6.11.2023
Преди да опиша живота си в Македония(Ирена), трябва да кажа, че преместването ни в Македония беше най-емоционалният и дългоочакван момент в живота ми.
Животът ни в България беше много по-сигурен финансово от сега, но в същото време беше пълен със стрес.
Разбира се, не мога да отрека, че дългото чакане да дойдем в Македония създаде много романтична картина на нашето бъдеще тук.
И, разбира се, напълно нормално е, когато се сблъскаме с реалността, да изпитаме известна степен на объркване и дори разочарование.
И днес, от гледна точка на година и половина от преместването ни в Радовиш и Раклиш, мога да кажа:
Да, романтичните ни очаквания за цветя, рози и червен килим пред нас не се оправдаха.
Но! Когато се замисля, виждам колко красив е животът ни сега.
Основните ни разочарования се дължаха на лошото отношение, което получихме от някои хора тук.
Но като се замисли човек ще види, че друг вариант няма. Хората на Балканите след и по време на комунизма бяха много наранени - те са вродено недоверчиви и очакват отново да бъдат излъгани и предадени. И се оказва, че аз, съдейки другите по себе си, съм очаквал пълно доверие и пълна вяра в моята добронамереност. Оказа се, че искахме да бъдем приети и одобрени бързо, без да им дадем необходимото време. Очаквахме приятелство и тяхната любов, но в същото време се съмнявахме в тях. Трябва да признаем и още нещо - дълбоко в себе си, тайно се смятахме за нещо повече от тях.
Не знам кога и как се случи, но сега сърцето ни е изпълнено със състрадание и любов към тях.
Радовиш е малък град със затихващи функции и културните събития липсват в живота ни тук, но Щип и Струмица не са толкова далече, за да пътуваме до там.
Разбира се, в Радовиш също има събития. Интересно ни беше да научим, че има аналог на българския "сбор" в Македония. Вчера и завчера в Радовиш се проведе "сомунијада" - ядене, пиене и музика за хората (в България музиката е предимно народна и "чалга", но тук е много по-модерна и се нарича "турбо фолк" и звучи подобно на нашата си чалга).
Една от положителните страни на преместването ни в Македония, която не очаквахме, но се оказа – са вкусните плодове и зеленчуци. Вкусът на зеленчуците е истински, а не пластмасов (като на някои зеленчуци в България).
Е, има и негативи, отново при храната. Никога не сме сигурни в качеството на храната, приготвена в ресторантите, тъй като на няколко пъти имахме стомашни неразположения. Внимаваме и когато ядем домашно приготвена храна, защото здравословното ни състояние не позволява консерванти, захар и особено "вегета". Понякога изпадаме в доста неприятни ситуации, когато хората разберат, че не ядем тлъсти, пържени храни и храни, подправени с тази така обичана подправка – „вегета“. В техните очи изглеждаме странни и понякога дори се сблъскваме с насмешка.
Накрая исках да кажа за природата на Македония, защото исках да завърша с нещо много положително. Обичаме горите, планините, пътеките на Плачковица, водопадите и чистия въздух. Македония има потенциала да изпревари Швейцария по отношение на природни красоти.
Животът ни в Македония е спокоен и въпреки че нямаме много приятели, все още се имаме един друг с Милен и това е достатъчно, за да се чувстваме щастливи.
Благодарим на Бог за всичко това!
Здравей, Македония, ние сме добронамерени.
Решихме всяка неделя да пишем по някой ред тук, за да ви държим в течение на нашия живот и служение.
Така че днес, 12.11.2023, ще опишем какво се случва около нас.
Имаме една забавна история за разказване. Нейното заглавие на македонски би звучало така:
"Денот кога ми го извадија забот, ми ја прекинаа струјата", в превод на български - В деня, когато ми извадиха зъба, ми спряха тока..
Писали сме, че къщата в която живеем под наем смени собственика си. Та новият собственик, когато е променил партидния номер на свое име е пропуснал да обяви, че фактурата трябва да се доставя на адреса ни. Също така е пропуснал да ни каже, че е сменен въпросния номер. Така че когато ние не получихме сметка за два поредни месеца, отидохме да проверим в офиса на доставчика на ток. Но на нашия стар партиден номер, обяснимо - нямаше отчетен разход. Това беше през лятото, когато заминавахме в годишен отпуск. Обадихме се на новия хазяин с молба за съдействие, но той отново забравил. Така че, когато се събудихме в понеделник сутринта, нямахме ток, а имах записан час за вадене на мъдрец. Този краен зъб расте от доста време накриво и ми създаваше доста неприятности, и ми донесе много болка. Оказа се, че в Радовиш стоматолозите не се наемат да го извадят, та ми препоръчаха хирург в Струмица.
