Първата част на нашето пътуване към Македония може да прочетете ТУК.
А Втората част от нашето приключение за достигането на Македония, може да прочетете ТУК.
На 21-ви май 2023 погребахме пенсионираната проповедничка Зора Вучкова.
Казват, че за покойниците се говори или добро или нищо. Ние имахме много малко време с нея, за да имаме много за разказване, затова почтително ще замълчим.
Остават две седмици, в които с децата и тинейджърите ще можем да подготвим програма за Петдесятница.
Най-неочаквано за нас, тинейджърите от Раклиш напуснаха чат групата с лаконичното: "Аз повече няма да идвам на тинейджърски час. Аз също, аз също..." - без обяснение или поне някакъв намек.
И така в тинейджърската група остана само едно момче, чийто родители са част от градската църква.
От 31 май до 3 юни взехме участие в семинар за обучение на проповедници. Гости-говорители бяха Маркус Аленбах
(На снимката Маркус Аленбах)
и Питър (ще допиша по-късно фамилията). Изкарахме няколко спокойни от стрес и неприятности дни в Божието присъствие и насърчение. Темата, която дискутирахме беше свързана с богослужението като цяло - послание, литургичната му форма, взаимоотношенията в църквата и други полезни теми.
Вероятно щяхме да приемем много повече от Питър, ако не го бяхме чули още в самото начало, по време на вечерята, как злослови български пастор, който бил "Опитвал да го убеди, че Македония била българска", но той оставил думите да преминат през едното ухо и да излязат от другото. Дори и някой някога да го е правил, не прави чест на един методист да настройва "учениците" си, които е изпратен да учи. Още по-жалко би било, ако е поредният, дошъл да трупа дивиденти от чуждите конфликти. Колкото и богословски знания да има човек, колкото и систематично и подредено да умее да ги изложи, когато не са подплатени с християнска етика и добър характер, са като "кимвал, що звънти и мед що дрънка" 1 Коринтяни 13:1. Жалко, много жалко!
За Петдесятница (4 юни) Ирена събра останалите деца и направиха пантомима по 1 Псалм, изпяха песен по 1 Псалм, а едно от момичетата беше научило да я свири и им акомпанираше.
След богослужението отпразнувахме рождения ден на църквата с торта и банички.
А сега малко лична информация: Нашето семейство навърши 25 години. Отпразнувахме годишнината си с голямо закъснение в Гърция. За нас Гърция като дестинация винаги е била непостижимо далечно пътуване. Но в Радовиш, където живеем в момента сме само на 80 км от границата с Гърция. Така че се присъединихме към Ана Чижик(от Падина, Сърбия) на нейната почивка в Ней Пори и прекарахме два незабравими дни.
Ана е човек, който вярно обича Бог и ближните си и за нас и нашите души беше голяма утеха. Надяваме се Бог отново да ни даде възможност да Му служим заедно!
11.06.2023
Милен е надзорен пастор на църквата в Кочани, затова на 10 и 11-ти бяхме там.
В събота вечер бяхме с младежите, а в неделното богослужение Милен проповядва и отслужи причастие.
Проповедта му може да се гледа във Фейсбук от 19-тата минута на ТОВА ВИДЕО.
14.06.2023
Не е скучен животът ни откъм драма и трудности.
Спокойният живот в Добрич, България остана далеч в миналото ни.
Снощи за пореден път чухме за пребит българин в Струга. Нападнат в гръб и пребит с метални боксове заради това, че не крие българската си идентичност. Днес четем в българската преса за случая и не ни става по-спокойно.
Досегашните обяснения на македонските власти за нападенията над българи бяха, че клубовете, в които се събирали македонските граждани с българска идентичност носели имена на личности, които са предмет на спор между историците от двете държави.
В Струга клубът не носи такова име, затова по медиите пишат, че нападателите са албанци.
Но свидетели твърдят, че по време на побоя нападателите са наричали българина - "мръсен българин".
Това дава повод на българските националисти от партия ВМРО да искат "Министерският съвет да поиска замразяване на преговорите за членство на РС Македония в Европейския съюз, докато не бъде спрян „геноцидът над македонските българи”."
Никога не съм се интересувала от политика и след всеки подобен случай, отразен от медиите се убеждавам, че политиката е много мръсна игра, в която потърпевши са обикновените хора, които нямат вина. Хора като нас, хора които си гледат работата и мисията без да вземат отношение и позиция.
Днес трябва да отида (Ирена) в Раклиш за час с тинейджърите и имах намерение да вървя пеша, за да срещам хора. Контактите ни са много ограничени - три семейства от църквата в Радовиш, едно семейство пенсионери от Раклиш и двама мъже - вдовци. Затова всеки контакт с други хора е важен за нас!
Страх ме е да изляза от в къщи днес и да ходя пеша по улиците. Чувствам се излишно напрегната.
23.06
На лагер сме, организиран от комисията за работа с деца. Водим 6 деца от Радовиш.
С Ирена отговаряме за транспорта, за храната и водим малки групи. Базата е много подходяща за лагери. Обяд и вечеря имаме от ресторант в близкото село, закуската ние я приготвяме на място, а за времето за снакс купихме пакетирани сладки, плодове и сокове. Ние също така отговаряме за хигиената на тоалетните, за сервиране и почистване след хранене. Работата е много тежка, защото доброволците, които обещават да се включват, не се появяват навреме в кухнята. А програмата си върви и часовете за хранене трябва да се спазват. Много сме преуморени вече.
Не сме свикнали с такова несериозно отношение. Постоянно се чудим дали това отношение към нас е защото сме българи или просто доброволците на лагера са несериозни, безотговорни или избират за по-лесно да забравят за обещаното???
Ставаме все по-чувствителни вече относно отношението, което имаме от македонците. Защото тази сутрин преди закуската, докато течеше утринната гимнастика и ние отново сами приготвяхме закуската в кухнята и са направили общата снимка за лагера без нас…
Вече е все по-трудно да вярваме, че не е тенденция.
Всички се усмихват докато обещават и все така се усмихват докато се извиняват, че са те оставили да свършиш цялата работа сам.
29.06
Чета и пропрочитам последните абзаци и не мога да се оттърся от усещането, че всичко, което пишем е оплаквания и пак оплаквания.
Осъзнавам, че е така, но за съжаление и днес съм тук, за да споделя поредното трудно време с църквата в Раклиш. Нарочно изчаках няколко дни, за да не съм много емоционален.
И все пак. По време на неделното богослужение, двама мъже прекъснаха Ирена и недоволстваха от използването на съвременни техники и технологии в богослужението.
От както Ирена е отговорна за селската църква използва мултимедиен проектор, за да прожектира текстовете на песните на стената. А понеже в църквата няма музиканти, използва малка тонколонка и лаптоп, за да има поне акомпанимент за старите химни, които хората искат да се пеят. Ирена ги спря, пусна музиката за следващата песен и запя. Единият мъж най-демонстративно излезе и се върна чак в края на богослужението, за да продължи с крясъците и кавгата.
Чудим се какво бихме могли да направим за църквата...
Понеже хората не свидетелстват за вярата си, а и не искат да го правят, решихме да започнем прожекция на библейски филми в неделните вечери. В неделя за първи път опънахме екран, но за съжаление в селото нямаше електричество и първата прожекция не се състоя.
Бог да ни е на помощ!
02.07.2023
Ирена получи удължаване на престоя в Македония до 13.11.2023 г.
А през октомври ще трябва да отидем до България, за да подновим паспортите си.
Веднъж месечно, в първата неделя от месеца, двете църкви се събират в Раклиш, за да приемат причастие. Днес беше такъв ден, но от Раклиш не дойде никой.
Днес започваме поредица от прожекции на библейски филми в Раклиш. Поставихме постер на витрината на селския магазин с програмата и се надяваме да има интерес.
Не знаем какво друго бихме могли да направим, за да достигнем до нови хора...
Молим се на Бог и се надяваме да ни дава мъдрост и плод от труда ни!
А това е символичният "парапет" на нашия балкон.
Бог всичко е създал прекрасно!
27.07.2023
На 21-ви юли Милен проповядва на младежко събиране на младежите в с. Муртино. Призивът на Бог беше за посветен на Бог живот с "превъзходен дух", който да е нашето добро свидетелство.
Миналата седмица проведохме детска програма в Раклиш, за която може да прочетете ТУК.
Сега се подготвяме за младежки лагер, който ще се проведе следващата седмица в Сърбия.
28.07.2023
Температурите в Радовиш скочиха до 45-50 градуса по Целзий. За нас става все по-трудно да излизаме извън дома ни. А на всичкото отгоре в къщи нямаме климатик.
При преместването ни в Македония, наехме етаж от къща, в който имаше един климатик в дневната, който предишната собственичка на къщата демонтира. А в спалнята беше монтиран някакъв стар, пожълтял климатик. Суперинтендант Димов присъства на монтажа му и ни увери, че е работещ и няма да имаме проблеми. Още през април климатикът спря да работи нормално и ние веднага го информирахме.
Чувствам този блог като дневник, в който за пореден път пиша изпълнена с разочарование и неприятни чувства.
Тук повечето хора имат приятелства само за корист и при първа възможност се лъжат и мамят един друг.
Извикахме майстор за климатика, той дойде с огромно закъснение, направи нещо по климатика за около 10 минути, за което взе около 40 евро, замина си, а на следващия ден климатикът отново не работи... Обадихме му се и той обеща да дойде вчера. След много телефонни разговори обеща да дойде след 20:00 часа, но така и не дойде...
Климатикът в дневната все още е демонтиран и "'чакаме да дойде нашия ред" да го монтират.
Но ние не вярваме на никого вече. И не се и надяваме някой да дойде, когато ни "дойде редът". Много е уморително да се живее сред хора, които успяват да получат елементарни неща само, ако познават "подходящия" човек, който да свърши работа.
Нямаме нито един приятел тук. Но слава на Бог, Исус е нашият най-верен приятел! И се оказва, че познаваме най-подходящата личност, която да ни помогне. А ако се забави с помощта, значи ще преживеем обстоятелствата и ще имаме свидетелство за Божия слава!
Нямаме на кого друг да разчитаме да ни помогне?! Така че записваме тази молитвена нужда в страницата Молитвени нужди като нужда от "нормални условия на живот"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар