явление се нарича системна съпротива към промяна.

Всеки опит за изцеление, искреност или лична граница се тълкува като бунт и нарушаване на „традицията и реда“.

3. Механизмите на отхвърляне

Токсичните общности използват различни стратегии, за да неутрализират „неудобния“ човек. На Балканите най-популярно е очерняне и газлайтинг. Това е изкривяване на истината, така че новият човек да изглежда „неспособен“, "психически неуравновесен", "с лош характер" или „агресивен“ дори в собствените си очи. Чрез системно поставяне под въпрос възприятието и самочувствието на жертвата, ѝ се внушава, че начинът, по който вижда света, е “погрешен” или че в този контекст "така функционират нещата".

Новият човек бива оглавен като изкупител на вина и към него/нея се приписват несправедливи обвинения, срам и гняв, които групата проектира. Като „изкупителната жертва“ той/тя понася отговорността за проблемите в системата.

Друга характерна стратегия е психологическата изолация в комбинация с триангулация (включване на други членове на общността в конфликта, за да се усили натискът). Близките сътрудници или новите контакти на човека в общността се настройват срещу него/нея. Понякога се възлага шпиониране на новия човек, с цел да се подкопае авторитета и доверието(ако въобще успее да го изгради).

Друг успешен механизъм е приемане на "Ролята на жертва", в която цялата общност в желанието си да злепостави новия, представя себе си като „наранена“ и "обидена" от поведението на новия човек.

Тези тактики са типични за общности от нарцистични или емоционално недоразвити личности.

4. Психологическите корени

Изследванията в семейната психология показват, че подобни общности имат недоизградени емоционални граници. Членовете им често страдат от ниско самочувствие, имат страх от изоставяне и са зависими от външно одобрение.

Когато нов човек влезе със стабилна личност и ясно усещане за себе си, те се чувстват застрашени, защото губят контрола, който им е давал чувство за сигурност.

Хората с ограничен емоционален и морален капацитет (т.нар. „ниска топка“) трудно понасят истина, критика или саморефлексия. Те предпочитат самозаблуда и контрол, вместо да признаят слабостите си.

Когато новодошлият им покаже (дори несъзнателно), че може да се живее по-истински, с безкористна любов, честност и равнопоставеност, реакцията е срам, завист и гняв към него/нея.

Този гняв често се прехвърля върху „чуждия елемент“, към човека дошъл отвън.

5. Къде е изхода за мен?

Всички тези констатации и анализ на моя контекст биха могли да ме обезкуражат и доведат до безнадеждност.

Както при всяка страшна лекарска диагноза, логичният въпрос би бил: Какво може да направи човекът, попаднал в такава среда? Отговорът за мен е на първо място осъзнаване, че не е в мен грешката, второ - самозащита и на края - молитва и търсене на мъдрост от Бог за решаване на проблема.

1. Да разпозная модела

Вместо да се обвинявам за събитията, да осъзная, че се намирам в типичен токсичен сценарий. Да помня, че повечето обвинения към мен всъщност са проекции на личните проблеми на другите.

2. Да поставя твърди граници, дори с риск да бъде отхвърлена. 

Да определя ясно какво поведение ще допускам и какво не. Дори ако това доведе до конфронтация, е важно да не се отказвам от собствените си ценности и нужди. Да говоря спокойно и ясно, когато някой надвиши границите ми.

3. Да избягвам конфронтация

Да не влизам в емоционални битки (защото токсичните общности живеят от драма). 

„A few quick tips: If you are dancing the Gaslight Tango: opt out of the power struggles; avoid the right-wrong debates; use silence instead of commenting when someone is provoking you; write down your dialogues, then, take a look at them, at another time; talk to a trusted friend; trust your gut, if something feels wrong, it is wrong for you!” Robin Stern, Ph.D.

4. Да потърся терапевтична подкрепа извън контекста ми.

Да подърся и споделя с доверени хора преживяванията си. Обратната връзка от външен човек помага да се види ситуацията по-обективно и да не я изживявам само през призмата на груповите манипулации.

5.  Да се фокусирам върху грижа за себе си, достатъчно сън, физическа активност, занимания, които ме зареждат с енергия. Да не допускам токсичната среда да ме отдалечава от призванието ми и от вземане на реални решения.

Дистанция.

Токсичните общности се страхуват не от външните хора, а от Истината, която те носят.

Тези общности прогонват огледалото, вместо да се погледнат в него.

Но времето винаги показва разликата между човека, който руши, и човека, който просто отказва да участва в лъжата.

Източници на информация:

1. Streep, P., & Forward, S. (1989). Toxic People: Decontaminate Difficult Relationships. Bantam.

2. Stosny, S. (2013). Living and Loving After Emotional Abuse. Adams Media.

3. Stark, L. (2009). Power and Control: Domestic Violence, Child Abuse and the Social Structure. Oxford University Press.

4. Herman, J. L. (2015). Trauma and Recovery: The Aftermath of Violence—from Domestic Abuse to Political Terror. Basic Books.

5. Stirling, J. (2020). “Gaslighting as a Collective Behavior: Manipulation and Denial in Closed Groups.” Journal of Social Psychology, 160(5), 609–622.

6. Streep, P. (2019). “The Narcissistic System: When Entire Communities Mirror the Abuser.” Psychology Today.

7. Shaw, D. (2014). Traumatic Narcissism: Relational Systems of Subjugation. Routledge.

8. Oakley, L., & Humphreys, J. (2019). Spiritual Abuse: Unspoken Crisis in the Church. Routledge.

9. Ward, D., & Waller, R. (2019). Understanding Narcissism in Christian Leadership. Grove Books.

10. Tudor, H. G. (2020). The Narcissistic Group Dynamic. Tudor Publishing.

11. https://cptsdfoundation.org/2022/01/06/codependency-and-narcissistic-abuse/#:~:text=,best%20for%20themselves%20and%20others

12. https://robinstern.com/the-gaslight-effect/

13. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/learner-english/scapegoat

14. https://www.psychologytoday.com/us/blog/power-in-relationships/200903/identify-the-gaslight-effect-and-take-back-your-reality#:~:text=The%20powerful%20gaslighter%20,stand%20in%20her%20own%20reality

15. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/03069885.2023.2283883

Истината не е проблем, освен за този, който я подтиска!

credit to: geralt

Забелязала съм, че когато човек говори истината с твърдост и страст, много често това кара хората да се чувстват неудобно, защото истината ги изобличава. Веднага намират решение -  лепват му някой от следните етикети: „неделикатен“,  „невъзпитан“, „емоционален“ или „разстроен“.

И знаете ли защо? Понеже не могат да оборят истината, която казва, затова и се опитват да дискредитират тона му.
Емоцията в нашата реакция не е слабост, но е сила, когато идва от чист източник.
Ако в гласа ни има болка, но не от обида, а от ревност за истината, това не е неделикатност или огорчение, а е пророческа жар.
Пророците Илия, Йеремия, Йоан Кръстител и апостол Павел, всички те са били обвинявани в емоционалност и огорчение.
Но тяхната болка беше свята.
Често слушам следните съвети:  „Премълчи си!“,  „Съобразявай се с реда и общоприетото!“. Но тези съвети противоречат на моята съвест и възпитание.

Когато „редът“ служи на мълчанието, а не на правдата, то той не е Божия ред, а е човешка политика.
Не съм огорчена. Но не съм и равнодушна.
И ако това притеснява някого, значи моята истина е по-силна от всички етикети и определения, в които околните се опитват да ме затворят.

Истината е проста: Не робувам на общоприетите норми, защото те не градят Божието царство. Аз само търся позиция, в която да имам възможност да влияя положително на обществото, в което живея. Аз изграждам платформа за следващите поколения, които няма да правят църковни политики и няма да търсят собствен конфорт, а ще градят Божието царство. Аз създавам наследство. Поставям основа за добро бъдеще.
И ако това дразни някого, това не е заради тона и начина по който се изразявам, не е заради позицията ми, а е заради влиянието ми. 

Защото влиянието, което имам не е от мен самата, а е от Святия Дух, който изобличава за грях и съдба.

14.04.2025

Ирена Стефанова,

локален пастор на Евангелската методистка църква в село Раклиш,

Нова страница в блога

 Здравейте, приятели и всички, които любопитно надниквате в нашето място за искрени изповеди и размишления.

В блога има нова страница - 

Живот и служение в Македония - 3 част.

Снимката е само илюстративна закачка, която казва: "Най-големият враг на знанието не е невежеството, а илюзията, че знаеш" Стивън Хокинг

Приятно четене!

Честито Рождество Христово

Скъпи приятели! Благодарим ви, че ни четохте през тази година и ви поздравяваме с тази радостна снимка на ангели, което възвестяват раждането на Христос!

Пожелаваме ви изпълнени с радост и вдъхновяващи Коледни празници, които да донесат успешна Нова година!

Милен и Ирена

Нова страница в блога - Живот и служение в Македония - 1

Понеже приятели пишат, че трудно намират актуалната информация за това какво се случва с нас, пиша (Ирена) тази публикация с линк към страницата.

Живот и служение в Македония - 1 

https://thebalkanscall.blogspot.com/p/1.html#

Страниците, в които описваме нашия живот се намират в горната дясна част на блога във версията за настолен компютър.

Притчата за талантите

Матей 25:14-30

 Притчата за талантите, която чухме, е част от поредицата от учения на Исус, в които той учеше учениците си как да устоят в предстоящите трудни времена и как да живеят в очакване на завръщането на Господа.
Подобно на всички притчи в тази поредица, и тази разказва, че Господ със сигурност ще се завърне, но освен, че тази притча за талантите описва как функционира Божието царство, тя е и днешното послание към нас – Христовите ученици, за това как трябва да живеем, докато чакаме Господ да дойде.
За да разберем тази притча, трябва да знаем какво са разбрали хората, които са я слушали. Думата "талант" имала две значения, които не са това, което си мислим, когато чуем думата днес. По времето на Исус талантът е бил мярка за тегло, като килограм или тон. Смятало се, че талантът е тежестта, която един възрастен мъж може да носи на гръб. Но думата "талант" означавало също така и определена сума пари. Преди две хиляди години един талант е бил еквивалентен на това, което човек може да спечели за 15-20 години. Един талант бил много пари, а пет таланта били пари, които можело да бъдат спечелени за няколко живота, ако човек нямаше разходи.
В нашето съвремие думата "талант" е приела значението на умение или способност. Ако някой има дарба или способност - като способността да създава изкуство, или способността да свири или композира музика, или способността да успява в бизнеса - ние наричаме тази способност "талант". Всъщност нашата дефиниция на тази дума е дошла от същата притча.
В духовен смисъл талантът се разбира като притежаването на различни способности, дадени от Бога, които трябва да използваме в служба на Бога и за разширяване на Небесното царство. Нека да четем в Божието Слово в Римляни 12:3-6
И така, нека се върнем към текста: В стихове 16 и 17 Божието слово описва двама слуги, които работят усилено, за да увеличат това, което им е дадено. Обърнете внимание, че господарят им е поверил своите притежания и богатството си. 
В стих 18 четем за третия слуга, който като получи един талант, отиде и го зарови в земята и така реши да употреби парите на господаря си.
Това е бил обичаен начин за съхраняване на пари в миналото, когато парите са били заравяни на тайни места. И сега този начин на съхранение се използва в селата на Балканите от хора, които не са много образовани, не са предприемчиви и не вярват на банковата система. Но духовните таланти и дарбите трябва да се използват, а не да се погребват. 
Тази притча е още едно доказателство, че библейският текст е заимстван в развитието на езика. От тази притча изразите - талант, талантлив, не погребвайте таланта си и т.н. - станали стереотипни, обичайни и са използвани в ежедневието.

В стих 19 има важен момент, върху който искам да помислим – Господарят се върна и поиска сметка от слугите си.
Забележете, че слугите не отиват при господаря, за да получат дължимото за делата си, но господарят идва при тях. Господарят на слугите отиде в чужбина, без да им каже какво да правят с тези пари. Така че те трябваше сами да се досетят какво да правят с тях. Двама от тях знаеха, че ще им бъде поискан отчет и постъпиха разумно. Третият обаче мислеше другояче. 
И така, какво ни носи тази притча, около 2000 години по-късно? Как да тълкуваме значението ѝ в светлината на нашия свят, в който нещата не са толкова прости като “господар, който заминава и ни оставя да управляваме собствеността му”?
При нашето кръщение на всеки от нас беше дадена Неговата божествена спасителна благодат – „талантът“ от притчата.
Какви са нещата, които Бог ни е дал на разположение, докато дойде отново?

1. Умения, способности и дарби
2. Той ни даде имущество, притежания и богатство
3. Той ни даде вяра и вярност

1. Ако Бог ни е дал таланти под формата на „умение“, „способност“ или „дарба“, това означава ли, че Бог ги е дал на всички? Да, Бог ги е дал на разположение на абсолютно всеки един! Но не са еднакви! Някои хора имат много таланти, други имат няколко, а някои от нас имат само един. Но всеки е надарен от Бог с някаква способност, умение или дарба. И какво ни казва тази притча? - Тя казва, че един ден Бог ще ни държи отговорни за това как сме използвали талантите си в този свят. „Дадох ти дарбата на музиката.“ Разви ли я и използва ли я?“ Дадох ти ценния дар да се грижиш за израстването на децата във вяра. Какво направи за тях? Дадох ти способност да водиш хората към Бог. Опита ли поне?” Това ще ни попита Господарят, когото наричаме Господ. Защото, драги мои, "Господ" означава Господар.
2. Бог, в Своята голяма грижа към нас, ни е благословил с наследство, дал ни е притежания и богатства, за които много погрешно смятаме, че са наши. Исус говори за пари. Може да са лири, може да са евро, може да са левове; но всеки човек е надарен с известна степен на богатство. И един ден Господ ще се върне да ни попита какво сме направили с повереното ни. — Заровихте ли парите в буркани или ги оставихте в банкова сметка? Или заложихте на сигурно, като ги заделихте за "черни дни"? 
Дали се сещаме, че може да ги използваме, за да се разширява Божието царство, като докоснеме живота на хората?” Защото, скъпи мои, искам да знаете, че нашето богатство, наследство, пари, които имаме, не са наши. Както къщите не са наши, така и нивите не са наши. Всичко е на Господа и Той е благоволил да ни го повери, за да го използваме. Така че, когато му дойде времето, Той със сигурност ще ни попита: „Какво направи с това, което ти поверих?“.
3. И последно, но на първо място по важност - Бог ни даде вяра в Евангелието. Кой може да се похвали, че сам е създал някога вяра?! Бог казва днес: „Дадох ти духовно любопитство и създадох в теб празнина, която можеш да напълниш само с Моето присъствие. С какво я запълни? Обградих те с Божиите доказателства и ти изпратих хора, които да проповядват Словото Ми; имаше всякакви възможности да практикуваш вярата си.
Какво направи с нея?
Практикува ли някога живот на вяра или винаги си избирал сигурното?
Колко е привлекателно за вас идеята да се живее на ръба?
Дали някога рискува репутацията и сигурността си заради факта, че това, което казвам, е истина?
На Мен ли вярваш или само на това, което може да бъде докоснато, доказано и видяно?'
Това са въпросите, които Бог, Господарят на нашия живот, ни задава в днешното послание.
Защото скъпи братя и сестри – няма значение по кое време и по какъв точно начин, дали по време на Страшния съд или не – Бог ще иска сметка от всеки човек и за наша безопасност и за да бъдем подготвени за този ден, нека да решим.
И моята работа като проповедник на Божието слово е да ви напомням и да се уверя, че поверената ми църква е предупредена за предстоящия съд. А пък и Исус го каза: „Който има уши да слуша, нека слуша“.
Но да се върнем на притчата. Имаме трима слуги - двама мъдри и един глупав.
Господарят похвали мъдрите и им обеща голямо благословение. За какво мислите, че бяха похвалени двамата слуги? Те бяха похвалени за тяхната вярност. В реакцията на господаря виждаме Божия характер – суров, дори жесток, но справедлив. Ние предпочитаме да слушаме поучения и проповеди за един добър и милостив Господ, който ще ни благослови, защото е дал хиляди обещания за това. Но не трябва да забравяме, че живеем в завет с Бог. И всеки завет е един вид двустранен договор. Ако Божието задължение в този завет е – със смъртта Си да ни изкупи за вечен живот, благославяйки, грижейки и защитавайки ни – тогава нашата част е да Му бъдем верни!
Как се изразява верността към Бог в живота ни?
Бог очаква от нас да вземем и използваме благодатта, която Бог ни дава ежедневно, за да изградим Неговото царство. Той иска всички ние да сме на негово разположение. Както казва апостол Павел, трябва да сме готови светът да ни види като безумци, като луди заради Христа. Нека да прочетем 1 Коринтяни 1:18
Какво мислите, че си мислеха някои от колегите ми в училището, в което работех? Някои от тях, които вече бяха приели Господ в сърцата си, разбраха решението ми да дойда тук. Но за останалото бях абсолутно луда. Кажете ми кой напуска сигурен, уреден живот с много висока заплата, за да отиде в неизвестното; с хора, които не познава и хора, които не го познават!? Да загуби авторитета, който е градил с години?! Да даде живота си на разположение на народ, който го смята за политически враг и го подозира в нечисти намерения?! Защото, вижте, да бъдеш чужденец в Македония е много трудно. А да бъдеш българин е още по-трудно! Кажете ми, кой нормален човек би го направил това?! Ако не беше Божието призвание в живота ми, нямаше дори да си помисля да го направя!
Решението ми да остана вярна на Бог беше благословено. Вече не се чувствам нежелана от хората в Македония, дори и да нямаме добра комуникация. Не само това - Бог ми даде невероятна любов към вас. Въпреки че не получавам нито уважение, нито любов, както подобава на Божи пратеник, изпратен за ваше благословение.
Това означава да бъдеш верен на Бог - да обичаш, когато си наранен и те боли. Означава да даваш, когато изглежда трудно и да прощаваш, когато си обиден.
И вижте, и тримата слуги преживяха последствия от решенията си. Виждате ли мили мои, винаги има последствия, дори и да не ги виждаме веднага. Не се заблуждавайте, че последиците се бавят. Бог е милостив и ни чака да се покаем и да се обърнем в правия път.
Последствията от правилното решение на първите двама слуги бяха похвала и благословения. Но третият беше осъден за решенията и действията си. И вижте, не Бог е лош, когато ни се случват неприятни неща, а това, което решаваме да направим или да не направим с живота си. Защото Господ в благостта си даде на всички.
На всеки от нас е дадена мярка благодат и вяра.
Верните слуги поеха рискове. Те можеха да загубят, но доброволно се поставиха в позиция на уязвимост. Те използваха талантите, които им даде господарят. Те знаеха, че „ако не рискуват – няма да спечелят“. 
Нашият Господ очаква от нас, неговите верни слуги, да бъдем непоколебими и да поемаме рискове. 
Какво рискуваме днес? - Да ни се подиграват заради нашата вяра! Но нашето решение трябва да бъде – да се поставим в уязвима позиция заради Него. Той не очаква от нас да играем на сигурно, като погребем Неговата благодат; още по-малко пък - да използваме Неговата любов, за да угаждаме на себе си и да живеем за себе си. Христос не понесе Голгота, за да води множество страхливци в битката за този свят, които са твърде плахи, за да провъзгласяват Неговата любов и затова изграждат свое собствено царство, а не Божието!

Така че нека да ги обичаме хората в Раклиш така, както Бог ни обикна! Да не се срамуваме да живеем като Христови ученици и нека да споделяме вярата си.
В заключение ще кажа още, че това е история и за доверие. Бог ни вярва. Бог ни има достатъчно доверие, за да ни повери всичките си таланти.
Затова е важен нашият отговор, важно е нашето решение да ги използваме разумно. Какво ще направим с това, което имаме? Готови ли сме да рискуваме всичко в името на Христос и идването на Неговото царство? Нека Бог да ни дава сили да го направим!

Проповед на Ирена Стефанова,

проповядвана на 26.11.2023 г.

в Евангелско-методистка църква в село Раклиш, Северна македония

Параболата за талентите

 В YouTube канала ни има качени нови проповеди по Евангелие на Матей 25:14-30 от вчерашната неделя:

Проповед на Милен:

Проповед на Ирена:

Избери днес

 Исус Навин 24:1-3А,14-25

Днес ще размишляваме за решенията, които взимаме всеки ден. 

Ние решаваме какво да ядем, кога да си лягаме, какви дрехи да облечем, какво да четем, кой ще ни бъде добър приятел. Сигурна съм, че можем да се сетим за още примери?

Повечето от примерите, които изброихме, биха позволили много възможности за избор. Когато решаваме какво да ядем, можеме да избираме между праскова или ябълка, хляб или сухар, супа или кисело мляко, или можем да изберем и двете.

Сега нека ви дам друг пример, но ще трябва да изберете само едно нещо. Да предположим, че видите паднал портфейл на улицата. Може да има много пари в него, но ние не знаем това. Можете да запазите портфейла или можете да опитате да го върнете на собственика му. Това е избор между правилно и грешно решение. Трябва да изберете да направите едното или другото.

Днешният Библейски текст е продължение на историята от миналата неделя и ни разказва историята на Исус Навиев, лидер на израилтяните в момент на вземане на важно решение. 

От предната неделя знаем, че Бог беше избрал Исус Навиев да води израилтяните. Той пое водачеството от Мойсей и неговата задача да изпълни мисия от две части: 1-во да завладее ханаанците (Исус Навиев 1-12) и 2-ро да засели израелските племена в обещаната земя.

В Исус Навиев глава 24 събитията се случват много години след чудото на преминаването на река Йордан. 

Това е последната голяма реч на Исус Навиев към израилтяните. Той беше добър лидер, но времето му на земята приключваше. Беше осъзнал, че е време да напусне този живот. И тук четем неговите последните думи на наставление за подновяването на заветния ангажимент на Израел към техния Бог.

Знаете как преди да се разделим с някого искаме да му кажем най-важното. Помните ли като бяха малки децата и ги изпращахте на лагер или на екскурзия, как искахте да им предадете най-важните съвети, с които да осигурите безопасността и сигурността им?

Така и Исус Навиев говори на израилтяните с надеждата, че може да ги насочи в правилната посока. Той осъзнавал, че няма да може да им помага вечно, но поне можел да ги насочи по правилния път, преди да умре. Така че той започва, като разказва всичко, което Бог беше направил за тях:

• Бог беше избрал Авраам да бъде баща на велика нация и го благослови със син в старостта му.

• Бог беше отвел израилтяните в Египет, за да избягат от смъртоносен глад. Там бяха станали велика нация.

• Когато египтяните поробиха израилтяните, Бог беше принудил фараона да ги пусне.

• Когато стигнаха до Червено море, Бог избута раздели водите, за да създаде път за бягство.

• Бог ги храни с манна в пустинята.

• Бог ги беше защитил в битките за завладяване на обещаната земя.

Израилтяните очевидно имаха причина да са благодарни и да се доверят на Господ, така че Исус Навиев ги предизвика в 14 и 15 стих:

Затова сега, бойте се от ГОСПОДА и Му служете с искреност и истина; и махнете боговете, на които бащите ви са служили оттатък реката и в Египет, и служете на ГОСПОДА. 15Но ако не желаете да служите на ГОСПОДА, изберете си днес на кого ще служите: дали на боговете, на които бащите ви служеха оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и домът ми ще служим на ГОСПОДА!

„Избери днес на кого ще служиш.“ 

Избери! Вземи решение!

• Не можем да кажем: „Няма нужда да вземам днес решение, аз вече го взех преди години“, защото има нужда.

• Не можем да кажем: „Няма да избера нито едното, нито другото,” защото да не избереш е избор.

• Не можем да кажем: „Не мога да реша“, защото да не решиш означава да решиш.

Какво си мислеха израилтяните? Е, Бог обеща да ни заведе в обещаната земя и ние вече се населихме, успокоихме се и хубаво или лошо, времената в които живеем са добри.

Когато четем тази история на израилтяните, трябва да размислим за нас и за нашия живот с Бог.

Ние също бяхме роби на греха. Но Бог в Своята голяма милост умря за нашите грехове и ни изкупи. Взе върху себе Си наказанието, което всеки един от нас заслужаваше. Беше бит, беше разпънат заради моят и твоят грях. Но не само това, но и възкръсна, за да имаме надежда за един качествено нов и различен живот с Него. Изпрати Святия си Дух, да ни придружава в пътя на спасението. 

Защото скъпи братя и сестри, нашето спасение е път, който води до вечността.

Нека да си припомним Римският път за спасение от Римляни 10:6-10, за да знаем докъде сме стигнали и дали обещаната за нас земя е близо и до колко е сигурно, че ще стигнем някога там?

6 Но правдата от вяра говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да доведе Христос долу; 7 или: „Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите? 8 Но какво казва тя? Казва, че „думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме. 9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. 10 Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение.

И така кои бяха стъпките?

1. Признайте, че сте грешник.

2. Вярвайте, че Исус Христос е единственият истински жив Бог, който плати наказанието за вашия грях.

3. Изповядайте в молитва на Исус Христос желанието си да получите прошка за греха си.

4. Решете да живеете за Исус Христос.

„Изберете днес на кого ще служите“, защото това решение ще определи къде ще отидете – къде ще бъдете утре – къде ще бъдете следващата година., защото това може да определи посоката за останалата част от живота ви.

Изберете днес! Не чакайте утре! Ако не изберем Бог днес, едва ли ще го изберем утре.

Освен това утре може да е твърде късно! Трябва да се подготвим за трудните времена, преди те да настъпят. Трябва да се подготвим за трудните времена, когато времената са добри.

Исус Навиев предизвика израилтяните за този избор, защото те бяха лоялни към други богове, към боговете, които завариха в тази добра и обещана земя. Той искаше те да служат на единствения истински Бог. Така е и с нас - заобиколени сме от толкова много изкушения в нашето ежедневие - компромисите изглеждат толкова малки, а водят до толкова голяма пропаст. Вземете за пример турските сериали - изглеждат толкова безобидни и пълни с “добри” неща - възхищаваме се на семейните традиции и почит. И така неусетно стават модел за мислене и поведение - примерът за сплетните, клюките и интригите се промъкват покрай добрите неща и сме склонни да им подражаваме в ежедневието. И това е само едно от малките изкушения в нашия живот. А какво ще направим с намерения портфейл, ако никой не ни гледа? 

Когато сме обсебени от други неща или начинания, ние сме отдадени на други богове вместо на Бога на нашата вяра.

Това е, към което Исус Навиев призоваваше израилтяните.

 Времената бяха добри. Бяха влезли в Обетованата земя. Те се настаняваха в новите си домове. Беше вълнуващо време. И точно в тези добри времена Исус Навиев ги призова да изберат Бог.

На всеки един от нас също е даден този избор. Можем да изберем да служим и да се покланяме на Бог или да вършим нашите неща без Бог. Това е най-важното решение, което някога ще вземем.

Никой не трябваше да им казва на израилтяните да помнят Бог, когато бяха роби с Египет, когато обикаляха в пустинята, когато пред тях бяха бурните води и времената бяха трудни. 

В трудности всички се молим, нали?. 

Но сега израилтяните бяха спечелили битката. Сега сме се настанили удобно на църковните пейки. 

Исус Навиев ги призоваваш да си спомнят този, който им даде победата. Бог ни казва днес и на нас: "Изберете днес на кого ще служите"

Нека да правим добрите избори, докато времената все още са добри, защото тези избори ни помагат да избегнем трудни времена и ни помагат да оцелеем в тях, защото те със сигурност ще дойдат.

Да изберем Бог днес, ще ни помогне да избегнем трудните времена утре. Съобразяването с Бог във всяко решение ще ни помогне да избегнем много само нанесени рани и още повече болка. 

Колко по-лесни биха били последните ви десет години, ако бяхте включили Бог във всяко ваше решение? 

Колко по-лесно щеше да е за нас и нашите семейства? Колко бедствия и проблеми щяхме да избегнем?

Изберете Бог днес, за да избегнете бедствието утре!

Защото Бог не е обещавал, че няма да бъдем изкушени; не е обещавал, че няма да бъдем измъчвани и наранени. Той не е обещавал, че няма да паднем.

Добрите хора се нараняват; добрите хора боледуват; добрите хора умират. Как ще се справим, когато ни връхлетят тежките времена? Ако сме вървели с Него, ще сме силни за бурните води, които със сигурност ще дойдат.

Изберете този ден на кого ще служите. Изберете да служите на Господ!

Проповед на Ирена Стефанова

от 19.11.2023 г.

проповядвана в методистката църква в село Раклиш, Северна Македония

Низ бурните води

  Здравейте, в YouTube канала ни има качена нова проповед на Ирена

https://youtu.be/CF8oRgUd67I?si=AfxMYIS-UslL__qM

Дали сме будни?

 Здравейте, в YouTube канала ни има качена нова проповед на Милен - https://youtu.be/dlFqKVRjlxw?si=iVQzijGqqt8CaZ2c