Така че аз тръгнах за Струмица с неизгладена риза (да ми бъде напомняне да си приготвям дрехите от вечерта...), оставих Ирена в къщи и заминах за Струмица да се срещна с този представител на съвременната инквизиция: хирурга - стоматолог.
Историята със спрения ток се разплете бързо, но се получи горния каламбур, който би бил основа за интересна хумореска в стил "Комиците". Благодарни сме на Миријана, служителка в Църквата в Струмица, която ни съдейства, проведе десетки телефонни разговора, дойде с мен(Милен) навсякъде, където трябваше да отида. Междувременно се оказа, че съм бил в банката със засъхнала кръв по устата, но така историята която имам да разказвам придобива повече цвят.
Продължаваме с не-толкова забавна част от нашия живот:
Утре, 13.11 Ирена трябва да подаде документи в полицията в Радовиш за продължаване на престоя ѝ в Македония.
Колкото и да не ни се иска да се оплакваме, ще трябва да излъжем, ако скрием какво се случва...
През пролетта, когато аз, Милен, подавах документи (може да прочетете около 28.04.2023 ТУК) преживяхме голям стрес. Затова, решихме да кажем на служителката от офиса на църквата, която отговаря за документите ни по-ранен срок, в който да са готови. Ако не бяхме го направили, днес щях да пиша други неща...
Ситуацията и хронологията е следната. От полицията ни дадоха списък с 12 документа, които Ирена трябва да представи, за да получи продължаване на престоя си в Македония. Четири от тях изготвя тя, а останалите 8 изготвят от църквата. От началото на лятото предупредихме служителката, че около 13-ти октомври трябва да започне да ги подготвя, така че когато дойде 13-ти ноември, да са готови. И те бяха готови и пристигнаха още на 9-ти вечерта. Но в договора за доброволна работа с църквата вместо срок от една година, бяха записани дати, които ѝ дават само 11 месеца - от 10 октомври 2023 до 10 октомври 2024. Накратко, отговорната дама не беше помислила какви дати да запише, защото ако ще се подават на 13-ти ноември в полицията, защо да се пише договор, който да започва от дата, един месец преди това?! Съответно според този договор от "Верската комисиј" са ѝ издали разрешение за престой до 10 октомври 2024-та година. И не е в тях вината, че и дават такъв престой.
Решихме да не ѝ казваме нищо, но явно ще се наложи да контролираме процеса за в бъдеще, ако не искаме да се подлагаме на излишен стрес отново... Така че Ирена ще отиде утре в полицията и ще се надява на поредното чудо - да получи максималния срок - 1 година. Някой би казал - какво толкова 1 месец повече или по-малко... Да, 1 месец не прави голяма разлика, но не ни дава сигурността, че получаваме грижа и отношение, които бихме дали ние на чужденци в нашата ситуация.
Най-лошото в ситуацията е, че Бог, в Своята голяма милост ще даде поредното чудо, а хората, които не си гледат работата ще кажат: - Е, какво толкова, защо се тревожихте! Ето че всичко се нареди...
Междувременно разбрахме, че социалните ни осигуровки се плащат на база на македонските ни заплати, които са под минималната работна заплата в България и ни предстоят отново часове наред в писане на кореспонденция и финансови отчети, които идват като бонус на това, че нямаме работна виза в Македония, а се наложи да си търсим приятели, които да ни осигуряват в България. Благодарни сме на Библейска лига, че го правят за нас! Благодарни сме и на епископ Цюркер, че като му писахме за тази несправедливост, отговори веднага с готовност за промяна на осигурителния ни праг.
Вчера, събота, пътувахме до Петрич, за да купим лекарствата от новата терапия на мен, Милен, за диабет. Налага се да го правим всеки месец, защото здравната каса в България ги отпуска с голямо намаление.
В част от вечерната ни рутина се включва да си запишем поне три хубави неща, които са се случили през деня. Решихме да я създадем тази вечерна рутина, защото осъзнахме, че имаме склонност да се концентрираме само на неприятните си преживявания.
Част от хубавите неща, които ни се случиха през тази седмица вече ги прочетохте
- включиха ни тока;
- получихме помощ от Миријана;
- Ирена започна да се учи да свири на китара и сме благодарни на Јане за безплатните уроци;
- имаме много мило приятелство с нашите хазаи;
- чухме на запис концерта на детския хор "Захари Медникаров", в който пее внучката ни - това ни направи много горди с нея;
- чухме свидетелство от малката ни дъщеря за това, че колежката ѝ се е покаяла и е приела нашия Господ за свой Спасител;
- имахме много хубаво време в разговор с пастор Славчо от Пирдоп;
- имахме чудесна онлайн библейска беседа в неделя с група "Богоявление", към която продължават да се добавят нови хора;
- любовта ни един към друг се подновява всеки ден и става все по-красива.
18.11.2023, 6:10 часа
Днес е събота и противно на решението ни да пишем всяка неделя, аз (Ирена) станах рано и седнах да напиша какво ни се случва.
Снощи имахме посещение от суперинтендант Марян Димов. За да запазя хронологията на случващото се с нас, ще кажа, че когато разбрах от Милен, че ще имаме тази среща с него, интуицията ми подсказа, че нещо лошо се случва.
Разговорът започна с отчет, който той ни поиска за работата ни в църквите и хората, които той познава, защото Радовиш е неговият роден град и както сме казвали и преди Радовишката църква се състои от неговото семейство - майка и двамата му братя с жените и децата им.
Когато той каза за повода, за който ни е посетил, останахме като попарени с вряла вода.
Нека да се опитам да предам обясненията му:
1. Тъй като епископът е отказал да плаща наемът за жилището, в което живеем, се налага да бъде плащан от Македонската църква.
2. "Църковното представничество" или съвета от хора, които вземат решения в църквата в национален мащаб, са решили, че ние трябва да се преместим да живеем в пасторския дом в село Раклиш ДО 31.12.2023.
3. Думите на суперинтенданта бяха, че одобрява тяхното решение, защото има жилище, което не се използва, а църквата се товари с разход, който е излишен.
Нашият наем е 220 евро. Ремонтите, които се налагат в Раклиш ще надминат 10 000 евро (ако Марян Димов удържи на думата си и извърши всичко, което се налага). Трябва да се подменят абсолютно всички мебели, включително и кухнята, както и всички електроуреди. Наложително е да се подмени част от пода в кухнята, както и плочките по стената. Но и те не са толкова спешни колкото е спешна подмяната на електрическата инсталация, защото сградата е строена в малко селце, по време когато не са използвали толкова електричеството, колкото се използва сега и мрежата е предвидена за слабо натоварване. Освен това 1/3 от кухнята е заета от една готварска печка на дърва (каквато използваше моята прабаба), която служи за котелно на парното. Когато се грижехме за покойната проповедничка, която живееше там, от опит разбрахме колко трудно се пали тази печка, колко много пуши и не топли...
Брат му на Милен планира отпуската си, за да ни посети от Англия за празниците и не знаем какво и как да му кажем... Много се надявам да не чете скоро това. Поне докато не намерим начин да му обясним без да обвиняваме хората от църковните структури.
Така - толкова по финансовата страна на въпроса.
Сега да погледнем ситуацията по-стратегически и да опитам да покажа цялата картина.
Македония има 11 методистки църкви. Само 3 от тях са в сравнително големи за Македония градове - Скопие, Прилеп, и Струмица. Останалите са в много малки и със затихващи функции градчета и села. Както и в другите посткомунистически държави, така и Македония страда от миграция на хората към големите градове. Методистката църква има сграда с пасторски дом в Битола, която стои затворена. Битола е вторият по население град в Македония, според информация в интернет .
Според македонците, с които разговаряме обаче Куманово го изпреварва.
В миналото методистката църква е имала църкви освен в Битола, и в Куманово и в Штип.
И вместо да се насочат усилия и финанси към големите градове, където са интелигентните хора на Македония, където има университети и работни места, където ИМА ХОРА, единственият ръкоположен пастор (освен суперинтенданта) е изпратен в обезлюдено село, за което няма шанс хората да се върнат отново. Случва се дори и сред църковните посетители, хора, които все още не са намерили начин да добият български паспорт да ни молят за съдействие, за да избягат в Европа.
Ще се въздържа да правя анализ на мотивите да се вземе това решение. Няма да анализирам и способността на лидерството да взема решение за развитието на църквата. Оставам на четящите да размислят сами.
Ние обаче се чувстваме зле. Чувствахме се по подобен начин преди 7 години, когато бяхме спрени да разширим българската църква в Южна България.
По същия начин както и в Македония, така и българският суперинтендант не разпозна потенциала и призванието ни да служим и не само че не ни позволи да стартираме нова църква в Пловдив, но и ни обвини(чрез съпругата си - има го записано в протоколите на конференцията), че имаме желание да се преселим да живеем в голям град. Милен беше разговарял с всеки от колегите, бяхме направили проучване и обобщихме статистиките в презентация. Бяхме направили предварителен план не само за стартирането на новата църква, но и за финансиране и самофинансиране. Епископ Щтрайф беше много въодушевен също. Но когато Милен представи нашия план под формата на презентация пред конференцията, Нина Топалска се изправи и изказа позицията, която споменах вече. За тези, които не са запознати с манталитета на Балканите, се чувствам длъжна да кажа, че църквите са отражение на държавите ни - корупция на всяко ниво. В случая имам предвид корупция на взаимоотношенията. Ние никога не сме били подмазвачи нито "да" хора, които да премълчават истината. Така че нашият проект не беше подкрепен, защото беше даден "тон" за реакция на предложението ни (за тези, които не знаят Нина Топалска е съпругата на българския тогавашен наместник на епископа). След това бяха ограничени парите и постепенно спрени проектите на комисиите, които с Милен председателствахме. Аз отговарях за работата с деца, а комисията за евангелизация беше в ресора на Милен.
Виждаме, че за пореден път сме ограничавани да служим. И това ни кара да се чувстваме зле.
Питам се: Добре де, Бог не вижда ли какво се случва?
Защо в тези посткомунистически държави нарочно се ограничава разширяването на църквата, и се спират точно служителите с евангелизаторски призив и план?
Не се осмелявам да давам отговори, но читателят може да си отговори и сам.
Милен все още спи и се надявам този стрес да не се отрази на здравословното му състояние, защото лекарите казват, че стресът много влияе на диабетиците и трябва да се пази.
Не зная какво да мисля, но няма да скрия, че се питам дали има смисъл да продължаваме да се борим с вятърните мелници? Нека Бог да отсъди и определи нашето бъдеще. За сега толкова от мен.
19.11.2023
Вчера Милен води семинар за кръщение в църквата в Кочани, за която отговаря като надзорен пастор. Замина и служи, въпреки че беше с високо за него кръвно налягане.
А беше с високо кръвно налягане, заради това, че не може да се примири с факта, че няма стратегия в управлението на Македонската църква; защото разбираме за корупционни практики; защото му е трудно да повярва, че Бог има някакъв план за нас в това малко село, в което ни изпращат да живеем, до което дори няма автобус. В което единствените два магазина продават хляб, мляко, цигари и подправки, няма млади хора и деца, а останалите работят извън селото и се стремят да го напуснат...
Днес имахме гост - пенсионираният проповедник от Радовиш, който е имал желание и сили да продължи да служи, но църковните политики, интриги и игри са го наранили и разочаровали до толкова, че е започнал да посещава баптистката църква в града. Това е един много деликатен, честен и фин човек, който не говори нищо конкретно за никого, само за това как се чувства и как се е чувствал. Но ние от недоизказаните му думи разбираме, че сме доведени на едно много ужасно място.
А аз казвам: Господи какво виждаш Ти в нашата ситуация; какво мислиш Ти за случващото се с нас и какво би направил Ти?
Защото ако Бог не направи чудо, ние няма как да повлияем, нито бихме могли да направим нещо, за да има промяна. Бог да ни е на помощ!
27.11.2023, понеделник
Вчерашният ден беше доста натоварен със задачи, богослужения, но ето ни днес.
В събота суперинтендант Димов организира хора, които да изнесат старите мебели от пасторския апартамент в Раклиш. Опитах се(Ирена) да разговарям с него за необходимите ремонти, но той се оправда, че църковното настоятелство взема решения. Но все пак каза, че "нашето настаняване в Раклиш ще е временно, затова да се примирим с това, което ни дадат."
Гледах как всеки рови и иска разрешение от суперинтенданта да вземе това или онова и с благодарност към Бог осъзнаваме, че ние може и да не сме богати с пари хора, но сме достатъчно богати ментално, за да забелязваме колко нередно е това. Писах и трих последното изречение, защото осъзнавам, че публикуваното в интернет е публично достояние. Честно да си призная, хората тук са много отмъстителни и не приемат различно от тяхното мнение и ние все още сме натрапници и пречка за тяхното съществуване. Осъзнах, че дори и само отказът ни да ровим във вещите на покойната и отказът да използваме старите нейни неща, ги дразни и вероятно това се дължи на изобличението на съвестта им вътре в тях... Подозирам, че ни мислят за надменни и съм сигурна, че не ни разбират, но ни завиждат за превъзходния дух, който носим в нас. Защото дори и да не го демонстрираме, ние сме такива каквито сме. Аз съм внучка на благородници от един малък град в България. Възпитавана съм с класическа музика, обноски на масата, искрено и любезно отношение лишено от лъжи и интриги. Милен е внук на богат търговец, който е пътувал много в чужбина и е донесъл напредъка на технологиите в земеделието в нашия град. Ние имаме "мая", както казваме в нашия край, която е добра основа за изграждане на християнски характер.
Та да се върна на свършената работа - половината от всичко неработещо и морално остаряло беше отнесено от брата на суперинтендант Димов, а другата част беше продадена на роми за 500 евро. В пасторския апартамент в момента има една стара, но здрава трапезарийна маса с 6 стола, шкаф за телевизор и ниска масичка за пред диван в дневна стая.
Днес, понеделник, Милен е в къщата в опити да почисти системата за отопление - старата готварска печка, комините и да опита да я подкара. Да видим как ще се справим с това предизвикателство...
Позитивните неща, с които завършвахме всеки ден се свеждат до две основни:
Най-доброто е, че Бог е с нас!
Ние сме заедно и каквото и да ни донесе живота, ще го преминем заедно!
Другата новост е, че "Богоявленци" настояват за присъствени събирания. Вече не си спомням дали съм писала за това, ама сред многото оплаквания, май се бяхме фокусирали прекалено много на негативите и пропускахме да прославим Бог за Неговата голяма милост...
Накратко - по време на нашия престой в Сърбия, се чувахме често с приятели от методистките среди в София, които останаха извън църквата след промените. Постепенно назря идеята да направим канал, в който да обединим всички и да спестим време да ги насърчаваме и поучаваме поотделно. Така през януари създадохме фейсбук групата "Богоявление", в която да имаме връзка. Използвахме функцията видео-стая, защото безплатния зуум ни ограничаваше до 45 минути. Така че с Анна Маринова и Милен започнахме ежеседмични библейски беседи. Милен изнася проповеди и поучения по Новия Завет, докато Анна (която е доцент по богословие от Софийски университет) изнася библейски беседи по Стария Завет. В момента използваме платформата на Jit.si. Това е линк за включване в нашите неделни срещи в 20:00 часа БГ време. https://meet.jit.si/Bogoyavlenie
При всяко от нашите пътувания до България, когато преминавахме през София, Милен отслужваше причастие и използвахме всяка възможност да ги насърчим в тяхната вяра. Когато бяхме в Разлог, България това лято за нашият годишен отпуск, те дойдоха при нас, за да приемат причастие.
Та тези наши скъпи на сърцето ни приятели искат да се промени начина, по който се събират и да смятат, че е време да общуват "на живо". Ще запиша тази нужда в страницата "Молитвени нужди".
Ще повдигна молитвената нужда за детска и тенейджерска група в Раклиш. Вчера за пореден път не дойдоха деца за детски час. Бог да ни е на помощ!
Сега ставам, защото след няколко часа ще имаме урок по македонски и трябва да се подготвя (в събота, когато обикновено учим повече бяхме заети с разчистването на жилището в Раклиш.)
Не знам дали и кой чете, това което пишем, но много се надявам докато го четете да намерите в себе си мотивация да прославите Бог и да избирате ежедневно да Го следвате и обичате, защото Той заслужава цялата наша почит и любов!
