В много общности с нездравословна динамика новият човек не се посреща добре, а като заплаха, не заслужаваща доверие и уважение. Когато този човек има по-високо самочувствие, емоционална зрялост или морална стабилност, той несъзнателно разклаща токсичния баланс, който държи тази общност в „ред“. Резултатът често е отхвърляне, манипулации, интриги и опити за изолиране.
1. Какво представлява токсичната общност?
Токсичната общност е емоционално незряла и зависима от контрол група от хора. Често се наблюдава йерархия на страх и вина, а не на любов и уважение. Един или двама „властови“ членове диктуват отношенията и определят кой е „добър“ и кой „лош“, на кого може да се гласува доверие и кой е заплаха. Неписани правила, като „Не противоречи на главния“, „Не изнасяй мръсното бельо на показ“, „Главният винаги е прав“ и т.н са скритото оръжие за контрол, в който дори няма нужда от участието на "Главния".
Водещите личности във властови позиции изискват безусловна лоялност и нарушават личните граници на другите. Членовете на общността, в желанието си да им угодят се злепоставят един друг. Индивидуалността е обезценена и общността е в емоционална зависимост.
Такива системи са затворени, защото оцеляват чрез контрол, а не чрез близост.
2. Новият човек се появява като „огледало“
Когато в такава общност влезе нова личност с по-здрава психика, граници и осъзнатост, това предизвиква шок. Този човек става огледало, което показва колко незрели са отношенията в общността, как липсва уважение към личните граници и колко фалшива е „хармонията“, поддържана с манипулации и страх. Тази личност често се превръща в "изкупителна жертва", за да се прехвърли вниманието на общността от съществуващите вътрешни проблеми към новия "проблем".
Именно заради това системата реагира с отхвърляне. Тя се защитава.
В Психологията това явление се нарича системна съпротива към промяна.
Всеки опит за изцеление, искреност или лична граница се тълкува като бунт и нарушаване на „традицията и реда“.
3. Механизмите на отхвърляне
Токсичните общности използват различни стратегии, за да неутрализират „неудобния“ човек. На Балканите най-популярно е очерняне и газлайтинг. Това е изкривяване на истината, така че новият човек да изглежда „неспособен“, "психически неуравновесен", "с лош характер" или „агресивен“ дори в собствените си очи. Чрез системно поставяне под въпрос възприятието и самочувствието на жертвата, ѝ се внушава, че начинът, по който вижда света, е “погрешен” или че в този контекст "така функционират нещата".
Новият човек бива оглавен като изкупител на вина и към него/нея се приписват несправедливи обвинения, срам и гняв, които групата проектира. Като „изкупителната жертва“ той/тя понася отговорността за проблемите в системата.
Друга характерна стратегия е психологическата изолация в комбинация с триангулация (включване на други членове на общността в конфликта, за да се усили натискът). Близките сътрудници или новите контакти на човека в общността се настройват срещу него/нея. Понякога се възлага шпиониране на новия човек, с цел да се подкопае авторитета и доверието(ако въобще успее да го изгради).
Друг успешен механизъм е приемане на "Ролята на жертва", в която цялата общност в желанието си да злепостави новия, представя себе си като „наранена“ и "обидена" от поведението на новия човек.
Тези тактики са типични за общности от нарцистични или емоционално недоразвити личности.
4. Психологическите корени
Изследванията в семейната психология показват, че подобни общности имат недоизградени емоционални граници. Членовете им често страдат от ниско самочувствие, имат страх от изоставяне и са зависими от външно одобрение.
Когато нов човек влезе със стабилна личност и ясно усещане за себе си, те се чувстват застрашени, защото губят контрола, който им е давал чувство за сигурност.
Хората с ограничен емоционален и морален капацитет (т.нар. „ниска топка“) трудно понасят истина, критика или саморефлексия. Те предпочитат самозаблуда и контрол, вместо да признаят слабостите си.
Когато новодошлият им покаже (дори несъзнателно), че може да се живее по-истински, с безкористна любов, честност и равнопоставеност, реакцията е срам, завист и гняв към него/нея.
Този гняв често се прехвърля върху „чуждия елемент“, към човека дошъл отвън.
5. Къде е изхода за мен?
Всички тези констатации и анализ на моя контекст биха могли да ме обезкуражат и доведат до безнадеждност.
Както при всяка страшна лекарска диагноза, логичният въпрос би бил: Какво може да направи човекът, попаднал в такава среда? Отговорът за мен е на първо място осъзнаване, че не е в мен грешката, второ - самозащита и на края - молитва и търсене на мъдрост от Бог за решаване на проблема.
1. Да разпозная модела
Вместо да се обвинявам за събитията, да осъзная, че се намирам в типичен токсичен сценарий. Да помня, че повечето обвинения към мен всъщност са проекции на личните проблеми на другите.
2. Да поставя твърди граници, дори с риск да бъде отхвърлена.
Да определя ясно какво поведение ще допускам и какво не. Дори ако това доведе до конфронтация, е важно да не се отказвам от собствените си ценности и нужди. Да говоря спокойно и ясно, когато някой надвиши границите ми.
3. Да избягвам конфронтация
Да не влизам в емоционални битки (защото токсичните общности живеят от драма).
„A few quick tips: If you are dancing the Gaslight Tango: opt out of the power struggles; avoid the right-wrong debates; use silence instead of commenting when someone is provoking you; write down your dialogues, then, take a look at them, at another time; talk to a trusted friend; trust your gut, if something feels wrong, it is wrong for you!” Robin Stern, Ph.D.
4. Да потърся терапевтична подкрепа извън контекста ми.
Да подърся и споделя с доверени хора преживяванията си. Обратната връзка от външен човек помага да се види ситуацията по-обективно и да не я изживявам само през призмата на груповите манипулации.
5. Да се фокусирам върху грижа за себе си, достатъчно сън, физическа активност, занимания, които ме зареждат с енергия. Да не допускам токсичната среда да ме отдалечава от призванието ми и от вземане на реални решения.
Дистанция.
Токсичните общности се страхуват не от външните хора, а от Истината, която те носят.
Тези общности прогонват огледалото, вместо да се погледнат в него.
Но времето винаги показва разликата между човека, който руши, и човека, който просто отказва да участва в лъжата.
Източници на информация:
1. Streep, P., & Forward, S. (1989). Toxic People: Decontaminate Difficult Relationships. Bantam.
2. Stosny, S. (2013). Living and Loving After Emotional Abuse. Adams Media.
3. Stark, L. (2009). Power and Control: Domestic Violence, Child Abuse and the Social Structure. Oxford University Press.
4. Herman, J. L. (2015). Trauma and Recovery: The Aftermath of Violence—from Domestic Abuse to Political Terror. Basic Books.
5. Stirling, J. (2020). “Gaslighting as a Collective Behavior: Manipulation and Denial in Closed Groups.” Journal of Social Psychology, 160(5), 609–622.
6. Streep, P. (2019). “The Narcissistic System: When Entire Communities Mirror the Abuser.” Psychology Today.
7. Shaw, D. (2014). Traumatic Narcissism: Relational Systems of Subjugation. Routledge.
8. Oakley, L., & Humphreys, J. (2019). Spiritual Abuse: Unspoken Crisis in the Church. Routledge.
9. Ward, D., & Waller, R. (2019). Understanding Narcissism in Christian Leadership. Grove Books.
10. Tudor, H. G. (2020). The Narcissistic Group Dynamic. Tudor Publishing.
11. https://cptsdfoundation.org/2022/01/06/codependency-and-narcissistic-abuse/#:~:text=,best%20for%20themselves%20and%20others
12. https://robinstern.com/the-gaslight-effect/
13. https://dictionary.cambridge.org/dictionary/learner-english/scapegoat
14. https://www.psychologytoday.com/us/blog/power-in-relationships/200903/identify-the-gaslight-effect-and-take-back-your-reality#:~:text=The%20powerful%20gaslighter%20,stand%20in%20her%20own%20reality
15. https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/03069885.2023.2283883
Няма коментари:
Публикуване на коментар