На път към Македония - началото

 

Ние сме Ирена и Милен Стефанов.

Ние сме родом от Добрич, България, но сме граждани на Божието Царство тук, на Земята.

На снимката може да видите църква UMC Джон Уесли, гр. Добрич след нашето последно богослужение в България.

И така днес сме тук с актуална информация за преместването на служението ни в Република Македония.

На 1-ви април, 2022 г. във Варна, България започна годишната конференция на Българската методистка църква. Тогава беше обявено напускането ѝ от Обединената методистка църква и присъединяването в нова деноминация Глобална методистка църква.

Всеки от пасторите имаше избор дали да остане в църквата-майка или да се присъедини към новата деноминация.

Ние решихме да останем и по този начин да последваме Божия призив в живота ни да проповядваме Божието Слово като мисионери.

Предложението на нашия епископ Патрик Щрайф беше да бъдем преместени в Македония. Ние приехме.

На 12-ти април по време на редовна онлайн среща на пасторите на Методистката църква в България, Милен обяви решението ни.

Някои от последвалите събития бяха положителни, други не толкова.

На 24-27-ми април посетихме Македония и се запознахме с колегите и със суперинтенданта на Македония - Марjан Димов. Разгледахме църковните сгради в регион Струмица и прекарахме един хубав ден сред природата с всички проповедници на Методистката църква. Отговаряхме на въпросите им, а вечерта всеки от тях изпрати до суперинтенданта отговор на въпроса: "Приемаме ли ги в колегията?". Около 22 часа се получи и последния позитивен отговор и бяхме приветствани неофициално от семейството на суперинтенданта.

Това е залата, която използва църквата в Радовиш. Това е помещение под наем, а има терен, на който да се построи сграда.

А това е сградата на църквата в Раклиш.

На първия етаж се намира богослужебният салон,

на втория етаж е пасторския дом, в който живее пенсионираната проповедничка Зора Вучкова, а в подпокривното пространство има стая за гости, кухня и зала за събирания.

На 10-ти май пътувахме до Поградец, Албания. Там се проведе Годишната конференция на 3-те дистрикта - Албания Сърбия и Македония.

На 15-ти май беше обявено новото назначение на Милен като пастор на Радовиш и Раклиш.

На връщане останахме за няколко дни в Струмица и използвахме възможността да огледахме жилища под наем за нашия бъдещ дом. Спряхме се на етаж от къща, в близост до църквата.

Върнахме се в България и започна подготовката на пренасянето на целия ни живот в Македония. Опаковахме всичко в 90 кашона от банани. Странно е да видиш целия си живот събран в кутии. Вълнувахме се, но чувствата ни бяха смесени - нетърпение да отворим новата страница в живота си, но и тъга за тези, които затваряме, тъга за църквата в Добрич, за приятелите, за децата и майките, които оставяме в България.

На 22.06.2022 г. пренесохме дома си в Радовиш, Северна Македония.

Пътувахме с внучката си Елеонора.

Елеонора се включи активно в разопаковането и подреждането на нашия нов дом.

На 26-ти юни бяхме представени на двете църкви по време на общо богослужение в Раклиш. Верица Димова и деца от Струмица направиха много емоционално посрещането ни, като изпяха песен на български език.

От дясно на ляво: суперинтендант Марjан Димов, Зора Вучкова, Ирена Стефанова, Милен Стефанов.

Елеонора и Милен взеха участие в детски лагер, организиран от църквата.

След лагера по спешност се върнахме в Добрич, Ирена престоя една седмица в болница, но много скоро се разбра, че състоянието ѝ изисква специалисти, които има само в частната болница "Токуда", в София.

Така че заминахме за София и там Ирена престоя месец и половина, претърпя сложна операция, заради която се налагаше да сме разделени периодично. Тя беше в болницата, а аз, Милен, пътувах между България и Македония. В събота, неделя и понеделник бях в Радовиш и Раклиш, а във вторник, сряда, четвъртък и петък бях с нея в България. Пътуванията бяха много изморителни и изтощителни преживявания, но ако можем да върнем времето назад, бихме направили същото без никакво колебание и съмнение.

След операцията се наложи да продължим с този график, за да бъде Ирена близо до болницата, защото в Македония нямаше възможност за лечение и наблюдение.

Тя вече е много добре.

С Ели, новата ѝ приятелка от Благоевград, с която се запозна в болницата.

В Радовиш завързахме приятелства.

Продължихме да подреждаме новия си живот в Македония.

През октомври пътувахме до Сибиу, Румъния за конференция на евангелизатори от Методистката църква. Имахме възможност да споделим повече за призива си от Бог да служим на Балканите. Милен сподели кратко насърчително слово, а Ирена даде лично свидетелство за това как сме приели Божия призив. Разказахме накратко какви предизвикателства стоят пред македонската методистка църква.

Със Симона Танчева от Скопие:

Но локализирането ни в Македония се оказа труден процес.

На 19.10.2022 г. се наложи да се преместим с част от багажа си в град Падина, Сърбия, тъй като изтече законовият период, през който можехме да останем в Македония без виза. Купихме багажник за покрива на колата и натоварихме багаж за три месеца, с надеждата че за това време ще получим работните си визи.

Проповядвах(Милен) всяка неделя в една от църквите в Сърбия (Вършац, Шид, Ковачица, Падина, Пивница), а Ирена проповядваше на регионални срещи на жените (Ковачица и Падина) и в неделното училище на Пивница (на сръбски език). 

Novi Sad

Pivnice

Падина, Сърбия

Padina,

Vrshac

Kovachica

Shid

През ноември Ирена прави кръвни тестови и резултатите са отлични. Слава на Бог, благодарим и за молитвите на всички приятели.

В Сърбия Милен проповядва на английски и български с предварително написан на сръбски превод, който преводачът чете по време на проповедта.

В област Войводина, където бяхме локализирани, повечето методистки църкви говорят словашки и сръбски.

На 01.12. 2022 г. отново (за втори път) преживяхме унижение в посолството на Република Македония в София, когато консулът отхвърли документите ни като недостатъчни. Сигурно е трудно за някои да разберат и приемат факта, че един държавен служител може да си позволи да унижава и обижда. Но това е реалният живот на Балканите и дано никога не ви се налага да изпитвате подобно отношение!

Фактите са следните:

- един от нашите документи беше със срок на валидност 6 месеца, който изтичаше на същата дата, в която подавахме заявлението;

- адвокатът бил използвал стар образец за една молба, но всъщност нямаше разлика между двата варианта;

- адвокатът не беше предупредил, че преведените документи трябва да бъдат нотариално заверени, така че служителите от македонския офис на методистката църква не бяха го направили.

Така че трябваше да останем в София и да чакаме македонската страна да изпрати отново документи, които са нотариално заверени, за да отидем трети път в посолството и да се надяваме, че няма да ни върнат отново.

До този момент сме изминали над 20 000 километра, откакто купихме новата стара кола (през март 2022 г.). Тя вече има нужда от профилактика, обслужване и ремонти, но в момента не можем да го направим, защото живеем само с моята(Милен) заплата от македонската методистка църква, но тя е според македонските стандарти, а в Сърбия всичко е с около 20% по-скъпо. Ирена получава 80 евро от офиса на епископа и за сега, докато не стане ясно къде и дали ще сме локализирани, не може да започне работа.

Ние сме благодарни за всичко, което получаваме в Сърбия и като отношение и като грижа за нас. С пълно доверие в Бог и Неговия авторитет в живота ни, предлагаме себе си за служба.

На 05.12.2022 г суперинтендантът на Македонската методистка църква Марjан Димов донесе изискваните документи и дойде с нас до посолството на Македония в София.

Документите бяха подписани от нас и бяха приети. Алелуя!

Не знаем кое промени отношението на служителката в посолството. Дали американските 10-годишни визи, които видя в паспортите ни, или присъствието на македонец, който заявява, че сме желани и чакани, или молитвите на толкова много приятели, запознати с нашия казус, но това сякаш беше друга жена - мила, усмихната и готова да съдейства.

Така че сега очакваме отговора на македонската държава относно нашата молба за виза като мисионери-доброволци.

Трябва да Ви кажем, че първият опит да добием работна виза (такава, която би ни позволила да имаме някакви трудово-правни отношения в Македония) беше отхвърлена, а визата, която подадохме на 5.12.2022 г. не ни дава право да сключваме трудови договори в Македония, така че предстои да се намери решение за доходите ни, както и за нашето социално осигуряване... Това е прерогатив на епископа, но да видим какви са правните възможности, защото ние сме прецедент в историята на Методистката църква след напускането на Българската църква на църквата майка - United Methodist Church.

Понякога сме изкушени да си мислим, че в България, в Добрич ни беше добре, защото имахме заплата на Ирена, уважението и любовта на гражданите на Добрич.

Но слава на Бог, Той е верен да ни насърчава и уверява в правилността на взетото решение. Още повече - ние сме щастливи да бъдем в Неговото снабдяване и грижа, защото както Той може и Го прави, никой човек не би могъл.

Разбира се, не всичко около нас е лесно, но по-трудно е с мислите и въпросите, които са вътре в нас.

Мисли за това, какво ще се случи, ако отговорът от македонската държава е отрицателен?

А ако отговорът е положителен, но визата е само за срок от 4 месеца, колкото е разрешението, което дава комисията по вероизповедания за Милен, а за 6 месеца за Ирена? 

Слава на Бог за призива в нас, който ни дава сили и без който нямаше никога и по никакъв начин да се съгласим да бъдем местени на всеки три месеца. Багажът ни да бъде в една кола, а децата и внуците ни да са на 900 км. Заплатата ни по никакъв начин да не е достатъчна за транспортни разходи, за да посетим болните си майки. 

Следва продължение, което може да прочетете ТУК.