05.12.2023
В неделя завърши евангелизацията в село Моноспитово. Това е едно от селата, в които е започнал методизмът в Македония и почти цялото село някога е било част от църквата. Милен откри евангелизацията в четвъртък, 30.11.2023 година. Неговата проповед може да чуете ТУК.
А това са някои снимки от онази вечер.
Няма да спазя хронологията, но една седмица преди евангелизацията, Ирена проведе работилница за поздравителни картички. На нея бяха поканени жени, които не са част от заедницата, както и жени, които отдавна не са я посещавали.
Следват снимки от събитието.
10.12.2023
Честит да ни е Първият адвент! Днес в Македонската църква се отбелязва началото на Адвентния период. Разбираме, че в църквите, за които отговаряме няма изградена традиция, но въпреки всичко да кажем поне, че нямаше опозиция и изглежда, че хората се радват да усетят наближаващия празник с нови за тях ритуали и традиции. В Радовиш беше подновен детският час. Води го една от снахите на суперинтенданта - Таня Димова. Вчера, по време на детския час децата са украсили заличката.
Споделяме снимки от Радовиш:
В Раклиш украсата за прадника беше сведена до Коледен венец и свещи. На богослужението присъстваха 4 души без служителите. Ето снимка и от Раклиш:
Сигурно забелязвате, че има музикант, който свири и в двете църкви. Това е пансионираният локален пастор Яне Янев, който за сега се е завърнал и изявява желание да служи. Надяваме се скоро да чуем добри новини от него.
В петък участвахме в пасторска среща, на която бяхме информирани, че преместването ни в Раклиш се отменя за края на февруари. Ще се въздържим от коментар защо се случват неприятните неща около нас, но ще кажем с голяма благодарност, че отлагането се случи заради намесата на епископа. Слава на Бога!
Братът на Милен няма да дойде за празниците, а ще ни гостува след 15-ти януари. Но пък ние получихме покана от сестрата на Ирена за Коледните празници. Така че ще се възползваме от правото си на годишен отпуск и на 20-ти декември ще пътуваме за Германия. Оказва се, че самолетните билети до Германия са по-евтини от пътя с автомобил до Добрич... Бихме искали да посетим майките си, но тези промени в плановете на Македонската църква за нас, объркаха плановете на цялото ни голямо семейство.
Следващата седмица очакваме да ни гостува д-р Анна Маринова, която е активен участник в Софийската ни онлайн група "Богоявление". Чакаме с нетърпение да прекараме време заедно.
19.12.2023
Имахме и друга задача в Петрич, но до никъде не я завършихме. Трябва да си открием банкови сметки в евро по препоръка на счетоводителя на епископа, защото имаме много най-близките до нас български градове - Петрич и Сандански нашата банка няма клон. Направихме някои проучвания за други банки, но не взехме решение. Отворени сме за препоръки и информация.
Изминалата седмица за нас беше спокойна. Рени имаше рожден ден на 12-ти декември. Нямахме планове да го празнуваме по някакъв особен начин. Но Бог беше много добър и не планирано имахме гости. Докато течеше урокът ни по македонски дойде съпругата на евангелския пастор, за да поздрави Ирена и да ѝ донесе подарък. Звъннахме им да дойдат по-късно. Тъкмо те заминаха и дойдоха нашите хазяи с децата си. Прекарахме целия следобед и вечерта с мили хора, които ни уважиха. 
Тук сме с Роберт и Красимира. Красимира е българка, а Робърт е македонец.
-На следващия ден отидохме до Петрич, за да купим лекарствата на Милен за диабет. С нас дойдоха пенсионирания проповедник Яне Янев и приятелката му - Зуица.
Имаме новина за споделяне:
Утре ще летим за Дортмунд. И до 29-ти ще прекараме остатъка от годишния си отпуск в Essen, заедно със сина ни Сава и с Гълъбина, сестрата на Ирена. Тя на 21-ви ще празнува 50-годишен юбилей. Много неочаквано и чудесно се получи.
Оказа се, че понеже в Македония Рождество се празнува на 6 и 7-ми януари, за нашата Коледа нямаше интерес към самолетните билети от Скопие и цените бяха изненадващо ниски. Няма нищо случайно!
Благодарни сме на Бога!
Следващата страница от поледицата може да прочетете ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар