Живот и служение в Македония - 2

 Това е втората страница от поредицата "Искрено и лично" за нас, нашите предизвикателства, затруднения, но и за нашите радостни моменти за Божията слава. Предната страница "Живот и служение в Македония - 1" може да прочетете ТУК

След началото на новата 2024 година, се въздържахме да пишем, защото времето ни както винаги е доста натоварено със събития и случки.

За нощта на посрещане на Нова година получихме покана от нашите нови приятели Ико и Олгица и заедно с техните деца и с майката на Ико имахме чудесна вечер.

Следващите вълнуващи събития бяха началото на детски час и женски час с жени, които никога не са били част от църква. Ирена ги събира у дома. Началото беше със седем жени, но само две задържаха интереса си. Слава да бъде на Бога!

В Македония се празнува Рождество Христово в началото на януари. Имахме заедничка вечеря в Радовиш на Бъдни вечер и по две богослужения в Раклиш и Радовиш. Много се надявахме да можем да пренесем Адвентната традиция на методистката църква, но успяхме само с вечерята на Бъдни вечер. 

В Радовишката църква нямаше детски празник и раздаване на подаръчните кутии, защото за това отговаря снахата на суперинтендант Димов и тя реши да организира деца да подготвят драматизация и с помощта на Ирена подготвиха представление, което двете църкви гледаха по време на Рождественото богослужение на втория ден от Рождество.

По-късно същата вечер отпразнувахме празника на улицата със съседите. На това традиционално за Радовиш събитие, ни поканиха Ико и Олгица. Запознахме се и с други съседи, но за сега нямаме взаимоотношения с никой от тях. 

Снимка с жените.

Още с идването ни в Радовиш, Ирена имаше убеждението, че трябва да намерим ключовата личност за Радовиш, да работим за новорождение и с негова/нейна помощ да достигнем до гражданите на Радовиш. Все още не знаем дали и кой е тази личност, но се надяваме чрез приятелството ни с Ико и Олгица да можем да помогнем на Радовиш.

Използвахме подаръчните кутии на "Samaritan purse", за да поканим родители и техните деца за детски празник в Раклиш. Присъстваха 8 деца и 12 възрастни. Видео със снимки от празника:

Надявахме се след това Ирена да продължи да работи с децата, но само родителите на едно дете се съгласиха да го водят за детски час. Благодарни сме на Бога за тези родители и за това дете, което с желание участва. А майка му е винаги с него и слуша и тя нашите занимания.

С Ико и Олгица раздавахме подаръчни рождествени кутии на деца от социално слаби семейства в околните села.

На 15 януари участвахме в тинейджърски мини-лагер, в Моноспитово. За македонските млади това е един вид "посрещане на Новата година" и си имат традиция да го правят седмица след коледа. Милен имаше задачата за поучава по темата за приятелството, а Ирена отговаряше за малка група, за игрите и за нощната програма. Тук са два линка към видеа от поученията на Милен: "Как да бъдеш добър приятел" и "Кажи ми кои са твоите приятели, за да ти кажа кой си".

Имахме подготовка да останем цялата нощ в църквата и да прожектираме филм. Оказа се, обаче, че няма християнски филми на македонски език. За целта Ирена направи субтитри на македонски за филма The Pilgrim's Progress тъй като преди няколко години в България беше озвучен на български и ние имаме разрешение за прожектиране от българските разпространители. Още с идването си в Македония предложихме на комисията за литература и на суперинтенданта тази възможност за използване на нашите контакти, но нищо не се случи. Така че Ирена го направи сама. 

Тук има работа за целия китайски народ!!! Така че, всеки който чете това може да помогне на мисията ни в Македония, дори и да не е присъстващ! Съвременните канали за комуникация биха били полезни, за да менажираме(да посредничим, да информираме и да мотивираме) дарбите на всеки, който има желание да служи на Македонския народ, но и на всеки, който все още не е разбрал своя повик от Бог! Ако ти, който четеш познаваш някой, който иска да служи на Бог, но не знае как, свържи ни с него/нея!

Преди години един наш приятел от Добрич беше казал, че когато човек иска да служи на Бога, никой и нищо не може да го спре. Да, субтитрите на Ирена може и да имат някои пунктуационни или стилови грешки, но бяха разбираеми и филмът беше успешен. 

Бог не търси професионалист, който да работи за царството, а обучаема личност, която да е готова на жертви със сърце, разположено към Бог и грижа за ближния.

След тийнейджърскиа лагер, Бог ни зарадва с присъствието на Анатоли, братът на Милен. За съжаление планираното гостуване за Рождество не се осъществи по причини, за които писахме в предната хроника, но все пак имахме 4 чудесни дни с него.

Празнувахме рождения ден на Стојанка, майката на суперинтендант Димов.

И стигаме до моментът, в който ще споделим за голямата ни молитвена нужда - нашето здраве.

През есента Милен получи нова терапия - вече за диабет и трябваше след 3 или 4 месеца да се направят контролни тестове. Той забелязваше, че не му действа добре терапията, но се надявахме да е временно и тялото му да привикне към нея. В средата на четвъртия месец, той вече беше загубил 12 кг от теглото си. Тези, които го познават, знаят колко слаб е и могат да си представят последиците. Това, което не може да се види е физическата немощ и неспособността за подлагане на физически натоварвания. Понеже нямаме здравно осигуряване в Македония, се налага да пътуваме до Петрич и понеже оставаха 2 седмици до датата на която може да си купи с електронната рецепта новата терапия, изчаквахме (за да не правим излишни разходи). Но когато към обезпокоителните симптоми се добавиха и болки в сърдечната област, веднага опитахме да се свържем в личната ни лекарка, за да издаде направление за преглед при ендокринолог. Заминахме по спешност за Петрич и докторката препоръча серия от тестове, които да се направят в болница. Но в Петрич нямало отделение, в което по здравна каса да лекуват диабетици, така че вариантите за Милен бяха - Благоевград и София. Милен отказа да влезе в болница и помоли да се потърси начин да бъдат направени прегледите в лабораторията на местната поликлиника. Докторката съдейства напълно и ние останахме една нощ в хотел в Петрич, за да бъдат завършени всички необходими изследвания. Оказа се, че новата терапия е била двукратно завишена. За радост няма фатални последици и след една седмица силна храна, активна почивка и липса на стрес, Милен ще е добре.

Веднага след това участвахме в проповеднически курс. Имахме два чудесни дни в общение с колегите. Говорители бяха Маркус и Ерика. Темите бяха Методистка история 1(с препратки към методистка идентичност), Еклесиология 1 и Проповядване. Бяхме насърчени, че все пак някъде по света има действащ методизъм. И двамата лектори успяваха успешно да задържат вниманието на колегите и сме сигурни, че дискусиите в малки групи успяха да предизвикат всички да размислят относно нашата методистка идентичност. И двамата мислим, че това, което би съдействало за по-голяма ефективност от тези курсове е да се възлагат изпитни проекти. Понеже колегите нямат богословско образование, а някои дори нямат и средно светско образование(гимназия), вероятно ще е необходимо снизхождение, но има нещо, което западните хора е добре да знаят за източните. Особено за нас, на Балканите, ако нещо не ти коства усилия, безплатно е и не даваш отчет, не се взема толкова на сериозно. Витае едно усещане, че това е време за почивка и разнообразяване на ежедневието. 

Милен имаше отговорност да изнесе две кратки сутрешни проповеди, които бяха посочвани за добър пример за душегрижителска проповед от лекторите. Това е линк до аудио от втората: "Не сте оставени сираци". Много се гордея с неговия напредък с македонския език!(написа го Ирена).

По време на нашето отсъствие за медицинските прегледи на Милен, суперинтендант Димов започнал някои ремонтни дейности в жилището в селската църква и по време на тях, отрязал под напрежение няколко главни кабела. Това предизвикало токов удар и голяма щета на инсталацията. За щастие не се е наранил. Но е отворил на Милен огромна работа...

Което води до следващата тема - започнахме ремонтни дейности, за да подготвим жилището в църквата в Раклиш за нашето преселване там. Работата е тежка, Милен все още не е възстановил теглото си и всичко се случва много бавно. В нашия регион е трудно да се намерят добри майстори, а и всеки път ни искат двойни цени като разберат, че сме българи. Имаме срок до края на март да се пренесем, но срокът не изглежда реален. Ирена прави проект за дневната и кухнята и сме в процес на събиране на оферти.