Първата част на нашето пътуване към Македония може да прочететеТУК. Втората част от нашето приключение за достигането на Македония, може да прочетете ТУК. А третата част от нашия разказ за живота ни в Македония, може да прочетете ТУК.
17.08.2023
Започваме с добрата новина, че вече имаме социални осигуровки. От юни 2023 година вече официално сме назначени като координатори във фондация "Библейска лига", България.
За съжаление ще загубим точно една година от трудовия си стаж, но се доверяваме на Бог, че когато стана време за пенсия, Той ще подсигури старините ни.
От 31-ви юли до 4 август водихме младежи от цяла Македония на Младежки лагер в Сърбия. Няколко месеца планирахме лагера заедно с колеги от Албания, Сърбия и Македония. Така че на лагера представителите на Македония бяхме - 14 младежа на 19+ години и трима ръководители - Симона Танчева, от Скопие и ние двамата.
Лагерът се проведе в планинския курорт Златибор в сграда на Адвентната църква в Сърбия, която се използва и от други църкви за лагери. Тази една седмица ни беше доста натоварена и се върнахме уморени от Сърбия. Но се върнахме и много насърчени, че има млади, в чието сърце гори огън за Божието Слово и реалното присъствие на Бог в живота им.
Темата на лагера беше "Refresh". Задачите по организацията бяха поделени между трите дистрикта, като първоначалната идея беше за всеки от трите дни да отговаря един от трите дистрикта. Но ние със Симона бяхме ангажирани през цялото време.
Симона имаше отговорност за:
- сутрешното послание и молитва в петък;
- завършващата програма в събота сутрин и feedback;
Милен води тема в петък - "Refreshment trough the church";
Ирена отговаряше за:
- вечерната програма в сряда;
- за видео и снимки, както и за окончателното видео;
- за quizz / викторина в онлайн приложение, което младежите играха през телефоните си.
След лагера, на 7, 8 и 9-ти август имахме гости - Крис и Сузан Фийлд от Австралия. Това семейство от 7 години са пастори на църква в Мелбърн, която е започната от македонски емигранти. В момента църквата е отворена и към други националности. В понеделник пастор Крис проповядва в селската църква в Раклиш, https://youtu.be/3-0Pf0CRZ2o?si=6QUmLu8l8eEzU1lJ
Във вторник ги заведохме на пикник в близката планина Плачковица, за да избегнем жегите в дома ни. Разликите в температурите бяха много големи и въпреки предупреждението ни да си вземат топли дрехи, намръзнаха...
Подготвяме се за тинейджърски лагер от 23-ти до 26-ти август. От Радовиш ще вземе участие 1 момче, от Раклиш още едно момче, а от село Дамјан са записани още 2 деца - брат и сестра, които участваха в детската програма в Раклиш. Малко сме притеснени дали родителите им няма в последния момент да откажат да ги пуснат. Забелязваме, че в тези географски ширини хората не си държат много на думата и понякога променят обещанията по няколко пъти...
В началото на септември - от 4-ти до 13-ти, ще имаме годишен отпуск и се чудехме как, къде и дали въобще ще можем да почиваме. Защото през изминалата година живеехме по пътищата на Балканите, местихме се два пъти за 8 месеца; живеехме само с една ниска за този начин на живот заплата. Нямаме спестявания, които да използваме за пътуване, за да видим семейството си, нито имаме спестявания, които да използваме за семейна ваканция. Нито пък имаме достатъчно близки приятели в Македония, които да ни поканят да прекараме семейната си ваканция в тяхната вила, както това можеше да се случи в България...
Нашето служение в Македония не е лесно, не само поради необходимостта да научим нов език и поради политическото напрежение между България и Македония, но и защото на практика сме поставени на места, където трябва да създаваме нови общности. Начинът на живот на хората в Македония и техният характер не позволява първите срещи да стават в "църковна" среда, затова се налага да градим приятелства в нецърковна среда. Това предполага срещи в кафенета и/или ресторанти, което изисква "представителни" средства, които отделяме от семейния си бюджет, а църквата нито има практиката да покрива подобни разходи, нито има достатъчно финанси за това.
Освен това, поддръжката на автомобила не е служебен разход, а ние изминахме десетки хиляди километри и вече се нуждае от ремонти.
Разглеждахме оферти за 2-3 нощувки някъде в Македония, за да нямаме големи пътни разходи, но се оказва, че цените в Македония са много по-високи от тези в България.
Така че това, че живеем с доста ограничен бюджет не ни даваше никакви надежди за семейна ваканция някъде.
Преди месец получихме общ мейл от счетоводителката на Македонската църква, че според Македонският закон имаме право на 223 евро на човек за годишен отпуск. Но понеже ние нямаме трудов договор с македонската църква, няма как да ги получим. Писахме на епископа и той обеща да ни ги изпрати. Така че, ето ни тук - да се похвалим с Божията милост да имаме семейна ваканция и почивка. Планираме да почиваме в Банско. Намерихме много евтино студио - голяма стая с кухненски бокс, диван и спално легло и за първи път в нашата семейна история ще имаме 7-дневна почивка. Досега сме гостували на приятели за по два-три дена. Почивали сме в хотел, но най-дългата ни почивка е била 4 нощувки.
Слава на Бог! Във време, когато живеем с най-ниски доходи без нищо допълнително към заплатите ни, на което да се надяваме, ние планираме най-дългата си ваканция! Добър е Бог!
28.08.2023
От 23-ти до 26-ти август участвахме в тийнейджърски лагер.
Снимката е постер, който Симона Танчева направи за тийнейджърския лагер, организиран от Комисията за работа с деца и младежи (на кратко КРДМ) към дистрикт Северна Македония, част от Годишната конференция на Сърбия, Албания и Северна Македония.
В началото на годината, когато все още не беше много ясно дали и кога ще придобием лични документи и разрешение за престой в Македония, Милен получи покана от мисионерката в Македония Дженифър Муур да бъде директор на тийнерджърския лагер, защото единственият пастор в комисията Дејан Василев очаква бебе и през лятото няма да има възможност да участва в лагера.
Много мъдро беше Миленовото решение да откаже с мотив, че му трябва време, за да опознае повече начина на работа на КРДМ. Наистина всичко е напълно ново и непознато за нас в Македония. А хората или не го разбират или не ги е грижа, защото никой не си прави труда да ни информира за очевидни факти, които няма от къде да знаеме. А когато човек и не подозира за нещо, няма как да знае за какво да попита.
Ние с Милен винаги служим и работим заедно, но хората някак не могат да го разберат и в повечето случаи ни молят по отделно да поемаме някаква отговорност. Така че, според поканата на директорът на лагера - Дженифър Муур, Милен отговаряше за:
- транспорта на децата от нашия регион;
- за сигурността на децата по време на къпането в реката(два пъти на ден);
- за игрите на открито - три вечери;
- за лагерният огън;
- за поведението и отношенията на децата в спалното помещение (споделена отговорност с Давид).
Ирена отговаряше за:
- сутрешна "порака" (кратък импулс за размисъл) и молитва;
- видео и фото документиране, изготвяне на кратко видео;
- за игри и контрол на децата, които изберат да не се къпят в реката;
- за поведението и отношенията на децата в спалното помещение(споделена отговорност с Невена, Симона и Дженифър).
Ние разбира се, се подкрепяме един друг и ако и да не можех (Ирена) да съм във водата на реката, отстрани заснемах интересните моменти. А Милен, ако и да не водеше игрите на открито, беше постоянна подкрепа и присъствие.
Върнахме се много уморени, но насърчени и мотивирани.
Вчера, 27-ми август, в методистката църква в с. Муртино, Струмишко, се проведе завършваша седмицата с гостите Крис и Сузан Фийлд - хвалебна вечер. В програмата бяха включени църквите от Колешино, Струмица и Муртино, а гостите Крис и Сузън се включиха като Крис проповядва кратко за хвалението, пя с инструментал от интернет и с акомпанимент на съпругата си Сузън.
Въпреки липсата на климатизация и препълнената зала (около 100 души в залата, на балкона и пред входната врата) настроението и атмосферата бяха много вдъхновяващи.
За съжаление и днес се налага с огорчение да отбележа, че нито Радовиш, нито Раклиш бяха поканени да се включат в програмата.
Другите новини около нас са, че вече имаме свързана съдомиялната, която си донесохме от България. Повече от година стоеше като мебел в кухнята, защото нямахме разрешение да я свържем. Но новият собственик няма нищо против.
Всяко добро нещо при нас носи по някое не толкова добро. За съжаление не успяхме да си изперем нормално дрехите от лагера, защото пералнята отказа да работи. Днес е празник в Македония и никой не работи, така че се надяваме във вторник да дойде майстор. Записвам тази наша нужда в списъка с Молитвени нужди.
Днес сме поканени на гости - съседите ни Грозда и Георги ни поканиха на късен обяд. Това е втора покана от тях, на която отговаряме. Надяваме се да имаме възможност да изградим нови приятелства.
Няма коментари:
Публикуване на коментар