Някои хора днес ще поканят гости, ще ядат и пият и ще празнуват празника на хората, които носят имена на цветя. А други, които са по-религиозни, ще отидат на църква, ще запалят свещ и ще се помолят пред икона. Ще се молят и за мъртвите, и за живите, но без никаква представа от кого точно ще очакват отговор на молитвите си. Но пък ще успокоят съвестта си и ще спят спокойно нощем.
По такъв начин през вековете се е изкривила причината за празнуване, че вече въобще не се споменава Исус Христос.
Но днешният празник е много важен за църквата, защото е повод да си припомним в кого вярваме, да си припомним кой е Исус Христос за нас днес?!
Какво направи Той за нас и какво Му дължим в отговор?!
В прочетената история от евангелието на Матей 21:1-11 виждаме, че и хората по онова време също бяха объркани в някаква степен от начина, по който Исус влезе в Ерусалим, защото имаха различни представи за това кой е Той. Можем да разберем за тяхното объркване само от една дума “збунето”(македонски) в 10-тия стих целиот народ збунето прашуваше: „Кој е овој?“, но тази дума говори много.
Всеки търсеше нещо различно в Исус и повечето бяха разочаровани, защото техните очаквания не съвпаднаха с това, кой всъщност беше Той.
По-късно ще видим до къде доведе тяхното разочарование, но нека сега да видим какви хора посрещаха Исус?
Сред тълпата бяха неговите най-близки ученици, имаше зилоти, фарисеи и обикновени хора.
Кой беше Исус за тълпите? Те искаха Исус, който прави чудеса. Те бяха привлечени от притчите, които поучаваше, защото бяха по-лесни за разбиране от неясните разсъждения на фарисеите. Те бяха привлечени от него, защото беше енергичен и интересен водач. Те много Го харесаха, когато постави фарисеите на място. Но от всички качества на Исус, тълпите харесваха най-много чудесата. Тълпите се тълпяха около него, когато лекуваше куци, слепи и болни. И те настояваха за още чудеса, но „А Тој воздивна длабоко и рече: „Зошто овој род бара чудесен знак? Вистина ви велам: нема да му се даде чудесен знак на овој род.“ Марк 8:12. И трябва да са били много разочаровани, когато им каза да не казват на никого. Тълпите искаха от Исус чудеса, но Той имаше други намерения, Той носеше много по-голямо благословение за тях, но те не Го разбраха и бяха разочаровани. Не сме ли и ние понякога такива? Очакваме и искаме от Бог дребно благословение тук на земята, когато Той всъщност ни подготвя за нещо много по-велико и голямо във вечността?!
Кой беше Исус за зилотите? Зилотите бяха радикалните националисти, които бяха готови да използват сила, за да свалят потисническата ръка на римското правителство. Те искаха военен Исус. Зилотите винаги са били готови за бунт. Те очакваха Исус всеки момент да вземе меч и да ги призове на оръжие. Явно искаха Исус да ги поведе в революция. И когато Исус разчисти храма със сила и камшик, те трябва да са си прошепнали един на друг “Да събирами войските! Време е!”.
Зилотите очакваха един военен Исус, но Той донесе мир и ги разочарова.
Та кажете ми, не очакваме ли и ние понякога, Бог да се бори с враговете ни?! Не очакваме ли Бог да им отмъсти? А Той ни казва, че невярващите ще ни наблюдават, за да видят дали прощаваме и дали ще бъдем в мир с всички. Но и това ще бъде нашето добро свидетелство!
Кой беше Исус за фарисеите? Те искаха един ритуален Исус. Те смятаха, че най-важното в религиозния живот са традициите и не искаха да променят нищо. Не можеха да приемат, че не е важно как се обличат, как се мият и ядат, а е важно как вярват, как се молят и какви взаимоотношения имат.
Но Исус дойде и проповядва, че истинският път към Бог е чрез вяра в Бог и това изисква висок морал. Да не споменаваме колко често Исус нарушаваше правилата, установени от фарисеите...
Фарисеите очакваха от Исус да е ритуален, но Той беше преди всичко истински и ги разочарова.
Чудя се дали ако днес Исус дойде с китара и запее нова песен в нашето събрание, ще запее някой с него?! Или ще си поискаме за край на богослужението да ни изпее1-ва песен от песнарката, защото винаги нея сме пяли!?
Кой беше Исус за учениците? Те искаха победоносен Исус. Те следваха Исус, но в ума си таяха едни такива, егоистични мечти. Те спореха кой ще седне от дясната Му страна, когато дойде царството Му. Мислеха за облагите, но не и за цената, която трябва платят.
Все пак, нека да им отдадем заслуженото и да признаем, че не им е било лесно да бъдат от избраните дванадесет. Те бяха истински вярващи. Да си припомним Симон Петър как смело провъзгласи в Кесария Филипова: „Ти си Христос!“
И все пак и те си имаха очаквания - те очакваха Исус да бъде приет от всички евреи и очакваха от Исус по някакъв чуден начин да ги увери в своята правота и божественост, та всичко да става лесно от този момент нататък.
А нямаме ли и ние подобни очаквания - всеки, който поканим на църква, веднага да повярва в Бога?
Учениците очакваха Той да бъде по-велик от цар Давид. Но Исус продължи да говори за смъртта Си. Той продължаваше да им намеква, че тяхното бъдеще ще бъде гонения и преследване, а не слава. Исус не беше победоносния Месия, който те очакваха. Исус беше страдащ слуга. Исус им казваше, че да Го следват има висока цена, но те се надяваха да е различно. Очакваха победоносен Месия, но Исус ги разочарова.
Всички тези различни групи бяха в тълпата на първата Цветница. Всяка група хора имаше собствена представа за Исус.
Докато размахваха палмовите клонки и викаха „Осанна“, те си мислеха, че най-накрая получават това, което искат.
Тълпите очакваха, че Той ще направи още повече чудеса в Ерусалим, отколкото в Галилея, и следващите дни ще бъдат изпълнени с огромни и велики чудеса.
Фарисеите вече бяха решили, че Исус не им харесва. Те наблюдаваха встрани от тълпата, опитвайки се да Го хванат в грешна постъпка, за да могат да обърнат тълпите срещу Него.
Зилотите бяха развълнувани, че Исус най-накрая носи революцията в Йерусалим.
А учениците очакваха това да бъде най-славната им седмица на популярност и известност.
Но очакванията на всички тези групи много скоро бяха разбити.
Те не разбираха великия Божий промисъл за спасение, който се изпълняваше в този момент. Хората не разбираха и не виждаха как Бог е подготвял и пророкувал влизането на Христос в последната седмица преди да се изпълни напълно Неговото спасително намерение да донесе помирение между човечеството и Бог. Исус влезе в Ерусалим като Цар на Мир.
А Исус вече знаеше, че аплодисментите ще спрат много скоро.
Разочарованието на хората доведе до Разпети Петък.
Но нека да видим кой е Исус за нас?
Какви са нашите очаквания от Него?
Дали е само Този, от когото искаме снабдяване на нуждите си и помощ в труден момент? Или е Господаря и Спасителя на живота ни?
Дали и ние като тълпите в Ерусалим сме разочаровани когато не получим очаквания отговор на молитвите си, когато искаме да накаже неприятелите ни и да изпълни егоистичните ни желания?
Може и да не си признаваме, но се обзалагам, че всеки един от нас има съмнения дали Бог иска да даде очаквания отговор на молитвите му и то да го даде веднага. Тези съмнение ни водят до голямо разочарование.
Но причината да сме разочаровани е, че имаме грешна представа за това, какъв е Исус.
Ние търсим такъв Исус, който ще направи живота ни лесен, а Неговото желание е да ни помири с Бог и да ни осигури всички ресурси, за да Го следваме.
Неговият път не винаги е лесен, човешката ни природа се стреми към удоволствия и приятни преживявания, а Исус предлага мир и спасение!
Да помислим: кое е по-важно за нашето бъдеще във вечността?
Готов ли си да приемеш Исус такъв, какъвто е - Господар и Цар, Глава на църквата, Господар на живота ти? Готов ли си да бъдеш Негов ученик и да Го следваш всеки ден?
Готов ли си да свидетелстваш на всеки, по всяко време и по всякакъв начин за Неговата добрина и спасение?
Готов ли си да прощаваш, както прощава Той?
Готов ли си да обичаш, както обича Той?
Готов ли си да отдадеш живота си за добротворство и служба на ближния?
Готов ли си да бъдеш Божия посланик на мир на Земята?
Ето в този Исус вярваме днес - Исус, който е отговорът на Божието намерение за общение с човека.
Този момент на влизането на Исус в Ерусалим е бил подготвен още преди да бъде положена основата на земята.
Бог имаше идея как да ни изкупи от греховете чрез жертвата и възкресението Му. Бог се е подготвял да ни покаже Своята любов чрез Исус много преди дори да чуем за съществуването Му.
Впечатляващо е как Бог подготови с пророчество Исусовото влизане в Ерусалим. По същия начин Бог подготвя и нашето изкупление.
Исус дойде в Ерусалим с мир, за да донесе мир. Но Той носи мир и в нашите сърца, и в сърцето на всеки, който се обърне към Него.
Ето този Исус влезе в Ерусалим! Ето този Исус е тук и днес за нас!
Това е Исус, в когото вярваме днес!
А отговорността да провъзгласяваме мира, който Той ни донесе е наша.
Иронията на триумфалното влизане е, че онези, които Го посрещнаха с викове „Осанна“, по-късно извикаха „Разпни Го“ и поискаха да бъде осъден на смърт на кръст.
Неговата смърт и възкресение донесоха шествието на благодатта към нашите сърца.
Исус дойде да прости на онези, които извикаха „Разпни го“.
Но Исус дойде да прости и на теб и мен, защото и ние ежедневно Го разпъваме като допускаме грях.
Исус дойде да прости и на всички, които извикат към Него за спасение.
Той дойде да донесе мир тук и сега, защото Той е Принцът на мира.
Затова нека размислим какъв Исус очакваме, да забравим всички разочарования и да намерим сили да Му благодарим за мира, който носи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар