Днес ще разгледаме образа на Ноемин. Тя е главният герой в книгата “Рут”
В тази Старозаветна книга виждаме как нашия Бог се намесва в живота на обикновени хора, по време на обществена и лична криза. Виждаме как Бог ги избавя от страданията по начин, който никой не е очаквал.
Книгата “Рут” описва историята на две жени, които живеят в един момент от историята на Израел, в който няма цар и всеки прави това, което му се вижда угодно. Няма администрация, която да регулира отношенията между хората в нацията.
Целта на написването на книгата “Рут” е да ни покаже, че Божията благодат е отворена към всички, които търсят Господа, без значение на тяхната етническа, културна, социална или обществена позиция. Ноемин беше вдовица, която нямаше никакви права в обществото на Израел, в което се завърна.
Ноемин е женския еквивалент на Йов. Бог включва нейната история в Библията, която определено е патриархална книга, за да ни покаже, че жените имат място в спасителния Му план. А самата Ноемин е включена в родословието на Христос, тя е негова далечна прабаба. И както ще видим в края на историята, това беше като награда за нейните страдания.
Надявам се, че вглеждайки се отблизо в живота на Ноемин и етапите, през които тя минава, да можем да разберем по-добре за себе си, как да продължим напред, ако изпаднем в подобна ситуация. Но също така и как да покажем разбиране и състрадание на хора, които страдат.
Психолозите са дефинирали няколко етапа, през които преминава страдащият човек по пътя на преодоляването на мъката.
Първият етап е Отчаяние: Това е една емоционална притъпеност(вцепеняване, гранично с безразличие), които отразяват невъзможност или неспособност да се приеме фактът. Този етап продължава часове или дори седмица след стресовото събитие.
Вторият етап е етап на Гняв и горчивина. Обикновено се придружава от хранителни разстройства - загуба на апетит или прекалено и безразборно поглъщане на храна, потиснато настроение, непрестанен плач, тревожност, както и загуба на концентрация и способност за помнене, чувство за вина или дори обвиняване на околните за случилото се.
Следващият и най-тежкият е Депресия
Осмисляне и приемане на преживяното е последният етап, може да се очаква да настъпи не по-рано от около 6 месеца след случилото се. Симптомите намаляват. Започва постепенно приемане на факта на драмата и завръщане към реалния живот. Психолозите смятат, че този период може да има различна продължителност.
Никой от психолозите обаче не дава изходен път за излизане от мястото на страдание, когато обстоятелствата не се променят и човекът все още се намира в ситуацията, която му причинява страдание.
Начинът, по който Бог описва животът на Ноемин илюстрира това, което съвременните психолози наричат "цикъл на скръбта". Ноемин преминава през отчаянието, гнева и горчивината, депресията и накрая открива нова цел и нов живот.
Ноемин губи всичко - дома си, съпруга си и двамата си сина. Тази трагична загуба е травмираща и обезкуражаваща по всички стандарти. Но обществените порядки в Израел по онова време, прибавят допълнителна дълбочина на трагедията ѝ в сравнение с една вдовица, която живее днес.
Каквото и наследство да е имала от Елимелех, то се е разпределило между мъжките му роднини и Ноемин остава без деца или внуци, които да се грижат за нея в старостта й. Бездомна, бездетна вдовица, изведнъж тя изпада най-долу в стълбата на социалните слоеве.
Първите думи на Ноемин в книгата ясно показват дълбочината на нейната мъка. Тя казва в първа глава 20 и 21 стихове:
20 А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин (от еврейски - Приятна или мила) наричайте ме Мара (от еврейски Горчива) защото Всесилният ме твърде огорчи.
21 Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил?
Можем ли да почувстваме, колко е е обезсърчена тя? Колко е лишена от цел и посока? Можем ли да усетим нейните горчиви чувства, объркването ѝ и дори гнева ѝ? Тя е завладяна от емоциите си, говори не рационално, обвинява дори Бог. Тези чувства са тежки и ужасни. Хората, които са преживели загуба обикновено имат такива чувства.
Ноемин изрича тези думи към Орфа и Рут, в опит да ги отпрати. Ноемин прави нещо, което е типично за страдащите - те искат да бъдат оставени сами, далеч от другите, сами с мъката си. Орфа изпълнява молбата на свекърва си и я остава. Мисля си, че и ние често постъпваме така. Оставяме близките ни в този момент, защото смятаме, че имат нужда да бъдат сами, да изживеят мъката си.
Можем да се поучим от Рут, която остана с Ноемин и в последствие изигра важна роля в промяната, от която и двете се нуждаеха.
Когато двете жени се върнаха в Израел, виждаме, че Ноемин не поема никаква инициатива, с която да подсигури бъдещето им.
Тя е пасивна и вероятно е депресирана. Това е още един етап, през които скърбящия минава. Често е и най-дългия. След като първоначалния шок е отминал и мъката я е покрила, на Ноемин ѝ е много трудно да гледа напред, да планира живота си.
Слава Богу, Ноемин е благословена с Рут. Чудесно е да видим как Бог съвсем не е оставил Ноемин сама, напротив подарил й е едно голямо богатство - Рут.
