На път за достигане на Македония - 2

 Случилото се в началото на нашия път за достигане на Македония, може да прочетете ТУК.

Ъпдейт от 21.02.2023 г.

Вече сме си у дома!

На 12.01.2023 г. отпътувахме от Падина, Сърбия. Трите месеца изтекоха много бързо и няма да скрием, че този период беше много хубав за нас като семейство и служители на Бог.

Тръгнахме от Сърбия към София, но не знаехме колко и къде ще чакаме отговора на Посолството на Северна Македония.

Междувременно изтече валидността на някои от документите и се наложи дъщеря ни да ги поднови, тя използва нотариално пълномощно, което предвидливо бяхме изготвили преди да напуснем България. Документите бяха изпратени до посолството. Те твърдяха, че не са ги получили, въпреки че ние имахме обратната разписка на Български пощи за доставената пратка.

Допитахме се до суперинтенданта на Македония Марјан Димов и с неговото съгласие тръгнахме за Добрич, за да извадим отново документа и да го занесем в посолството лично.

В часа, в който потегляхме от Добрич към посолството, получихме обаждане, че ни очакват в посолството, за да получим визите си.

Така че на 16.01.2023 г. получихме виза - Милен за 4 месеца, а Ирена за 6 месеца.

Служителката беше нанесла само 1-но месечна виза в паспортите ни, въпреки че Македонското МВР беше дало разрешение за 4 и 6 месечни визи. Направихме аудио запис, с който можем да удостоверим твърдението на служителката, че само 1 месец ни е позволено.

Както и да е, още същия ден се прибрахме у дома.

Още на другия ден подадохме документи за лични карти и 20 дена по-късно ги получихме. И така ние имаме разрешение за престой в Македония като мисионери - доброволци - Милен до 30 април 2023, а Ирена до 31 юни 2023 г..

Очакваме епископът да уреди социалните ни осигуровки в друга европейска държава, защото нашите визи не позволяват да се сключи трудов договор с никоя организация в Македония. От юни 2022 година, когато аз (Милен) напуснах Българската методистка църква, сме без социално осигуряване.

Продължаваме с уроците по македонски. Провеждат се онлайн и сме благодарни на Бог за отличния учител.

На 25.01.2023 година за пореден път отношенията между България и Македония бяха обтегнати то степен, България да изтегли посланика си в Скопие Ангел Ангелов и да спре всички междудържавни проекти със Северна Македония. Беше затворена границата с България в района на Петрич и бяха пропускани българи само в едната посока - посоката на излизане от Македония. Причина за случилото се е побой, нанесен на председател на един от българските клубове в Охрид. За да сме честни, трябва да кажем, че  няколко дни след случая ние все още излизахме със страх от дома си и в съботния ден, когато се провежда градския пазар, деня, в който гражданите пазаруват пресни плодове и зеленчуци, ние си останахме у дома и не посмяхме да излезем. Не е липса на доверие в Бог, а разумна мярка за предпазване от конфликти с местните. Забелязваме, че в малките населени места като Радовиш и Раклиш населението и много по-фанатично в отношението си към българите, отколкото в големите градове и столицата. Добронамерени приятели, македонци твърдят, че причината е ниската образованост на населението в малките градчета.

Странно е, че независими български граждани като нас, могат да бъдат обвинявани за политиката на България към Македония. Надяваме се скоро да се реши проблема, защото този проблем е раздухван в македонските медии и населението е насърчавано да смята българите за врагове. Няма как да скрием, че се усеща напрежение, подозрителност и понякога получаваме явни нападки, свързани с политическата обстановка.

Междувременно участвахме в 4 евангелизации - в Прилеп, в Моноспитово, в Колешино и Вељуса.

Милен проповядва в Прилеп, Колешино и във Вељуса. Проповедта на Милен в съботния ден на евангелизацията в Колешино беше много силна. Напред излязоха 1 семейство и 3 мъже.

Линк към видеото във Фейсбук

https://www.facebook.com/100089998621478/videos/1894858170898397/

Милен започва да говори от 27-мата минута

Във Вељуса напред излезе една жена за препосвещаване на Бог.

Участвахме и в домашни посещения на семейства, които ни приеха и слушаха за Христос.

Ъпдейт от 3.03.2023

Вече имахме 2 молитвени събрания и 2 библейски часа със заедниците на Радовиш и Раклиш.

На 26 февруари Ирена проповядва на литературен македонски на общо богослужение за Радовиш и Раклиш.

Божието присъствие изобличаваше хората за грях, насърчаваше за посвещение и хора приеха Божия повик за по-близко общение с Бог

.

Вчера, (02.03.2023) една жена прие Господ Исус Христос за свой Господ и Спасител.

Слава на Бог!

Вчера (21.03.2023) една жена, която някога е посещавала църквата в Раклиш почина. Нейните роднини(братя, сестра и племенница) са част от църквата и ни се обадиха, за да организираме погребението ѝ. Искането им беше да намерим македонски проповедник, който да я погребе, защото не искат българин да го направи и да говори на българо-македонски на погребението.

Трябва да признаем, че в първия момент се почувствахме много зле, отхвърлени, нежелани и обидени. Няма да скрием, че веднага дойде (услужливо нали?) идеята, че сме направили грешка да дойдем в такава агресивна към българите и България страна; че "Бог не е с нас, защото видите ли такива неща се случват". Беше ни припомнено, че още при една от първите срещи със служители на единствената неправителствена организация към църквата, се сблъскахме с обвинения и неприемственост, без дори да ни познават...

Слава на Бог за Неговата грижа за нас, за това, че ни дава разпознаване на духовете и ни отваря духовните очи да видим сатанинския план - да ни разколебае и да ни повреди.

Вечерта имахме много славно време в Божието присъствие! Бог е верен да замени лъжите на дявола с Неговата истина! Ние сме призовани и сме изпратени в Македония!

Ние не сме македонци, но не сме и българи! Ние сме поданици на Божието Царство! Ние сме емисари с мисия! Слава на Бога!

От 30 март до 2 април в Падина, Сърбия се проведе годишната конференция на трите дистрикта Албания, Северна Македония и Сърбия. 

Връщането ни в Падина беше много емоционален момент. За нас Падина винаги ще остане много специално място, на което Бог е реален за нас по особен начин. Забелязахме символиката в имената на селото и на адреса на църквата - Долна долина, село Падина. В място, което звучи като понизяване и смиряване, Бог ни се разкри като добър, грижовен, личен и в същото време Бог на семейството ни.

Не знаем дали е заради благородството в характера на словаците, но никъде не сме се чувствали по-приети и обичани, както се чувствахме в Падина и Ковачица. На снимката е суперинтендантът на Сърбия Даниел Сјанта. Със своята съпруга Елена, Ana Cizik и   още няколко жени от Падина, те направиха времето на конференцията незабравимо и всеки път като се сетим за тези дни, усещаме аромата на тяхната любов към Бог и нас.

На следващата снимка ще видите разплаканите ни лица в последните часове преди тръгването ни от Падина. Част от сърцата ни останаха там, а молитвите ни винаги ще са с тях.

А новините от конференцията са, че Ирена ще отговаря за селската църква в Раклиш под надзора на суперинтердант Марјан Димов. Милен освен отговорността за църквата в Радовиш, ще има надзор и над църквата в Кочани.

Епископът все още няма решение на казусът с нашите осигуровки. Опита да потърси съдействие от румънската методистка църква, но се оказва невъзможно и както му бяхме казали и по-рано - ще му е много трудно с документите. Остава да се опитат два варианта - НПО в България или трудов договор в европейска организация. На Бог се надяваме! Защото на 5-ти април(когато пишем това) се навършва точно една година от първият ни разговор с епископ Щрайф за преместване в Македония и ние все още нямаме социални и пенсионни осигуровки.

Тази наша нужда е записана в новата страница, която създадохме Молитвени нужди. Там ще откриете и други нужди, както лични, така и на служението ни в Македония. 

Предварително Ви благодарим за молитвите и подкрепата! Както тук, така и там, ще разказваме как Бог е отговорил. Слава да бъде на Бога!

Днес, 17.04.2023 година в селската църква в Раклиш по време на Богослужение за Светъл Понеделник суперинтендант Марян Димов представи новото назначение на Ирена по член 272 от Дисциплината на Методистката църква като "Мирянин-проповедник с назначение".

На богослужението присъстваха гости от Струмица, църквата от Радовиш и едно семейство от Скопие, които са отседнали в пасторския дом в Раклиш, за да се грижат за пенсионираната проповедничка Зора Вучкова по време на Великденските празници. От църквата в Раклиш присъстваше само касиерът Никола.

За празничното настроение допринесе участието на гостите от Струмица. Те бяха подготвили 3 песни, а Матея Димова и пастор Марян Димов свириха, Матея на цигулка, а пастор Димов на клавир и китара.

Ирена беше събрала деца от селото и децата от градската църква в Радовиш (3 деца) бяха подготвили програма, за да поздравят всички с песен и стихотворения, посветени на Великден. В края на събитието разбрахме, че някои от децата са очаквали да получат подарък за участието си и си тръгнаха разочаровани... 

Обявихме, че в неделния следобед ще очакваме деца и тинейджъри да дойдат отново. Ще се молим Бог да привлича детските сърца. Да ни е Бог на помощ, с такива традиции!!!

След края на богослужението всички бяха поканени на почерпка, подготвена от Ирена и две жени от Радовиш - Таня и Стоянка.

Новата позиция не добавя нова отговорност за Ирена, защото тя повече от 17 години проповядва и се грижи за църквата. Преживявала е отхвърляне и е била приемана, но Божията милост и любов са я държали до сега. 

Нека Бог да продължи да ѝ дава мъдрост и сила, за да служи на Бог и хората Му!

24.04.2023

Вчера на обявения час за среща с децата и тинейджърите от селската църква в Раклиш дойдоха две момчета! Слава на Бог! Ще я има групата явно!

Днес се разходихме до НЗОК (здравната каса) в Петрич, България, за да подготвим документи за продължаване на престоя на Милен в Македония (изтича на 30.04). Времето е доста ограничено, но се надяваме офиса на Македонската църква да успее навреме, за да не се налага Милен да излезе от страната и да премине през целия процес на добиване на виза отново...

Миналата седмица от 20-ти до 22-ри април участвахме в евангелизация в Кочани. Милен проповядва на 22-ри. Това е линк към проповедта му. Започва около 17-тата минута.

27.04.2023

Отново сме в притеснения и стрес, породени от неяснота за най-близкото ни бъдеще.

Колкото и да полагаме доверието си в Бог, когато зависим от хора, е трудно...

Разрешението ми за престой в Македония (на Милен) изтича в неделя, 30.04, а утре в 8 часа трябва да занеса в полицията 10 документа. Само утре може да бъдат подадени тези документи, с които да бъде продължен този срок. Имам уверението на служителите в полицията, че няма да има проблем. Само трябва да съм навреме там с 10 документа.

Още на 3 април, сутринта получих списъка от служителката на полицията и веднага изпратих списъка с документите на суперинтендант Димов, като в списъка много ясно подчертах кои от документите мога да ги приготвя аз и кои трябва да осигури Македонската църква.

Документите, до които аз имам достъп бяха подготвени още на 10-ти април. Аз своевременно уведомих суп. Димов, че моята част е завършена. 

Едва на 24-ти април се разбра, че тепърва ще се работи за документа за здравното ми осигуряване. Вече писахме за "пътешествието" ни до Петрич. Ще спестя на всички информацията по какъв начин македонската църква осигури листчето, което ще трябва да рискувам да занеса в полицията.

Тази сутрин получих обаждане от суперинтендант Димов, в което ме пита кои документи все още нямам!!! Той пита мен, а аз очаквам да ги получа от него вече...

Освен това собственичката на апартамента, в който живеем под наем е продала цялата сграда, а все още не се е появил новия собственик и нямаме договор за наем с него.

Въпросите, които си задаваме са тежки и ние отново сме в позиция да се съмняваме дали изобщо сме желани в Македонската църква?!

Този стрес се отразява много силно на Ирена. Снощи тя се чувстваше болна без да има симптоми на настинка или грип. Днес все още тя не се чувства добре.

17:50 часа Македонско време, никой все още не ни се обажда, за да ни каже дали и какъв е резултатът с документите ми. Звъня на Димов и той се сеща да ми каже, че държавният служител, който трябвало да разпише единия документ бил на път. Обадил се и говорил със служителката от полицията, която утре, в последния работен ден преди 30-ти Април, трябва да приеме документите ми и да ми издаде лична карта. Тя го е уверила, че няма да има проблем да отида на 2-ри Май в полицията. Честно не разбирам как функционират полицията и законът в Македония!!!

Кой ще плати глобата, ако ме спрат след 30-ти Април за проверка на документите и ме екстрадират от Македония? 

Какво ще прави Ирена сама в Македония, ако ме екстрадират?

28.04.2023, 11:00 часа

Ситуацията става все по-сложна:

Бях при служителката от полицията, която отговаря за продължаване на престоя ми в Македония.

Имам срок до 3-ти Май да подам всички документи.

НО, ако църквата не добие документите от институциите, (за които знаем, че ги очакват), ме очаква екстрадиране и черен печат в паспорта. Това означава, че никога няма да мога да вляза в Македония... Служителката ми препоръча да си стоя в къщи до 3-ти.

Листчето от личен лекар, помните, за което ви писахме, че няма да е добре да знаете как го добих - Е, няма да важи и няма да свърши работа. Отново съм в изходно положение - нямам здравна книжка, а кои други документи не са готови - и идея нямам какво става с документите, които църквата трябваше да подготви.

Най-лошото е, че епископът, който взе решение да ни премести в Македония излезе в пенсия, а новият не е в течение на целия процес. А някой трябва да вземе решение за нашето бъдеще!

Разрешението за престой в Македония на Ирена е до 30-ти Юни, но тя не може да остане сама в Македония, защото не може и 5 кг да вдигне. А и македонците се държат лошо и вече няколко пъти хора от църквите я издебват когато е сама без мене и и казват: "Айде завършете я тази работа и си отивайте в България!"

Вече два пъти саботират нормалното провеждане на богослужението, за което отговаря!

Излизам сега да видя дали ще мога сам да се справя с тази здравна книжка, за която не получих съдействие от офиса на суперинтенданта, но я искат от полицията... Е, поне остава утехата, че една жена от църквата в Радовиш ще ме придружи до институциата, в която могат да ми дадат информация ...

Среднощен ъпдейт:

Благодарение на жертвоготовността на Симона Танчева, получихме документите 15 минути преди полицейската система да преустанови да приема заявки за издаване на лични карти. С една дума - УСПЯХ! Невена Арсова направи невъзможното, за да подготви 6 от документите. Симона прелетя разстоянието от Скопие до Радовиш, а новият собственик на жилището, в което живеем реши да отложи всичките си задачи, за да подпишем пред нотариус договора за наем.

Слава на Бог! По човешки, нищо от изброеното не беше възможно! Договор с хазяина нямаше как да сключим днес, защото след покупката минават няколко дни, преди да е достъпен новият нотариален акт. 

Единият от документите, трябваше да бъде издаден от Министерство на труда и социална политика. За неговото издаване се чакало от 20 дни, до 1 месец. Е, за нас беше готов за седмица...

Служителката в полицията прие документите ми без да имам здравно осигуряване в Македония. Не зная какво се случи, но тя прие европейската ми карта за достатъчна, въпреки, че в предварителните разговори твърдеше, че се изисква друг документ, който е уверение, че в Македония плащам здравно осигуряване. 

И така страшният филм, който се върти цяла седмица в умовете ни беше изхвърлен и още не можем да повярваме, че ни се размина!!!

Дано да не останат трайни последици от стреса, който преживяхме!

На фона на моето нормално 110/70, това си беше ситуация...

Днес, 7-ми май 2023

завърши поредицата от евангелизационни събития в селската църква (Раклиш), за която отговаря Ирена.

Имахме два дни - четвъртък и петък (4 и 5 май), в които посещавахме хора, за които знаехме, че някога са били част от църквата или поне приятели на църквата. Нямахме много покани, а заедницата(събранието от хора, посещаващи църквата) през изтеклите месеци винаги отказваше предложенията ни да ги посетим...

Понеже Радовиш и Раклиш са последните места, в които се провеждат тези събития, проповедниците вече са уморени или си имаха затруднения да присъстват, та с нас бяха само трима - Деян Василев, Маринко Зафиров и суперинтендант Марян Димов.

В четвъртък и петък вечер имахме вечерно богослужение в църквата, на което бяхме поканили хората, които посетихме.

В събота, 6-ти май, македонците празнуват свети Георги. Това е много популярен празник и в България, та за нас беше ясно, че на този ден не можем да очакваме някой да дойде на богослужение, затова през този ден освободихме Маринко и Деян. С Марян обиколихме квартала, в който Марян е израснал и се срещнахме с няколко негови приятели от детството. 

В неделната утрин имахме евангелизация на открито. Поканихме младежите от църквата в Муртино да пеят и свирят. Взехме под наем музикално озвучаване, извадихме столове и пейки в малкия парк до църквата. Помолихме един съсед да ни позволи за използваме ток и богослужението се проведе навън. Това, за което сме мечтали толкова години се случи! 

Слава на Бога!

Имахме притеснения от най-различен характер - църквата има много ограничен бюджет, трябваше да се окоси тревата в парка, а нямаше откъде да намерим косачка, в събота фонтана в този малък парк се повреди и половината парк беше наводнен...

Справихме се с изхранването на проповедниците и групата младежи от Муртино; два дни преди евангелизацията общината реши да окоси тревата в парка; а времето беше толкова топло, че наводненият участък от парка изсъхна за сутрешното събитие. Бог подреди всичко до най-малкия детайл. Слава на Бога!

Двама чужденци, които от 4 месеца постоянно пребивават в чужда страна пишат на чужд език уведомления да община и полиция, спазвайки езикови норми за официални документи; наемат миксер, тонколони, микрофони, а Ирена сама се справи с техниката и озвучаването.

Молим се за това събитие от 6 месеца и го очаквахме с много притеснения и страхове, но Бог беше верен и засвидетелства, че е с нас.

Това е първата вечер от евангелизацията. Маринко Зафиров проповядва.

Това е втората вечер от евангелизацията. Проповядва Деян Василев.

Това са снимки от тази сутрин. Евангелизацията беше водена от Ирена. Проповядва Марян Димов.

По време на евангелизацията в неделната сутрин към църквата се присъединиха две преминаващи жени, а по съседните балкони бяха излезли да слушат цели семейства. Раздадохме  листовки, на които бяха записани както реда на богослужението, така и часовете на различните събирания в църквата.

Семето беше посято.

Едно семейство, чийто родители са били част от църквата, взеха решение да се присъединят към църквата и присъстваха и на трите богослужения, а днес следобед имахме първи разговор за подготовка за църковен брак - венчавка. 

Днес, 16.05.2023 г.

е един спокоен ден от нашия живот, в който имаме възможност да го отделим целия за Бог, за четене и за молитва. Благодарни сме на Бог за благовремието, за спокойствието и мира, които имаме в Него. Изпълнени сме с надежда и оптимизъм. Усещаме как силите ни се подновяват и сме много насърчени и мотивирани!

Слава да бъде на Бога!

В неделя завърши евангелизацията в градската църква, в Радовиш. Не получихме разрешение за провеждане на богослужение на открито, но и времето нямаше да позволи да излезем навън. Валеше постоянно и духаше доста силен вятър. 

Служихме на гражданите на Радовиш в същия състав, както и в Раклиш. Посетихме хора, които приеха предложението ни. Обикаляхме и по улиците и канехме случайни минувачи. 

В четвъртък проповядва Деян Василев, 

в петък - суперинтендант Марјан Димов,

в събота - Маринко Зафиров.

В неделя дойде проповедничката от Моноспитово - Нада Шаманова. Тя проповядва по Михей 6:6-8 "Прави добро". 

Не можем да кажем все още какъв е резултатът, но времето ще покаже. Все пак е добре да помним, че ние сеем семето, а Бог го прави да израсте. На Него да бъде славата!

19.05.2023 г.

Днес пенсионираната проповедничка, която живееше в църквата в Раклиш - Зора Вучкова почина. 

По средата на опелото, което отслужих (Милен) в нейния досегашен дом, се обади предишната ни хазяйка и направи голям скандал по телефона. 

И при нас отново всичко става много сложно. Апартаментът, в който живеем под наем е продаден. Направихме договор за наем за една година с новия собственик, но сега разбираме, че жилището е продадено без мебелите и утре сутринта трябва да си ги вземат. А ние утре сутрин трябва да бъдем в 10 часа на семинар за семейни двойки в Муртино ... 

Тази нощ трябва да си приберем багажа в кашони и да се надяваме на Божията милост, защото всички човеци, от които зависим се оттеглят от дадената дума и няма какво да правим, освен да събираме вещи, да ги опаковаме и да се молим...

20.05.2023 г.

Днес беше един интересен ден в Македония!

Денят ни започна доста драматично, но това не ни попречи да преживеем един много благословен ден в Муртино и Струмица. В Муртино бяхме на семинар за семейни и несемейни двойки. Ние вече ги бяхме слушали говорителите, затова с нетърпение очаквахме този ден. В паузата се разходихме в Струмица и прекарахме един романтичен следобед.

Но да започнем от сутринта. Късно снощи разбрахме (последната версия на желанието на предишната хазяйка), че щяла да си вземе само климатика и мебелите от дневната и трапезарията. Така че спряхме с опаковането и освободихме само шкафа на телевизора. Затова тази сутрин решихме да оставим ключ на приятел, който и друг път ѝ е отварял в наше отсъствие жилището, за профилактика на радиаторите на парното. Предполагахме, че и този път няма да има проблем, затова оставихме на вратата на нашия етаж лист с телефона на нашия приятел(за всеки случай, ако го е загубила). 

Но не би! Излизайки от къщата бяхме атакувани с физическа саморазправа - жената ни чакаше пред къщата и започна силно да вика да ѝ дадем ключа на нея, защото имала мебели за вземане. Опитахме се да ѝ обясним, че ще изчакаме нашия приятел да дойде, ще му дадем ключа и когато пристигне камиона, той веднага ще дойде да отвори. Но тя стана агресивна и започна да бие Ирена. Опитах се да предпазя Ирена и да ѝ помогна да влезе в колата. През това време дойде и нашият приятел, дадох му ключа, а жената продължи да вика силно и стана още по-агресивна - започна да дере нашия приятел и да опитва да го събори от мотора, с който човекът дойде. Всичко беше като в лош филм. Опитвах се да я успокоя и да я уверя, че няма проблем и ще си вземе всичко свое, но тя и мен започна да удря. На улицата излязоха съседи и започнаха да се опитват да я умирят, но тя продължи да буйства, да кълне и да ни обвинява. Обадихме се на новия хазяин и му поискахме съвет. Предложи да пуснем жалба в полицията, а самият той взе ключовете от нашата квартира и отиде да я успокоява. Така и направихме. Ирена беше ударена лошо, но още по-лошо беше унизена.

Дълго след това хлипаше от уплахата и стреса. 
Божията грижа към нас е голяма! Беше подредил този ден да го прекараме в Божия дом, слушайки Неговото слово да ни успокои и утеши.

Късно вечерта, като се срещнахме с новия хазяин, за да си вземем ключовете от него, чухме продължението на историята. Всъщност жената нямала място, където да отнесе мебелите. Просто искала да ни отмъсти - за какво и ние не знаем, но в желанието си да провали деня ни и да стане както тя иска, всъщност провалила деня на човека. Цял ден го е разигравала, докато си е признала, че няма да има камион, в който да товари мебели. Думите му бяха: "Само във филми за екзорцизъм съм виждал подобно поведение!".

Не знаем с какво предизвикахме такова сатанинско нашествие, но знаем, че по-силен е Този, който е в нас! Този, който ни е призовал е силен да изпълни призива и всичко, което имаме да направим в Македония!

От опит знаем, че когато Бог подготвя съживление, винаги се активизират и демоничните сили.

Все повече се убеждаваме, че Бог е с Радовиш и Раклиш! Амин!

Следващата, 3-та част от нашето приключение за достигането на Македония може да прочетете ТУК.