Притчата за талантите, която чухме, е част от поредицата от учения на Исус, в които той учеше учениците си как да устоят в предстоящите трудни времена и как да живеят в очакване на завръщането на Господа.
Подобно на всички притчи в тази поредица, и тази разказва, че Господ със сигурност ще се завърне, но освен, че тази притча за талантите описва как функционира Божието царство, тя е и днешното послание към нас – Христовите ученици, за това как трябва да живеем, докато чакаме Господ да дойде.
За да разберем тази притча, трябва да знаем какво са разбрали хората, които са я слушали. Думата "талант" имала две значения, които не са това, което си мислим, когато чуем думата днес. По времето на Исус талантът е бил мярка за тегло, като килограм или тон. Смятало се, че талантът е тежестта, която един възрастен мъж може да носи на гръб. Но думата "талант" означавало също така и определена сума пари. Преди две хиляди години един талант е бил еквивалентен на това, което човек може да спечели за 15-20 години. Един талант бил много пари, а пет таланта били пари, които можело да бъдат спечелени за няколко живота, ако човек нямаше разходи.
В нашето съвремие думата "талант" е приела значението на умение или способност. Ако някой има дарба или способност - като способността да създава изкуство, или способността да свири или композира музика, или способността да успява в бизнеса - ние наричаме тази способност "талант". Всъщност нашата дефиниция на тази дума е дошла от същата притча.
В духовен смисъл талантът се разбира като притежаването на различни способности, дадени от Бога, които трябва да използваме в служба на Бога и за разширяване на Небесното царство. Нека да четем в Божието Слово в Римляни 12:3-6
И така, нека се върнем към текста: В стихове 16 и 17 Божието слово описва двама слуги, които работят усилено, за да увеличат това, което им е дадено. Обърнете внимание, че господарят им е поверил своите притежания и богатството си.
В стих 18 четем за третия слуга, който като получи един талант, отиде и го зарови в земята и така реши да употреби парите на господаря си.
Това е бил обичаен начин за съхраняване на пари в миналото, когато парите са били заравяни на тайни места. И сега този начин на съхранение се използва в селата на Балканите от хора, които не са много образовани, не са предприемчиви и не вярват на банковата система. Но духовните таланти и дарбите трябва да се използват, а не да се погребват.
Тази притча е още едно доказателство, че библейският текст е заимстван в развитието на езика. От тази притча изразите - талант, талантлив, не погребвайте таланта си и т.н. - станали стереотипни, обичайни и са използвани в ежедневието.
Подобно на всички притчи в тази поредица, и тази разказва, че Господ със сигурност ще се завърне, но освен, че тази притча за талантите описва как функционира Божието царство, тя е и днешното послание към нас – Христовите ученици, за това как трябва да живеем, докато чакаме Господ да дойде.
За да разберем тази притча, трябва да знаем какво са разбрали хората, които са я слушали. Думата "талант" имала две значения, които не са това, което си мислим, когато чуем думата днес. По времето на Исус талантът е бил мярка за тегло, като килограм или тон. Смятало се, че талантът е тежестта, която един възрастен мъж може да носи на гръб. Но думата "талант" означавало също така и определена сума пари. Преди две хиляди години един талант е бил еквивалентен на това, което човек може да спечели за 15-20 години. Един талант бил много пари, а пет таланта били пари, които можело да бъдат спечелени за няколко живота, ако човек нямаше разходи.
В нашето съвремие думата "талант" е приела значението на умение или способност. Ако някой има дарба или способност - като способността да създава изкуство, или способността да свири или композира музика, или способността да успява в бизнеса - ние наричаме тази способност "талант". Всъщност нашата дефиниция на тази дума е дошла от същата притча.
В духовен смисъл талантът се разбира като притежаването на различни способности, дадени от Бога, които трябва да използваме в служба на Бога и за разширяване на Небесното царство. Нека да четем в Божието Слово в Римляни 12:3-6
И така, нека се върнем към текста: В стихове 16 и 17 Божието слово описва двама слуги, които работят усилено, за да увеличат това, което им е дадено. Обърнете внимание, че господарят им е поверил своите притежания и богатството си.
В стих 18 четем за третия слуга, който като получи един талант, отиде и го зарови в земята и така реши да употреби парите на господаря си.
Това е бил обичаен начин за съхраняване на пари в миналото, когато парите са били заравяни на тайни места. И сега този начин на съхранение се използва в селата на Балканите от хора, които не са много образовани, не са предприемчиви и не вярват на банковата система. Но духовните таланти и дарбите трябва да се използват, а не да се погребват.
Тази притча е още едно доказателство, че библейският текст е заимстван в развитието на езика. От тази притча изразите - талант, талантлив, не погребвайте таланта си и т.н. - станали стереотипни, обичайни и са използвани в ежедневието.
В стих 19 има важен момент, върху който искам да помислим – Господарят се върна и поиска сметка от слугите си.
Забележете, че слугите не отиват при господаря, за да получат дължимото за делата си, но господарят идва при тях. Господарят на слугите отиде в чужбина, без да им каже какво да правят с тези пари. Така че те трябваше сами да се досетят какво да правят с тях. Двама от тях знаеха, че ще им бъде поискан отчет и постъпиха разумно. Третият обаче мислеше другояче.
И така, какво ни носи тази притча, около 2000 години по-късно? Как да тълкуваме значението ѝ в светлината на нашия свят, в който нещата не са толкова прости като “господар, който заминава и ни оставя да управляваме собствеността му”?
При нашето кръщение на всеки от нас беше дадена Неговата божествена спасителна благодат – „талантът“ от притчата.
Какви са нещата, които Бог ни е дал на разположение, докато дойде отново?
2. Бог, в Своята голяма грижа към нас, ни е благословил с наследство, дал ни е притежания и богатства, за които много погрешно смятаме, че са наши. Исус говори за пари. Може да са лири, може да са евро, може да са левове; но всеки човек е надарен с известна степен на богатство. И един ден Господ ще се върне да ни попита какво сме направили с повереното ни. — Заровихте ли парите в буркани или ги оставихте в банкова сметка? Или заложихте на сигурно, като ги заделихте за "черни дни"?
Дали се сещаме, че може да ги използваме, за да се разширява Божието царство, като докоснеме живота на хората?” Защото, скъпи мои, искам да знаете, че нашето богатство, наследство, пари, които имаме, не са наши. Както къщите не са наши, така и нивите не са наши. Всичко е на Господа и Той е благоволил да ни го повери, за да го използваме. Така че, когато му дойде времето, Той със сигурност ще ни попита: „Какво направи с това, което ти поверих?“.
3. И последно, но на първо място по важност - Бог ни даде вяра в Евангелието. Кой може да се похвали, че сам е създал някога вяра?! Бог казва днес: „Дадох ти духовно любопитство и създадох в теб празнина, която можеш да напълниш само с Моето присъствие. С какво я запълни? Обградих те с Божиите доказателства и ти изпратих хора, които да проповядват Словото Ми; имаше всякакви възможности да практикуваш вярата си.
Какво направи с нея?
Практикува ли някога живот на вяра или винаги си избирал сигурното?
Колко е привлекателно за вас идеята да се живее на ръба?
Дали някога рискува репутацията и сигурността си заради факта, че това, което казвам, е истина?
На Мен ли вярваш или само на това, което може да бъде докоснато, доказано и видяно?'
Това са въпросите, които Бог, Господарят на нашия живот, ни задава в днешното послание.
Защото скъпи братя и сестри – няма значение по кое време и по какъв точно начин, дали по време на Страшния съд или не – Бог ще иска сметка от всеки човек и за наша безопасност и за да бъдем подготвени за този ден, нека да решим.
И моята работа като проповедник на Божието слово е да ви напомням и да се уверя, че поверената ми църква е предупредена за предстоящия съд. А пък и Исус го каза: „Който има уши да слуша, нека слуша“.
Но да се върнем на притчата. Имаме трима слуги - двама мъдри и един глупав.
Господарят похвали мъдрите и им обеща голямо благословение. За какво мислите, че бяха похвалени двамата слуги? Те бяха похвалени за тяхната вярност. В реакцията на господаря виждаме Божия характер – суров, дори жесток, но справедлив. Ние предпочитаме да слушаме поучения и проповеди за един добър и милостив Господ, който ще ни благослови, защото е дал хиляди обещания за това. Но не трябва да забравяме, че живеем в завет с Бог. И всеки завет е един вид двустранен договор. Ако Божието задължение в този завет е – със смъртта Си да ни изкупи за вечен живот, благославяйки, грижейки и защитавайки ни – тогава нашата част е да Му бъдем верни!
Как се изразява верността към Бог в живота ни?
Бог очаква от нас да вземем и използваме благодатта, която Бог ни дава ежедневно, за да изградим Неговото царство. Той иска всички ние да сме на негово разположение. Както казва апостол Павел, трябва да сме готови светът да ни види като безумци, като луди заради Христа. Нека да прочетем 1 Коринтяни 1:18
Какво мислите, че си мислеха някои от колегите ми в училището, в което работех? Някои от тях, които вече бяха приели Господ в сърцата си, разбраха решението ми да дойда тук. Но за останалото бях абсолутно луда. Кажете ми кой напуска сигурен, уреден живот с много висока заплата, за да отиде в неизвестното; с хора, които не познава и хора, които не го познават!? Да загуби авторитета, който е градил с години?! Да даде живота си на разположение на народ, който го смята за политически враг и го подозира в нечисти намерения?! Защото, вижте, да бъдеш чужденец в Македония е много трудно. А да бъдеш българин е още по-трудно! Кажете ми, кой нормален човек би го направил това?! Ако не беше Божието призвание в живота ми, нямаше дори да си помисля да го направя!
Решението ми да остана вярна на Бог беше благословено. Вече не се чувствам нежелана от хората в Македония, дори и да нямаме добра комуникация. Не само това - Бог ми даде невероятна любов към вас. Въпреки че не получавам нито уважение, нито любов, както подобава на Божи пратеник, изпратен за ваше благословение.
Това означава да бъдеш верен на Бог - да обичаш, когато си наранен и те боли. Означава да даваш, когато изглежда трудно и да прощаваш, когато си обиден.
И вижте, и тримата слуги преживяха последствия от решенията си. Виждате ли мили мои, винаги има последствия, дори и да не ги виждаме веднага. Не се заблуждавайте, че последиците се бавят. Бог е милостив и ни чака да се покаем и да се обърнем в правия път.
Последствията от правилното решение на първите двама слуги бяха похвала и благословения. Но третият беше осъден за решенията и действията си. И вижте, не Бог е лош, когато ни се случват неприятни неща, а това, което решаваме да направим или да не направим с живота си. Защото Господ в благостта си даде на всички.
На всеки от нас е дадена мярка благодат и вяра.
Верните слуги поеха рискове. Те можеха да загубят, но доброволно се поставиха в позиция на уязвимост. Те използваха талантите, които им даде господарят. Те знаеха, че „ако не рискуват – няма да спечелят“.
Нашият Господ очаква от нас, неговите верни слуги, да бъдем непоколебими и да поемаме рискове.
Какво рискуваме днес? - Да ни се подиграват заради нашата вяра! Но нашето решение трябва да бъде – да се поставим в уязвима позиция заради Него. Той не очаква от нас да играем на сигурно, като погребем Неговата благодат; още по-малко пък - да използваме Неговата любов, за да угаждаме на себе си и да живеем за себе си. Христос не понесе Голгота, за да води множество страхливци в битката за този свят, които са твърде плахи, за да провъзгласяват Неговата любов и затова изграждат свое собствено царство, а не Божието!
Забележете, че слугите не отиват при господаря, за да получат дължимото за делата си, но господарят идва при тях. Господарят на слугите отиде в чужбина, без да им каже какво да правят с тези пари. Така че те трябваше сами да се досетят какво да правят с тях. Двама от тях знаеха, че ще им бъде поискан отчет и постъпиха разумно. Третият обаче мислеше другояче.
И така, какво ни носи тази притча, около 2000 години по-късно? Как да тълкуваме значението ѝ в светлината на нашия свят, в който нещата не са толкова прости като “господар, който заминава и ни оставя да управляваме собствеността му”?
При нашето кръщение на всеки от нас беше дадена Неговата божествена спасителна благодат – „талантът“ от притчата.
Какви са нещата, които Бог ни е дал на разположение, докато дойде отново?
- Умения, способности и дарби
- Той ни даде имущество, притежания и богатство
- Той ни даде вяра и вярност
2. Бог, в Своята голяма грижа към нас, ни е благословил с наследство, дал ни е притежания и богатства, за които много погрешно смятаме, че са наши. Исус говори за пари. Може да са лири, може да са евро, може да са левове; но всеки човек е надарен с известна степен на богатство. И един ден Господ ще се върне да ни попита какво сме направили с повереното ни. — Заровихте ли парите в буркани или ги оставихте в банкова сметка? Или заложихте на сигурно, като ги заделихте за "черни дни"?
Дали се сещаме, че може да ги използваме, за да се разширява Божието царство, като докоснеме живота на хората?” Защото, скъпи мои, искам да знаете, че нашето богатство, наследство, пари, които имаме, не са наши. Както къщите не са наши, така и нивите не са наши. Всичко е на Господа и Той е благоволил да ни го повери, за да го използваме. Така че, когато му дойде времето, Той със сигурност ще ни попита: „Какво направи с това, което ти поверих?“.
3. И последно, но на първо място по важност - Бог ни даде вяра в Евангелието. Кой може да се похвали, че сам е създал някога вяра?! Бог казва днес: „Дадох ти духовно любопитство и създадох в теб празнина, която можеш да напълниш само с Моето присъствие. С какво я запълни? Обградих те с Божиите доказателства и ти изпратих хора, които да проповядват Словото Ми; имаше всякакви възможности да практикуваш вярата си.
Какво направи с нея?
Практикува ли някога живот на вяра или винаги си избирал сигурното?
Колко е привлекателно за вас идеята да се живее на ръба?
Дали някога рискува репутацията и сигурността си заради факта, че това, което казвам, е истина?
На Мен ли вярваш или само на това, което може да бъде докоснато, доказано и видяно?'
Това са въпросите, които Бог, Господарят на нашия живот, ни задава в днешното послание.
Защото скъпи братя и сестри – няма значение по кое време и по какъв точно начин, дали по време на Страшния съд или не – Бог ще иска сметка от всеки човек и за наша безопасност и за да бъдем подготвени за този ден, нека да решим.
И моята работа като проповедник на Божието слово е да ви напомням и да се уверя, че поверената ми църква е предупредена за предстоящия съд. А пък и Исус го каза: „Който има уши да слуша, нека слуша“.
Но да се върнем на притчата. Имаме трима слуги - двама мъдри и един глупав.
Господарят похвали мъдрите и им обеща голямо благословение. За какво мислите, че бяха похвалени двамата слуги? Те бяха похвалени за тяхната вярност. В реакцията на господаря виждаме Божия характер – суров, дори жесток, но справедлив. Ние предпочитаме да слушаме поучения и проповеди за един добър и милостив Господ, който ще ни благослови, защото е дал хиляди обещания за това. Но не трябва да забравяме, че живеем в завет с Бог. И всеки завет е един вид двустранен договор. Ако Божието задължение в този завет е – със смъртта Си да ни изкупи за вечен живот, благославяйки, грижейки и защитавайки ни – тогава нашата част е да Му бъдем верни!
Как се изразява верността към Бог в живота ни?
Бог очаква от нас да вземем и използваме благодатта, която Бог ни дава ежедневно, за да изградим Неговото царство. Той иска всички ние да сме на негово разположение. Както казва апостол Павел, трябва да сме готови светът да ни види като безумци, като луди заради Христа. Нека да прочетем 1 Коринтяни 1:18
Какво мислите, че си мислеха някои от колегите ми в училището, в което работех? Някои от тях, които вече бяха приели Господ в сърцата си, разбраха решението ми да дойда тук. Но за останалото бях абсолутно луда. Кажете ми кой напуска сигурен, уреден живот с много висока заплата, за да отиде в неизвестното; с хора, които не познава и хора, които не го познават!? Да загуби авторитета, който е градил с години?! Да даде живота си на разположение на народ, който го смята за политически враг и го подозира в нечисти намерения?! Защото, вижте, да бъдеш чужденец в Македония е много трудно. А да бъдеш българин е още по-трудно! Кажете ми, кой нормален човек би го направил това?! Ако не беше Божието призвание в живота ми, нямаше дори да си помисля да го направя!
Решението ми да остана вярна на Бог беше благословено. Вече не се чувствам нежелана от хората в Македония, дори и да нямаме добра комуникация. Не само това - Бог ми даде невероятна любов към вас. Въпреки че не получавам нито уважение, нито любов, както подобава на Божи пратеник, изпратен за ваше благословение.
Това означава да бъдеш верен на Бог - да обичаш, когато си наранен и те боли. Означава да даваш, когато изглежда трудно и да прощаваш, когато си обиден.
И вижте, и тримата слуги преживяха последствия от решенията си. Виждате ли мили мои, винаги има последствия, дори и да не ги виждаме веднага. Не се заблуждавайте, че последиците се бавят. Бог е милостив и ни чака да се покаем и да се обърнем в правия път.
Последствията от правилното решение на първите двама слуги бяха похвала и благословения. Но третият беше осъден за решенията и действията си. И вижте, не Бог е лош, когато ни се случват неприятни неща, а това, което решаваме да направим или да не направим с живота си. Защото Господ в благостта си даде на всички.
На всеки от нас е дадена мярка благодат и вяра.
Верните слуги поеха рискове. Те можеха да загубят, но доброволно се поставиха в позиция на уязвимост. Те използваха талантите, които им даде господарят. Те знаеха, че „ако не рискуват – няма да спечелят“.
Нашият Господ очаква от нас, неговите верни слуги, да бъдем непоколебими и да поемаме рискове.
Какво рискуваме днес? - Да ни се подиграват заради нашата вяра! Но нашето решение трябва да бъде – да се поставим в уязвима позиция заради Него. Той не очаква от нас да играем на сигурно, като погребем Неговата благодат; още по-малко пък - да използваме Неговата любов, за да угаждаме на себе си и да живеем за себе си. Христос не понесе Голгота, за да води множество страхливци в битката за този свят, които са твърде плахи, за да провъзгласяват Неговата любов и затова изграждат свое собствено царство, а не Божието!
Така че нека да ги обичаме хората в Раклиш така, както Бог ни обикна! Да не се срамуваме да живеем като Христови ученици и нека да споделяме вярата си.
В заключение ще кажа още, че това е история и за доверие. Бог ни вярва. Бог ни има достатъчно доверие, за да ни повери всичките си таланти.
Затова е важен нашият отговор, важно е нашето решение да ги използваме разумно. Какво ще направим с това, което имаме? Готови ли сме да рискуваме всичко в името на Христос и идването на Неговото царство? Нека Бог да ни дава сили да го направим!
В заключение ще кажа още, че това е история и за доверие. Бог ни вярва. Бог ни има достатъчно доверие, за да ни повери всичките си таланти.
Затова е важен нашият отговор, важно е нашето решение да ги използваме разумно. Какво ще направим с това, което имаме? Готови ли сме да рискуваме всичко в името на Христос и идването на Неговото царство? Нека Бог да ни дава сили да го направим!
Проповед на Ирена Стефанова,
проповядвана на 26.11.2023 г.
в Евангелско-методистка църква в село Раклиш, Северна македония
Няма коментари:
Публикуване на коментар