И така чак след като Рут поема инициативата и отива на нивата, забелязваме, че държанието на Ноемин се променя. Във втора глава тя вече започва да мисли за бъдещето на Рут и да изготвя план как да го подсигури. Усещаме, че огорчението вече преминава и лъч на надежда проблясва за Ноемин. Тя започва да се грижи и наставлява Рут, а Рут от своя страна се покорява и изпълнява заръката й. В резултат на това, Рут се омъжва за Вооз и дарява Ноемин с наследник.
Изводите, които можем да си направим за излизане от място на мъка и страдание са, че както Ноемин започна да се подобрява тогава, когато започна да мисли за Рут, така и нашият шанс да се измъкнем от бремето на страданието е да си намерим кауза, в която да работим за другите.
Кръговратът на живота се затваря. Има нов живот! Нова цел и нова надежда за Ноемин. С Божията милост Ноемин спомага за отглеждането на предшественика на великия цар Давид.
Четирите глави на книгата се четат изключително бързо, но се съмнявам, че така бързо е минавало времето за двете жени. Няма исторически данни колко дълго се случва историята.
Вероятно става въпрос за дълъг период от време - от първата неуспешна реколта (а може и повече да са били сухите години), която кара Елимелех да се премести със семейството си до годината, когато жените чуват, че Бог е дал дъжд и добра реколта в родината на Ноемин.
Колкото и дълго да е било, всеки етап на скръб е различен. За някои хора може един етап да продължи по-дълго, друг по-кратко. Ако Ноемин е като мен, неминуемо си е задавала въпроса:
- защо преминавам през страдание?
Когато през септември миналата година влязох в болница за рутинна лапароскопска операция за отстраняване на жлъчката ми, не предполагах през какво ще премина през следващата една година.
Оказа се, че имам много рядко срещан синдром на Мириций и докато всички очакваха седмица след операцията да съм вече на работа, аз се влошавах докато в началото на октомври не постъпих по спешност в болница с последен стадий на перитонит и много усложнения от лапароскопската операция.
Следващите 6 месеца прекарах на легло със стенд в жлъчния си канал и с дренаж, от който денонощно изтичаше жлъчен сок. Имах много силни интеркостални болки при всяко вдишване.
Аз не бях се къпала. Аз зависех от грижите на мъжа си за абсолютно всичко - дори и за личната си хигиена.
От многото лекарства беше увреден стомахът ми до такава степен, че само като ми замиришеше на храна и ми се гадеше. Имах моменти, в които молех Бог да ме прибере, защото се чувствах много зле.
Не си спомням много от този период и слава на Бог за тази амнезия, защото по разказите на моя мъж, този период е бил ужасен.
Аз не съм чела Библия през този период, не съм се молила в смисъла на молитвите, които обичайно християните изричат.
Но бях в постоянно състояние на близост с Бог. До такава степен, че стиховете, които някога съм чела, станала живи и реални за мен - Бог няма да ми даде повече, отколкото мога да понеса;
Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бог…
Последва изваждане на стенда и дренажа и бързо възстановяване. Всичко вървеше добре, докато не отидохме в Македония и не се влоших отново. Последваха две поредни операции, последната от които продължи повече от 4 часа и се оказа много сложна операция по снаждане на жлъчния ми канал с тънко черво.
Какво да ви кажа? И това мина.
Нека сега да направя равносметка:
- една жена, която вече чете Библията от телефона си и понеже сме приятели в приложението, аз мога да видя колко често чете и кои неща отбелязва, че са я впечатлили;
- една жена, която някога е била част от църква, но след като се е омъжила за невярващ мъж, се е отделила от църквата и от Бог, се завърна при Бог и църквата;
- едно семейство отдаде слава на Бог за успешната операция на бащата и сега са част от една много активна православна енория в София;
- една жена прие да се моля за нея и за нейното изцеление. Посетихме я в нейния роден град в България и сега поддържаме през интернет връзка с нея. Разговаряме за Бог и отговаряме на въпросите, които я вълнуват относно вярата.
- изградих приятелства с над 10 жени, с които се запознах в болниците, в които бях.
Отдавам цялата слава на Бог за всичко, което стана! Бог е верен!
Дали през тази една година не съм се питала: Защо страдам? -. Много пъти!
Какво е твоето страдание?
Телесно, физическо страдание ли е?
Някой тормози ли те?
Отхвърлен ли си?
Минаваш ли през огнени изпитания?
Бориш ли се с изкушение?
Имаш ли семейни проблеми?
Изправен ли си пред страшни финансови затруднения?
Може да страдаш от всички тези неща! И всяко от тях носи депресия и объркване.
Библията потвърждава, че Божиите деца ще имат много страдания. Някои от тях може да са толкова силни и жестоки, че да те докарат до състояние да се „отчаеш от живота”. Но, повече от сигурно е, скъпи мои, че Бог има цел, позволявайки да страдаме!
Една от основните цели при всяко страдание на светиите е да бъдем в състояние да утешаваме останалите страдащи!
Павел каза в 2 Коринтяни 1:4:
„(Господ) ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние сме утешавани от Бога” .
Едно от най-необходимите служения в църквата на Исус Христос днес е утехата – да утешиш хората по време на проблемите и страданията им. Много вярващи просто не знаят към кого да се обърнат, когато ги боли.
Е, аз утешавах страдащите деца на Бог, които не бяха част от църквата. Но нали и при тях някой трябва да отиде?!
Когато наистина ме болеше и когато дълбоко страдах, не ми се четеше книга, която да ми казва как с десет стъпки да постигна голяма победа, нито ми се срещаше с психиатър или психолог, който да рови в отчаянието и безнадеждността ми.
Не, когато хората страдат, искат да поговорят с някой обикновен човек, който е страдал силно, но е излязъл от страданието, славещ Бог, утешен и пълен с вяра!
Хората искат да говорят с някой, който е бил изпитан в страданията, някой, който знае какво е самота, тъга, скръб, отхвърляне и сърдечна болка. Искат да говорят с някой, който е бил на път да се откаже, но е повярвал на Бог и е излязъл от изпитанието радостен, вярващ, по-силен от всякога. Такъв човек би бил истинския експерт по справяне със страданието!
Страдащите хора са онези, които получават Господната утеха. Те познават съчувствието на Исус, защото гласът Му им говори истинска утеха в часовете на тъмнина. Тези страдалци стават богати на духовни ресурси. Те развиват увереност, родена във време на скръб и изпитания. Но най-хубавото е, че Бог ги прави да могат да въздействат върху другите – нещо, което не биха могли да имат по никой друг начин!
Когато страдаш, ти ставаш много търпелив с онези, които страдат!
Страданието те кара да спреш да съдиш хората!
Хора, които са преживели страдания, които са преминали през тях и са доказали, че Бог е верен, стават силни, улегнали и търпеливи. Те имат нежността на Христос.
Аз обичам да съм сред такива хора! Те така окуражават духа ми!
Възлюбени от Бога жени, това е Божията цел за нас в страданията ни!
Ако вярваш на Христос по време на изпитанието си, ще преминеш през него и ще бъдеш от голяма полза за другите!
Ще видиш това да се отразява на работата ти, в семейството ти, в църквата – хората ще са привлечени от теб, защото ще знаят през какво си преминала и как си спечелила победата, как си била утешена само от Божията сила!
Как да окажем помощ на страдащия? Няма формула за това.
Всички хора са различни, но всички имаме нужда от приемане и любов.
Аз дори не мога кажа кое точно в мен направи всички жени, с които съм делила болничната стая да искат да знаят защо съм различна и да искат да слушат за моя Бог…
Дали сменените легенчета с повръщано посред нощ, когато санитарките не чуват алармата?
Дали усмивката на лицето ми, която е породена от истинската радост, че съм в Божията ръка?
Или постоянството на мъжа ми да е още в първата минута на свиждането? Или синът ми, който пропътува хиляди километри, за да ме види след последната операция?
Или Божият Святи Дух, който благо обитава в моето сърце?
Аз не знам.
Виж, за Рут знам. Тя се държеше като перфектния утешител, за да помогне на Ноемин да преодолее скръбта си. Рут се ангажира абсолютно да остане с Ноемин до край, без да очаква нищо в замяна, без да предлага решения, просто беше с нея и я оставяше да скърби.
Историята на Ноемин е толкова близка до нашия живот.
Скръбта на Ноемин е скръбта на всяка от нас, която може да съпреживее нейните чувства на горчивина, гняв и депресия и да се радва на Божията благодат, която я повдига и й дава нова цел и надежда.
Но това също така подчертава за мен жертвоготовния характер на Рут, защото когато Рут каза „Където отиваш ти, отивам и аз“,
Ноемин беше огорчена, ядосана, пълна с негодувание - жалка, и със сигурност не е много приятна компания. Но точно в този момент Рут се отказва от всичко, което има, за да остане с Ноемин докрай.
И това е чудесен пример за жертвата, която Бог в Христос направи за нас, че докато бяхме най-грешни, мъртви в престъпления и грехове, Христос даде Себе Си за нас!
В заключение ще кажа
има надежда.
Има надежда за нас, докато страдаме, има надежда и за тези около нас, на които искаме да помогнем.
Нашата надежда е в добрия Господ, който страда заради нас и понесе наказанието, което всеки един заслужаваше. Така чрез Неговото страдание на кръста ние имаме сили да преминем през всяко страдание и да излезем от това горчиво място, силни да помогнем на другите.
Ноемин получи за награда на страданието си син - детето на Вооз и Рут е предшественика на великия цар Давид. Така баба Ноемин бе записана в родословието на Христос.
Рут 4:13-17
И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.
И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.
Тоя син ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.
И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.
И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.
Моята награда за моите страдания беше промененият живот на тези хора, които нямаше да срещна, ако не бях на горчивото място на страдание - болниците.
Вярвам, че Бог иска от нас да бъдем близо до тези, които минават през този нелек път.
А ако самите ние минаваме през страдание, да вярваме, че Бог не ни е оставил и че Той има план.
В Него можем да намерих утеха, на Него можем да оставим тежкия товар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар